СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ ПРЕДСТАВИ ВЪВ ВАРНА
СВОЯТА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ПОЕТИЧНА КНИГА
Н 8 ноември 2026 г. в Есенния салон на изкуствата – Варна поетът Станислав Пенев представи своята тридесет и четвърта поетична книга, онасловена „ЕДНА ЛЮБОВ, ВЪЗВИШЕНА – ЖЕНА“. Срещата премина в топла и приятелска атмосфера, сред почитатели и приятели на поета. За книгата говори доц. Гергана Славова, член на СБП. Нейните разсъждения върху поетичните видения на Станислав Пенев имат за заглавие „Високо в пространствата на любовта“ .
А ето и самата рецензия: „Станислав Пенев е с утвърдено име в съвременната българската поезия. Присъствието му в нея е свързано основно с темата за морето, където той се изявява непрекъснато като един от най-добрите наши маринисти. Това е видимо от всяка една от неговите 34 стихосбирки до момента. И още нещо, което искам да подчертая – той се е утвърдил и като маринист с общочовешко, с универсално присъствие и значение. И това е може би един факт, от който трябва винаги да се тръгва към изследване на творчеството му. Защото морето е част от всекидневието и духовния свят на Станислав Пенев, значима част е от неговата душевност, свързана неизменно в каквато и посока да са насочени неговите поетични вълнения, с разнообразието и драматизма на морската стихийност, с привлекателността на морския пейзаж и на морския живот.
И когато морето се слива с друга екзистенциалност, с друга стихия, която прави човека щастлив и му носи удовлетворение и естествено човешко достолепие, се получава нова и силна художествена амалгама от чувства, образи, душевни вълнения, висини на човешката интимна същност в съчетание в случая с природната морска неповторимост и красота.
В 34-тата си стихосбирка „Една любов, възвишена – жена“ авторът ни впечатлява с любовния човешки порив, с очарованието на любовта в неизменна връзка с очарованието на морето.
Книгата съдържа 40 любовни стихотворения, пропити със силни чувства и емоционалност, с много метафори, сравнения, епитети, великолепни поанти и възвишени послания. Авторът сравнява своята муза, своята вдъхновителка, своята любима с песен, със стихия, с море, със слънце, с безкрайност… с неземност… За него тя е и близка, и недостижима, вълнуваща и предизвикваща; за него тя е съвършенство, еманация на духовната извисеност и красотата, привлекателна и неповторима, и преди всичко „несравнима“ с каквото и да е, освен с морето и състоянията му. Любимата в тази книга на Станислав Пенев е цялостен, обединяващ образ на любимата жена. Една жена, която е и в реалността; една жена, която е и над всичко видимо – тя е безпределно възвишена и едновременно с това е пример за нещо ново, за нещо неизживяно, за нещо, което и радва, и поразява, и предизвиква, и стимулира, и привлича, и преди всичко – вдъхновява. Това е една изконна проява на човека с постоянен стремеж за щастие в любовта – удовлетворяващ и въздигащ. Едно море на любовта като естественото море, което се открива навсякъде; едно море на любовта, което може да се сравни единствено с морската даденост и да съизмерва висотата на чувствата с баловете си. И най-важното – навсякъде се усеща присъствието му, което допринася и за утвърждаване на смисъла на човешкия живот: близост и единство, радост и удовлетворение.
С „Ти все си несравнима…“ (стих. „За теб“) поетът ни внушава, че силата на любовта, когато е истинска любовта, не намалява никога. По прекрасен начин изразява това, както и силата на чувствата си поетът: „Единствено значима е обичта ни…“, както и „Есента е още лято…“. И по оригинален начин ни внушава, че любимата жена е неговото начало за всичко в живота и смисъл, неговият порив и надежда:
Ти си мое начало и ритъм,
Ти си моя живот и следа.
Ти си слънце и въздух…
Аз вик съм и ни
свързва сърдечно брега.
Очарованието и магията на морето, както и вдъхновението като вечна, дълбока обич и обвързване с любимия човек, са само малка част от безкрайния космос, който живее в поезията на Станислав Пенев. Този космос е неразгадана вселена от чувства, които любимата жена – неговата муза, събужда и благодарение на тях той сътворява своите стойностни и великолепни творби, повечето от които определям като единствени и неповторими, многозначни и едновременно с това дълбоко лични поетични пространства.
Силно вълнуващите метафори изобилстват в „Една любов, възвишена – жена“ и ни карат да се потопим в един по-красив и по-възвишен свят, да вземем участие в светоусещане, изпълнено с деликатност и настойчивост, с откровения и морален изблик, с внушения за радостта и болката като признаци на близостта в настоящето и бъдещето. В този свят всичко е чисто, искрено, красиво, неподправено, стойностно, непреходно и романтично, дори: например „акостирам в небесната безбрежност“ или „Каквото в мен тъжи, донася драма, // каквото в мен се радва – вдига храм…“ или „Отново в нас възкръсват висините.“
Една силна, неподправена, стойностна и високо морална поезия ни поема в своята прегръдка и ни прави по-чисти, по-истински и по-добри. А поетът много добре осъзнава и своята стойност – в „Безсмъртна си, любов“ той пише:
И моят пулс е вечен – той част е от вълните,
с които съм обречен да стигна висините.
Мисля си, че ги е стигнал и то не веднъж. И с морето, и с любовта, които познава и възпява, и с художественото си майсторство като писател.
Многобройните награди, които авторът печели – международни и национални, преводите на неговите книги и стихове на повече от десет езика, любовта на читателя определено говорят за успех. Но успехът не идва сам. Той си има и муза, и вдъхновение…“
