/от стихосбирката „Благодаря“, Изд. БОН, Благоевград, 2025/
ЗА НЯКОЛКО ДНИ БЕЗРАЗЛИЧИЕ
Дружно умрели Ромео и Жулиета,
при това толкова драматично,
че ни снижават в лирически чин джуджета.
Вживени сърцата ни ронят
сълзи в киносалона.
После откриваме –
Пловдив приличал съвсем на Верона.
Къщите му са същите,
улиците, реката,
възрастните намръщени,
влюбените,
децата…
А ти днес заминаваш,
моят билет е за утре,
Гарите ще опознаваме
и най-самотните утрини.
На двайсет и… хиляда
години се мислим вече.
Не е модерно да страдаш,
да не говорим – вечно.
Улисани в дребни грижи,
прехапваме страсти диви
и след време се виждаме –
некласически живи!
ТОЙ
На няколко далечни хълмове
самотната вълчица –
любовта ми,
извива в тъмното прегракнал вой:
Къде е той, къде е той?
През свисъка на многокрили хали,
зад топлите стени,
полузаспали,
мъжете ще дочуват този вой:
Къде е той, къде е той?
И той ще чуе, може би.
Ще чуе
и в тъмното уши не ще затули.
Ще тръгне с нежност по посоката на този вой,
ако е той.
Ако наистина е Той!
ПРЕДПРОЛЕТ, ТЪНКИ ВЕТРОВЕ
над разсъблечени тополи.
ний сваляме палта,
а те
във студовете бяха голи.
Ний крихме се във домове,
а те стояха беззащитни.
Сега от тези ветрове
пак обичта им ще поникне!
ПРИ МАМА
Мамо,
мамо,
вървя по следите ти.
И катеря се,
и се спускам.
Ще простиш ли на свойто момиче,
че все още не всички слуша.
Мълчалива е твоята вечност,
над портрета ти падат воали.
Не отивай
безкрайно далече,
че далечният вятър
не гали!
ЗАВАЛЯ, ЗАПРИЛИЧА НА ЕСЕН,
а пък вчера си беше май.
Този труд неестествен
ми напомня раздяла и край.
Край на всички очаквани срещи,
край на влакове,
закъсняващи ери.
Край на всичко,
а не край на нещо.
Заваля,
застудя
и треперя.
МИХАИЛ
Животът –
това странно кълбо,
което ни срещна –
еднакви,
различни,
през двайсет години.
Ти –
влюбен и борбен,
Аз –
малка и плачеща;
ти –
летящ, непокорен,
аз нищо незначеща.
Ние –
влезли в живота ти съдбовно,
задълго и кратко.
Аз – дъщеря,
ти – татко!
И ПРИ НАЙ-ДАЛЕЧНИЯ
и най-убогия
идва вестоносец
И му казва тайната,
заради която сме създадени
от кожа и кости.
За това е писано
в свещената книга,
която да чета не свикнах.
а аз
хем не чух добре словата,
хем вестоносеца обикнах.