Юлия МОМЧИЛОВА

Един зимен ден, когато фъртуните фъртунстваха, снеговете снеговаляха, а зимното слънце се мъчеше да пробие дупка в дебелите сиви облаци, Двадесет и вторият ден на месец декември седна на един пън и започна да брои братята си. Брои, брои, брои… излезе, че са точно триста шестдесет и четири, а като прибави и себе си – станаха триста шестдесет и пет дни.
– Ех! – въздъхна тъжно Двадесет и втори декември. – Аз съм най-късият ден! Толкова къс, че едва се съмнало и хайде пак се мръкнало! Хората не могат да си свършат работата, децата не могат да се наиграят. Тъкмо излязат на пързалките, пристига сестра ми – Най-дългата нощ и те трябва отново да се прибeрат в къщи!
Най-краткият ден се замисли:
– Какво като съм късичък ? Сигурно и аз мога да свърша нещо полезно и добро!
– Хоп! Хоп! – пристигна една чудесна мисъл и кацна на челото му.
Той се зарадва:
– Времето ми ще стигне да скова една шейна! Ще я подаря на Дядо Коледа, за да пътува с нея!
Речено-сторено. Черта, мери, ряза, дялка, стърга, чука, ковá, рендоства, белосва…Готово! Насред поляната се появи една прекрасна, вълшебна шейна. Най-краткият ден я затегли към къщата на Дядо Коледа. Бърза, бърза, но… притъмня, принощя и ето, че сестра му – Най-дългата нощ долетя.
Най-краткият ден се разплака:
– Пак не можах да довърша работата си!
– Не се тревожи, братленце! – утеши го сестра му. – Аз ще ти помогна.
Тя свирна с уста и силен вятър изфуча към гората. В отговор на нейния зов, оттам излязоха четири грациозни елена с корони от богато разклонени рога. Най-дългата нощ ги впрегна в шейната и се качи в нея. През цялата нощ еленовият впряг не спря нито за миг и когато се зазори, шейната пристигна пред чудния Коледен дворец.
Посрещна ги портиерът Двадесет и трети декември.
– Добре дошла, сестро! – каза той – Чакам те с нетърпение, защото след Най-дългата нощ всеки следващ ден става все по-голям!
– Така е! – съгласи се Най-дългата нощ – Аз пък съм доволна, че времето ми стигна, да изпълня обещанието си. Моля те, предай на Дядо Коледа подаръка – вълшебна шейна от брат ми Най-късия ден, а от мене – еленов впряг!
Като каза това Най-дългата нощ се стопи в светлината на Деня.
Дядо Коледа се зарадва много на подаръка. Той веднага нареди на помощниците си да натоварят новата шейна с коледните подаръци и се приготви за път. Кочияш стана Двадесет и четвърти декември. Поеха по пътища и пъртини, пътуваха през градове и села, спираха пред всяка врата, отиваха при всички, които ги очакваха, носеха радостни усмивки, весели изненади, чакани и нечакани подаръци…Подаряваха, подаряваха, подаряваха… Както си пътуваха насам-натам, Дядо Коледа забеляза, че кочияшът нещо се цупи, нещо се мръщи и го попита:
– Какво те мъчи, приятелю?
Двадесет и четвърти декември измърмори:
– Кажи ми, дядо, защо зимните дни са къси, а зимните нощи – дълги?
Дядо Коледа го погали по щръкналите коси от ледени висулки и каза:
– През зимата слънцето се прибира по-рано. Иска по време на дългите нощи семенцата на посевите да се наспят добре и да съберат сила за растенето напролет. – Освен това – засмя се закачливо Дядо Коледа, – за да имам време докато децата спят, да им раздам всичките си подаръци!