(из книгата под печат „EДНА ЛЮБОВ, ВЪЗВИШЕНА – ЖЕНА“)
САМО ЗА ТЕБ
Докосна ме невидимо с ръка
и всичко в мен тъй радостно потръпна…
И някак неусетно се събра
в душата цялата любов попътна
на времето, разгарящо плътта
и чувствата, вълнуващи се в мене
от порива, раздвижил в миг кръвта
и в нежността, събудил нетърпение…
Усещам те – без дъх към теб летя
и ме изпълва с радост днес животът:
не мога още да се примиря,
че съм пропуснал нещо – с неохота
поглеждам в миналото ни назад
и го забравям, и отблъсквам мрака.
Пред мен си вече ти и миг крилат,
където жадната ни обич чака.
ЕЛЕГИЯ
Звездите светят тази нощ тъй ниско
и виждат всичко: идват с небесата…
Сърцето ми до твоето е близко –
усещам удара му… Ето – и в душата…
Откривам пак в очите ти луната,
а чувствата ти галят ме с лъчите,
дошли за двама само на земята…
И свързали ни до живот с мечтите…
И ето ни – в небето, в необята…
И любовта, и нежността въздигат:
каквото е почувствала душата,
остава и в небесната ни книга.
ОТДАДЕНОСТ
Твоите устни в мен палят пожар:
топли са, нежни – звездите небесни…
Твоите устни донасят ми дар:
чувства най-искрени – силни, безбрежни.
В устрем са, в полет – летящи звезди:
с порив сърдечен, с мечта – светлината…
И са въздишката, и са мига –
нашата орбита и в небесата.
Огън са, пламък с полет на птица,
идват с небето като пред буря,
с всяка целувка носят частица
от висината развихрена, щура…
Болка в тях няма – радост голяма
лее вълшебство направо в сърцето.
Сянка в тях няма – нито промяна:
в устрем са дързък и чувстват небето.
Думи в тях няма, но вярваш им сам,
че нежността е безкрайна вселена:
неусетно те грабва, изпълва те цял
и е всичко за теб и за мене.
* * *
Шепнеш ми думи за обич – не чакаш…
Неказани думи не задържаш за утре…
Всичко става в душата – бърза в нас влака:
сърцето за трохи от любов, знай, не тръпне.
Не даваш на никой духа да пречупи,
че всяка близост без любовта е непоправима,
с мечтите всичко може в миг да се случи,
но важното е теб само да имам.
ВЗИРАНЕ
В затвореното в тялото огнище –
в душата – всяко въгленче е радост:
искра любовна е в стрелбище,
уцелваща сърцето… С младост…
Копнежът светъл е копнеж невидим,
безсмъртен, стигащ до звездите –
не ни оставя много да се чудим:
защо достигаме мечтите…
Защо и вятърът ни хвали,
раздухващ всичко до жарава?…
Щом любовта в живота ни е цяла,
тя винаги пламтяща си остава.
* * *
… Безмълвно те моля – ела пак и слей
щастливото утро с щастливия ден…
И както звънливо душата ти пей:
животът да ражда красивото в мен.
Знам, вече ми е разпната душата –
събира сили, иска да прости…
Да каже – във вселената див вятър
отнася и пространства, и мечти…
И всички ценни мигове, отнети
от нашата любов над нас летят…
В съзнанието всичко е прието
да бъде част от земния ни път.
Да бъде част от изживяна вечност,
от всеки миг – разпален и горящ,
от спомен жив за нас: сърдечност,
която да ни бъде поглед бдящ.
… И съкровен до края да остане
духът на любовта ни ценна –
далеч ли си от мойте длани
усещам, че във всичко си неземна.
* * *
Очите ти говорят – с копнеж, пред мен искрящ,
за чувствата, мечтите, за бурното вълнение,
в очите ти красиви аз прилива видях,
почувствах се в морето на твойто откровение.
В прегръдката – жадувана, въздишката се спря.
И тялото ми сякаш слънчев лъч опари –
небе от чувства в теб душата ми избра
и всичко старо в себе си тя в този миг забрави…
И виждам – смееш се доволна и щастлива,
превръщаш се в жарава за сетния ми дъх:
единствено значима е обичта ни – несравнима,
изпълваща с доверие горещата ми кръв.
* * *
В душата си отдавна аз те нося…
И всичко аз за тебе съм научил…
Жадувам те… Не спирам и за миг с въпроса,
дали ще мога дълбините да проуча?…
Дали ще мога и в тайнствения свят –
под кожата пулсираща днес на морето
да търся белези и отражение за бряг
на всичко розово, което е в небето…
Дали ще мога силата да овладея
на онзи бал, от който съм зависим:
в живота, в любовта ни и в безкрая –
доколко да се боря, щом съм искрен…
Вълните в нас прииждат и заливат
на любовта ни полета и пак крилато
се вдигат към небето още сиво…
Напомнят ни, че есента е… още лято.
* * *
Тази вечер е наше крило
и ни носи далечния блясък
на луната – без лунно петно,
осветила крайбрежния пясък…
Тази вечер единствено теб
аз намирам от тук до безкрая:
има в чувствата страст – в нас навред
всичко блика с безбрежност, аз зная.
Тази вечер си моя съдба,
да открия, че двама сме – двама…
Всяка истина в нас е дошла
да е сила, достигнала храма.
Тази вечер сме част от света –
и сме всичко до светли зори…
Всяко чувство е в мен синева –
в теб с надежди небето пламти.