„ДОМ ДОРА ГАБЕ“

Няма българско дете, което да не знае наизуст поне няколко стихотворения от Дора Габе. Няма възрастен, който да не изрича подсъзнателно в края на живота си нейната философска квинтесенция: „Почакай, слънце, / аз не съм готова / за следващата нощ – / денят ми не е свършен още!“.
Дора Габе е неизтляващият символ на красивото детско начало, на носталгията по златните хълмове на Добруджа, на ослепителната магия на морето и на драматичната женственост. В афористичните си стихове тя провидя най-важното: „Светът е тайна!“. Тя е майстор на визуални  метафори, на сливането на човешкото с космическото, защото нейните проникновения превеждат природните дихания на поетичен език.

Още приживе Дора Габе е призната за една от големите европейски писателки – автор за възрастни и деца, преводач, представител на България в международни организации.

 

ЗАВЕЩАНИЕТО

 

Преминала 90-годишна възраст, не оставила свои деца, но създала великолепен букет от стихове за най-малките, Дора Габе се обръща към Георги Йорданов – министър на културата в НРБ – с надеждата да намери решение за съдбата на своя дом. Той ѝ подсказва да дари жилището си на Съюза на българските писатели. На 14 юни 1982 г. поетесата кани в дома си председателя на СБП Любомир Левчев и отг. секретар Г. Христов. Пред тях Дора Габе обяснява, че има желание домът ѝ да стане музей след нейната кончина. Идеята е в него да идват млади писатели. На 15 септември 1982 г. от СБП пристига официално писмо, което приветства желанието ѝ. В дневника на нейната секретарка Мария Стоилкова е записано: „Как се радваше, как се смееше тя – по младежки. „Сега вече мога да умра!“ – с облекчение въздъхна и се отпусна на фотьойла. Тревогата, която кой знае от кога е събирала в себе си, се стопи за броени минути…“

В този софийски дом на бул. „Васил Левски“ №60 поетесата живее от 1957 г. до края си – 16 февруари 1983 г.

 

МУЗЕЙНАТА ЕКСПОЗИЦИЯ

 

В продължение на много години жилището на Дора Габе беше редакция на сп. „Пламък“ – с гл. редактор Г. Константинов. По решение на ръководството на СБП през последните две години беше извършен основен ремонт, за да се изпълни волята на дарителката. Сега духът ѝ е тук, бродещ сред десетки вещи, съхраняващи спомените за нея и творчеството ѝ. Реставрирани са оригиналните мебели, възстановена е библиотеката ѝ, писателският кабинет – с ценни книги, повечето с личен автограф.

Нейни снимки и лични вещи изпълват атмосферата на този необикновен дом, а отвсякъде наднича Добруджа. Тук са ръкописите ѝ на „Пролетна капка“, „Сбогуване“ (превод на Конрад Валенрод), първите издания на „Калинчица-капчица“, „Малкият Добруджанец“, „Мълчаливи герои“, „Диви крушки“, „И ние малките“; преводите на „Полски поети“, „История на новата българска литература“ от проф. Б. Пенев, „Български балади“ на Т. Траянов с лично посвещение до Д.  Габе. Книги с автографи от В. Незвал, Р. Вивиек, Ян Спиевак, Ян Сирек, Анна Каменска, Л. Бартелски, К. Федин, Ел. Багряна, А. Гуляшки, Л. Стефанова, Райнер Мария Рилке, К. Конърт и др.

По стените светят оригинални снимки и двата нейни портрета с маслени бои, дело на проф. Иван Табаков и проф. Илия Петров. Реставриран е красивият руски полюлей от 1957 г., работи настолният ѝ часовник. В експозицията присъстват икони, картини, два шкафа, шевната машина, писателската маса на Боян Пенев. А автентичният аромат на Добруджа се носи от сноп житни класове, специално доставен от родния ѝ Дъбовик.

Официалното откриване на „Дом Дора Габе“ се състоя на 18 януари 2024 г. Събитието беше водено от Добрин Добрев Финиотис – уредник, който като никой друг познава родния край на поетесата, изричайки признанието: „В сълзата на най-красивите добруджански цветя, в зеницата и в пòлета на жерава, в душата на всекиго от нас остана светлината на Дора Габе! Последната моя паметна среща с нея беше на Международната асамблея „Знаме на мира“. Благодаря за тази щедрост на съдбата, че ми дари докосване до една от големите европейски поетеси –  българката Дора Габе“.

Специални гости на церемонията бяха преподаватели от УниБИТ: проф. д.ик.н. Стоян Денчев, проф. д.ф.н. Ваня Добрева, проф. д-р Боряна Бужашка, проф. д-р Мюмюн Тахиров, проф. Румен Драганов; поетесата Елка Няголова – председател на Славянска литературна и артистична академия; проф. д.н. Ивайло Христов (УНСС), доц. д-р Антоанета Балчева от института по „Балканистика“ към БАН, много писатели, преводачи, ценители на поезията.

В експозето си Боян Ангелов – председател на СБП, благодари на ръководството на УниБИТ за сътрудничеството. Той разказа интересни моменти от живота на Дора Габе и от патриотичното дело на нейния баща Петър Габе, като акцентира на духовното величие на българския народ.

Изключително ценни бяха спомените на Елка Няголова, която е общувала многократно с поетесата: „Благодаря на ръководството на СБП, че сбъдна една дългогодишна мечта! Благодаря на Добрин, който извади този дом от забвение и го направи достоен за името на Дора Габе. Имах невероятното щастие от съвсем малка да бъда в светлината на нейната ласка. Всяка седмица гостувах тук – слушах и попивах със сърцето си нейните разкази за хора и събития, за каузата „Добруджа“. Пренасях безценните ѝ думи в моите дневници… За съжаление днес сме свидетели на огромна девалвация на ценностите, на неглижиране на големите имена, с които България се гордееше. Дора Габе създаваше духовни върхове. Тя е човекът, който ме научи да се вглеждам в думата „отечество“. Когато говореше за Добруджа, тя достигаше до невероятни висоти на внушение – пътуваше по света, изнасяше лекции на световни конгреси, говореше за каузата на поробена Добруджа“.

Изказана беше благодарност на УниБИТ за подарената изложба „Вселената Изидора“ (Дора Габе), дело на гл. ас. Надежда Томова. В словото си проф. Стоян Денчев отдаде почит на класиците на българската литература Иван Вазов и Дора Габе. Той поведе публиката в обща рецитация на стихотворението „Аз съм българче“, като подчерта, че опитите за изтриване на българската идентичност са престъпление.

Присъстващите изслушаха запис с гласа на Дора Габе, която рецитира „Почакай, слънце!“. В събитието се включи и експредседателят на Съюза на преводачите Мария Петкова, която е общувала често с Дора Габе. Тя разказа за невероятната почит, на която се е радвала поетесата в Киев, когато двете са гостували на Съюза на украинските писатели.

Новината за отварянето на „Дом Дора Габе“ достигна и до Община Добрич. В официално писмо кметът Йордан Йорданов изразява вярата, че чрез символиката, историческите и естетически внушения този дом ще бъде мост между поколенията. За да се усети автентичният дух на този нов културен храм, особено допринесоха Даниел Спасов и Милен Иванов (част от Вокална формация „Светоглас“), които изпълниха добруджански народни песни.

Радостно е, че няколко столични училища вече са заявили провеждане на открити уроци в „Дом Дора Габе“. Всички са добре дошли в тази Светая светих на поезията. Създадена е фейсбук страница „Дом Дора Габе“, на която желаещите могат да направят заявки.

                                                            Анжела Димчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post 95 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОСТА СТРАНДЖЕВ
Next post АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ: МИСИЯТА НА ПРИОБЩАВАНЕТО