СЛОВО ЗА ЕДИН „ТРАПЕР“
В ХУДОЖЕСТВЕНИ ДОСПЕХИ
В една изключително интересна и задушевна атмосфера премина представянето на новата поетична книга на Илко Капелев „Внезапен изгрев“. Литературната вечер се проведе на 4 ноември в голямата зала на община „Тунджа“ в Ямбол, където десетки приятели и колеги на поета дойдоха да почетат неговия юбилей – преди няколко месеца Илко отбеляза своята 70-годишнина. Това бе и конкретният повод на своя рожден ден – 28 юли 2026 година, поетът да „извади“ новата си книга, в която са поместени творби още от войнишките му години…
Водещ на литературното събитие бе поетът Тенко Тенев, дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Ямбол, който говорѝ за творческия път на Илко Капелев. Тук бе кметът на община „Тунджа“ Станчо Ставрев, заедно с издателя на книгата от ИК „ВилкоМ“ Виолета Димитрова. Стихотворения на поета прочете актрисата Велика Цанкова, а за задушевната атмосфера в залата се погрижи цигуларката от Камерен оркестър „Дианополис“ Спасия Радославова.
Поет, белетрист, публицист и журналист, през 1981 – едва 24-годишен, Илко Капелев заминава в Далечния Север на Русия, за да го изучи… Странства в безбрежните северни лесове, общува с еленовъдите и рибарите, работи на баржите в река Об, запознава се с живота на хантите (сред които установява трайни приятелства и живее при тях).
Сътрудничи на всички по-големи литературни издания. Кореспондент е на в. „Дружба“ в Москва, който се издава за всички българи, които живеят, учат и работят в СССР. Приятелства с известни северни поети, решава докрай да прочете необятната книга на Далечния Север и престоява в Русия почти 12 години. Плод на неговите северни преживявания е многопластовата му книга “Сибирски дневник”, за която писателят и председател на СБП (1999-2003) Никола Радев написа: „…Илко Капелев е бил пъртина в полярната нощ под звездите на Големия Север, когато слънцето е спало като мечка в снежни хралупи. Той е поет и в прозата, написаното от него е талантливо и чисто, както е при всеки даровит творец, дишал озона на истинските приключения…”
През 1988 г. с препоръка на СБП Илко Капелев отива да учи в Литературния институт „Максим Горки” в Москва в семинара на популярния руски поет Валентин Митрофанович Сидоров. Руснаците го обичат, той има много приятели сред тях. А големият и световно известен руски поет Владимир Фирсов – носител на най-големите руски награди, както и главен редактор на българо-руското списание „Дружба“ заедно с българския поет Лъчезар Еленков, му казва направо: „Иля, ти си българският Джек Лондон, не забравяй това!“ Имал е предвид дългият престой на поета Илко Капелев в Далечния Север на Русия, който, подобно на американския писател Джек Лондон, е общувал с много северни „трапери“, записвал е техните живописни истории, за да ги използва по-късно в своите многобройни приключенски статии и книги… Самият Джек Лондон е участвал в златотърсаческата треска на Америка през 1896 г., когато е бил на 20 години, но престоява на Север само една година, защото заболява от скорбут.
Поетът Илко Капелев е автор на повече от 5 000 публицистични и информационни статии, репортажи, очерци, есета, както и на поетичните книги: „Пробуждането на совата”, „Искра от писък”, „Нощта след Великден”, „Звездобойна”, „Задочен полет” (поема), „Небесна книга”, „Сърцето ми е ръкопис пламтящ“, „Полет по време на буря“ и др… И, разбира се, на небезизвестните му книги „Сибирски дневник“ (художествена проза) и „POSTSCRIPTUM. Убежище за роман“. Превеждан е на руски, беларуски, украински, арменски и други езици. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
Илко Капелев е роден през 1956 година в живописното село Овчи кладенец, което ненапразно го наричат „селото на поетите“, защото тук са родени и са излезли най-много поети на глава от населението в страната и региона, всички които са с национална популярност. От Овчи кладенец са поетите Марко Недялков – дълго време директор на най-голямото в страната издателство „Народна младеж“; Александър Миланов – поет, преводач, сатирик, посланик на българите в Бесарабия и директор на фонд „1300 години България“; Димитър Арабаджиев – поет, журналист в Българското национално радио, където водеше обществено-културни мероприятия; Иванка Тонева – поетеса и учителка в родното си село и в Родопите; Илко Капелев – възпитаник на единствения в света Литературен институт за поети и писатели „Максим Горки“ в Москва – поет, белетрист, публицист, дългогодишен журналист… Общо от пишещите хора на Овчи кладенец са отпечатани и разпространени над 100 книги. Би могло да се каже, че в отделни градове няма толкова поети и отпечатани книги…
Поезията е първата любов на Илко Капелев и вероятно той ще ѝ остане верен докрай, макар и да заявява, че не разполага с време да пише само стихотворения – трябва да пише и белетристика, и публицистика, и есеистика… Познава поети, които нямат нито една гражданска статия… По този повод казва: „Вие можете ли да си представите Ботев без неговата гърмяща публицистика!?“ Признава, че журналистиката го е научила на дисциплина… Що се отнася до книгата „Сибирски дневник“, сам казва, че е било невъзможно да не пристъпи към нейното написване, след като е престоял толкова дълго в Сибир. В тази книга няма нищо измислено и тя навярно ще бъде продължена…
„Аз никога не съм бил кабинетен писател, който наблюдава живота през прозореца! – казва Илко. – Пиша това, което диктува сърцето ми и, което е възпламенило кръвта ми. Разбирам отлично живота и мисля, че мога да оцелея при всякакви условия… Когато тръгнах за Западен Сибир, бях подмамен от северните разкази на Джек Лондон, когото прочетох от кора до кора в своето юношество. Тогава си обещах един ден да измина пътя на този писател…“
Творческата вечер на Илко Капелев премина при изпълнена от публиката зала. Накрая актрисата Велика Станчева прочете отделен текст под наслов „Другите за Илко Капелев“, сред които има изключително интересни изказвания за творчеството на поета. Всъщност те са много, но част от тях могат да бъдат прочетени в новата му книга… Ето едно писмо на професор Иван Газдов, почетен гражданин на град Ямбол:
„Скъпи Илко!
Новата ти книга е чудесна, ти си артистична душа, която не е могла да се охлади и изстине дори и при минус 50 градуса в Сибир… Дерзай и размахвай крилото от писък, това е твоята същност!
С най-приятелски и сърдечни пожелания: И.Г. (Иван Газдов)
Силни и убедителни са думите и на известния старозагорски поет Таньо Клисуров (Бог да го прости!), който през 2023 г. представи в къщата-музей „Гео Милев“ в своя град новата тогава книга на Илко „Полет по време на буря“. Ето какво казва Таньо Клисуров за Илко:
„За мен Илко Капелев е завършен поет. Завършеният поет не измисля стихотворенията си. Той ги създава така, че убеждава читателя: „Аз ги живея!“ Прелиствайки една след друга страниците на „Полет по време на буря“, не открих стих, от който да ме лъхне фалш, неискреност, творческо насилие над темата. Стихотворенията ми внушаваха черти от характера на автора си. И припомняйки си думите на Атанас Далчев, че родната ни литература има много таланти, но малко характери, считам, че Илко Капелев е не само творчески силен, но и силен човешки характер. С това и самият Далчев вероятно би се съгласил, ако беше жив.
Поздравления, Илко!“
Ето и приятелските думи на ямболския журналист и писател Борислав Ненов, Царство му небесно!, който докрай беше голям и добър приятел на Илко, с когото дълги години пореха заедно „чернозема“ на словото:
„Има един единствен познат на мен български поет, който притежава огромна, но красива татуировка на Сибир в сърцето си и неговото име е Илко Капелев. Толкова огромна е тя, че бележи като удар от меч творческия път на поета и белетриста Капелев. Почти всяко стихотворение на Илко Капелев е динамит със съвсем къс фитил и до взрива остават само секунди… В повечето си творби той пише така, както трябва да прави един майстор – като за последно. И като за последно той успява да прескочи летвата на смъртта, за да види как „върху покривката на свечеряващото се небе мастилени петна ще светят“. Ще светят, за да се появят хантите, нартите, кумиса, елените, налимите, траперите, трамонтана, джана, водката, които са не просто романтично-екзотична поетическа лексика в творбите на Капелев, а възлови образи в неговата поетика…“
Вечерта завърши с поздравителни адреси до поета от областния управител на Ямбол Георги Чалъков, от кмета на община „Тунджа“ Станчо Ставрев и от Димка Георгиева – кметица на с. Овчи кладенец.
