search
top

Вестник „Словото днес“, бр. 27, 2020

Вестник „Словото днес“, бр. 27, 2020

One Response to “Вестник „Словото днес“, бр. 27, 2020”

  1. По повод статията ми “Неологизмите на Димчо Дебелянов” искам да направя следното уточнение. Допуснал съм неволна грешка, цитирайки чест от стих от елегията “Да се завърнеш”. Написал съм “пред гостенин нечакан” вместо “пред гостенин очакван”, както е в оригинала.
    Откъде е дошла тази грешка на перото?
    Тук ще цитирам част от тази статия, поместена в том първи на моята нова книга “От мястото на събитието”, издадена през тази година (2020) от издателство “Мултипринт” – София, където грешката е поправена, тъй като сам си я открих, пак неволно, както съм я допуснал:
    “Тъй като това е напълно ясно на всяка знаеща и начетена аудитория, само ще спомена, че не е възможно „гостенин очакван“ (но не буквално очакван в точно определен момент, както става, когато знаеш, че някой ще дойде с този влак или автобус, а очакван по принцип, винаги, във всеки един момент), предизвикващ „радост плаха“, да бъде посрещнат или пресрещнат, сякаш за да бъде спрян на портата.”
    След смъртта на бащата на поета Вельо Дебелянов цялото семейство заедно с деветгодишния Димчо се преселва в Пловдив; Димчовата майка по-късно живее и при други свои деца в други градове или села, така че няма как да присрещне, посрещне или пресрещне вече порасналия си син на прага на родния дом.
    Цялото стихотворение е поетична, условна реалност, а не действитгелна, материална. Разбира се, то не губи нищо от това. Както е казал Оскар Уайлд, не изкуството е подражание на живота, а животът е подражание на изкуството.
    Ето защо – по силата на себевнушението и по инерция – съм написал гостенин нечакан, вм. очакван, тъй като подсъзнателно съм отчитал факта, че гостенинът не е очакван буквално.
    Всеки от нас е чувал от свои по-възрастни роднини, например баби и дядовци, когато ненадейно ги е посетил: “Много се надахме да дойдеш!” или: “Изпренадахме се да дойдеш!”
    Защото са ни очаквали да прескочим някой ден, а ние все не сме намирали време…
    В този смисъл грешката ми е вярна, макар и неоправдана.
    Моля за извинение всички, които ще я забележат!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top