ЧЕСТИТ 3 МАРТ!
ТРЕТИ МАРТ
СТИХОВЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА
ПЕТКО Р.СЛАВЕЙКОВ
КЪМ БЪЛГАРИТЕ
На оръжъе, братя,
и във военен строй
за родина свята,
за свобода в бой.
Стига толкоз робство,
стига ядове,
мъки, страх, покорство –
волност ни зове.
Днес за всички рани
тъй да викнем със страст:
„Смърт на вас, тирани,
край на вашта власт!“
Целий свят ни гледа
как трошим ярем:
„Смърт или победа,
славно да умрем!“
АНАСТАС СТОЯНОВ
ТРЕТИ МАРТ
Трети март! Трети март!
Чакан празник, свята дата.
Трети март! Трети март!
Ден рожден на свободата.
Спомня си Балкана пак
за огньовете хайдушки
и за славните братушки,
тръгнали от Волга чак,
с богатирските си пушки
да прогонят злия враг.
Трети март! Трети март!
В мир народът ни добрува.
Трети март! Трети март!
Днес България празнува.
АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
НЯМА ДА ПРОСТЕНА
Сред недоспиване и задух,
в спор с беднотия и лъжа
аз сам живота си създадох.
Дължа,
но много не дължа.
Задачата не беше лека,
но аз вървях и знаех аз:
добри са трудната пътека
и извоюваният час.
И аз воювах… Любопитен,
в човечността
неизтощим,
пред свойта съвест беззащитен,
макар и външно защитим.
И ако нявга пряко сили
пред някого съм съгрешил
и след това са ми простили –
съвсем не съм си аз простил.
Материя незащитена –
не съм покорен пред смъртта.
И ако някога простена,
не ще си никога простя.
МАТЕЙ ШОПКИН
ПОТОМЪК
Заченат сред полета и балкани,
израснал на горещи стремена,
аз ида с тъмен гръм на барабани
от мрака на далечни времена.
Аз ида от дворци, от манастири,
от сборища, от ниви, от хора.
Със белези от брадви и синджири
приличам на прастара канара.
Душата ми е слънчева и твърда,
и жилава в несгоди и в тъга.
Аз мога тежка сабя да развъртам
и да прекършвам момина снага.
Аз мога да заплача след градушка
и гълъб да нахраня в свойта длан.
Аз мога с къшей хляб и вярна пушка
да тръгна към хайдушкия Балкан.
Аз мога пред бесилка да запея,
загледан към високите звезди.
Аз мога и в смъртта си да живея,
аз, кръв и плът от моите деди.
Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като вик на любовта.
И българин завинаги оставам!
Завинаги! До края на света…
ТАНЬО КЛИСУРОВ
***
Какво е свободата, правдата какво е?
Живях ли с тях поне едничък ден?
А може би за тях не бях достоен,
макар че роб не бях, нито лъжец платен.
И чудя се, защо твърдят, че са свободни
онези, дето робски все превиват гръб,
и лъгалите себе си и другите – подобно
платените клакьори на спектакъл тъп?
Научих се поне да не приемам лесни роли.
Едно с годините ви уверявам, че разбрах:
за свобода и правда силният човек не моли,
лица на Бога са, но се воюва зарад тях.
ЛОЗАН ТАКЕВ
ШИПКА
Тук на върха сте и по-близо с Бога
на малкото земно красиво кълбо…
И ние живяхме в мечти и в тревоги…
И ние живяхме в борба и в любов…
Говоря на вас и на тях.
Говоря от урната с прах…
Убити, разстреляни – всеки
оставя следи и пътеки.
И в костници, в братски могили,
в бесилото търсехме сили.
И с него,
с кръвта,
в пепелта
е жива и днес паметта.
Живее,
за утре остава
безсмъртната наша държава…
Остава след нас и в браздата
за вас и за тях свободата.
След чуки, баири, села
остават след туй стъпала…
По тях трябва да изкачите
върха си.
Светът е в мечтите.
ПЕТЯ ЦОЛОВА
ГРОБЪТ НА ЛЕВСКИ
Не открихме гроба ти, Дяконе.
И до днес.
Време е, време да разберем,
че ти гроб не можеш да имаш –
жив и кръстосващ България, помним те винаги.
И днес такъв те обича народът.
Кому е дотрябвало
(а и дали не е заради едната откривателска славица?)
точно този единствен Мъж, по-жив от живите,
да се опитваме да приберем и зазидаме
като всички в гроба?
БОЯН АНГЕЛОВ
МАРШ 1878
Благослови ги хъшовете, Боже,
защото всеки хъш високо там е,
където
обичта
ръкоположи
в небето му
едно Самарско знаме!
Благослови ги, Боже, канарите,
в които се пречупи ятаганът
и към които
спускат се орлите,
тъй както
се разплисква океанът!
Благослови и даскалите бледи,
захвърлили калема и буквара
и изковали
нашите победи,
сред планината,
назована Стара!
Благослови и русите солдати,
пристигнали
от северните степи –
целунали смъртта и свободата,
замръзнали
сред пропасти свирепи!
Благослови и царствената птица,
която
своето гнездо намира,
а аленият химн
„Шуми Марица…”
от нас и от вселената
извира!..
ЕЛКА НЯГОЛОВА
НЕИЗРЕЧЕНО НАРИЧАНЕ
Жените в моята земя
перат небето –
то къпе се във женски смях
и – чисто, свети.
Понякога, във късна есен,
от бяло облаче
предат, изпридат свойте песни,
докато молят се…
Жените тук си имат мисия –
далече вглеждат се.
А после учат се на милост.
И на надежда.
Те хвърлят пъпа на чедата си
все на високо.
И месят хляб на светли дати –
за тях и Господ.
Рисуват Го в безсънни нощи.
И ваят смисъла.
Пришиват после звезден грош
над люлка истинска.
Така, откак светът светува –
наричат всичко.
Разпънати на кръст светулки.
(От безразличните!)
Жените в моята България
не са авлиги.
Но с песен болката изгарят…
Това им стига.
ЙОРДАН ПЕЕВ
БОТЕВ
Плиска се глас, като тътен по тъмно:
вино без памет наливай, кръчмарю,
че без молитви съдбата си сбъднах –
да коленича в кръвта на България.
Плитък за мъртвите станал е гробът.
Живите в него не дирят утеха!
Псува през залци и трае си робът…
И отесняват хайдушките дрехи…
Сам си оплете чувал за главата,
както само се усука въжето,
дето Василий си тури… Разплата
в сватба без булка… Прости ме,
Венето!
Сипвай!… В смъртта за живота се пие…
Чувам априлски камбани през юни.
Да ги задавя, наливай, че вият…
Чаши без дъно догоре се пълнят…
Грях е покоят и зло без прокоба! –
Блъска гласът му… И тъмното кърти.
Днес е пройдоха, а утре – войвода.
Вдругиден – изстрел…
Умира безсмъртен…
Звяр без порода – куршумът е писнал,
пее Балканът хайдушката… Бесен!
И на челото му с кръв се изписва
двайсет и първата Ботева песен!