* * *
Тази нощ е в душите – с надежда
да превърнем копнежа в съдба…
В тази нощ светлината се вглежда
в силуета единствен на любовта…
Тази нощ под звездите ще минем,
устремени към нови звезди…
Само двамата с теб ще преминем
от надежди към наши мечти…
Тази нощ е нощта ти за мене –
бликват чувства, изпълва те страст
и, каквото почувстваш, е с време,
разпознало небето за нас.
* * *
ОЧИТЕ – ПРЕКРАСНИ…
Очите ти знаят
от ясно по-ясно,
че в тях обичта е…
А в погледа слънце,
щом блеснало има –
любов в тях се ражда:
планета е зрима.
В очите ти – жажда
за чувства горещи,
мечтаят очите
за полет, за срещи…
В очите ти – порив:
в нас близост предсказва,
надежди открива,
мечти пак поражда.
Какво те възпира,
какво те измъчва?…
Животът започва
с любов… Не се връща…
В очите ти виждам –
душата… Разбирам,
че всичко е утре,
а днес – те намирам.
НЕИЗБЕЖНОСТ
Море съм в тебе с обичта си аз.
И искам да ме чувстваш днес с прибоя…
Отлита времето… Но час след час
душата ми нашепва, че си моя…
В мен поривите светли – знак на любовта –
изпълват всичко и шептят в душата:
вселена си на радостта, мечта,
желания за устрем – все крилати.
Аз дълго искам да те стигам с вик…
Над тебе като птица да се рея…
Животът, щом реши, в съдбовен миг
любов и приказка ще слее.
БЕЗСМЪРТНА СИ, ЛЮБОВ
Вълните – все пенливи
се хвърлят срещу мен:
надигат се, налитат
и влизат в моя ден…
И в пристана разбити,
говорят с всеки порив…
В очите им – открито
пространствата се борят.
И моят пулс е вечен –
той част е от вълните,
с които съм обречен
да стигна висините…
А после да се върна –
ще дойда: силен дъжд,
в душите ще осъмна,
щом плисне изведнъж
с човешкото ми утре,
с небесна светлина
и с порива развихрен,
донесъл любовта,
която ни опива,
която е съдба,
която в нас прелива
с житейска топлина…
… Обичам те и нежно
прегръщам те сега,
и с обичта си често
те галя и в съня…
Обичам те, когато
дори не ме търпиш
и чувствата богати
на път си да раниш…
… В нас всичко е надежда,
а времето лети:
скъпернически вижда
създаденото от мечти.
С вълненията на живота
в мен сърцето бие:
душите с нова нота
чувства ще открият.
ПРЕРАЖДАНЕ
Дъжд и мълчание –
нощта ли е спряла?…
Бяло сияние
душата ми е събрала…
Звездите сребристи
пак чертаят за нас
пътищата лъчисти
на чувства и страст.
Капчици дъжд
идват отгоре:
лятото е веднъж
в годината с корен…
Мокри косите ти…
И ги милвам с ръка –
чувствам мечтите ни
вече с душа…
И се усмихвам,
и те прегръщам –
всичко пробужда се,
всичко се връща…
… Къпе дъждът –
къпе душата ми.
И съм на път
пак към разпятие.
ЗА ТЕБ
Аз гледам те в очите
и търся в теб искрата,
която от звездите
държиш ти днес в ръката,
която и в дъха ти
е чувство, порив силен
и идва с любовта ми,
и вече съм окрилен…
И галя те аз нежно:
целувам те и с устни
превръщам те в безбрежност
на всички мои чувства…
И нищо не изчезва
след нас пак в тъмнината,
че много е полезна
с лъчите светлината…
Зората с тебе имам –
в мен прилив си, любима…
Съдбата се разплака –
ти все си несравнима.
ВЛЕЧЕНИЕ
И чувствата, мечтите щом открият
в създаденото ти за обич тяло,
не можеш да ме спреш – ще се напие
от извор чист душата зажадняла.
Безбрежна си – безбрежна и открита,
че любовта отдавна е пробола
душата ми: да гледам до насита
щастлива да си… Нямам друга воля.
Живот ти носиш все на красотата,
която търсих цял живот – не крия:
вълнуващата щедрост на мечтата
на любовта ни времето не трие.
Не може красота да се прикрива –
тя светлина е, извор е: дарява,
вълнение и радост, щом отпива
душата ми – за щастието прежадняла.