(Генчо Станчев Негенцов)
(26.ІХ.1886 – 8.Х.1958)
Роден в гр. Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), работи като учител в Габрово (1904–1908). Дебютира с детски стихове в сп. „Светулка” (1906, Плевен). Следва славянска филология и право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Разделя се с адвокатската дейност и редактира сп. „Светулка”, в. „Врабче”, сп. „Детска радост” на издателство „Хемус” (излизало 25 г. – до 1948). Председател на Дружеството на детските писатели. Приносът му за българската детска литература е огромен. Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Превежда или побългарява чрез преразказ творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир, приказки на различни народи.
Издадени книги: “Мечти” (1906), “Великият дядо. Живота на Толстоя” (1921, 1931), “Сестрите на Макс и Мориц” (1924, 1928, 1937, 1943), “Баба Меца” (1925, 1933, 1942, 1946), “Патиланчо. Писма от Патиланча до Смехурка” (1925, 1926, 1930, 1942, 1946, 1996), “Чик–чирик” (1925, 1940), “Бате Патилан. Писма до Смехурка” (1927, 1934, 1943, 1945), “Патиланско царство. Нови писма на Патиланча до Смехурка” (1927, 1939, 1943), “Смехурко. Дет. утра и забави” (1927, 1933), “Патиланчо Данчо. Весели писма до Смехурка” (1929, 1934, 1942), “Синчец. Стихове за деца” (1930, 1943, 1947), “Дяволчето с бялата опашка” (1934, 1941, 1943, 1947), “Патиланчо на село” (1935, 1939), “Весели очички” (1936), “Гарван грачи” (1936, 1943, 1973, 1978), “Смехотворци” (1937), “Бялото петленце” (1939, 1943), “Златно гущерче” (1942), “Патиланско училище. Весели писма от Патиланча Данча до Смехурка” (1942, 1997), “Весел Пейчо” (1946), “Първи приказки” (1952), “Нови песни” (1953), “Весели приказки” (1954), “Приказки” (1954, 1998, 2003, 2005, 2007, 2015), “Радост. Избрани стихотворения, приказки и патилански писма” (1956), “Чудна свирка” (1958), “Голчо” (1959), “Чудната кутийка” (1959), “Косе Босе, Кума Лиса и Кумчо Вълко” (1961), “Незнаен юнак” (1963), “Тримата братя и златната ябълка” (1963, 1974),“Няма да се сърдиш” (1964), “Родна стряха” (1964), “Родна стряха. Избрани стихотворения за деца” (1967, 2015), “Баба Меца и Заю–бай” (1967), “Патиланско царство” (1968, 1972, 1982, 1985, 2012, 2014), “Патиланци; Весели писма до Смехурко” (1970, 1978, 1985, 2000, 2003, 2005, 2014), “Бърза работа ; Косе Босе ; И баба знае” (1974), “Големанко” (1974),“Смехурко” (1976), „Неродена мома ; Незнаен юнак ; Жива вода“ (1978), “Магаре боб яде ли” (1981), “Дядо и ряпа” (1984, 1991, 2004, 2006), „Рисунки с муцунки“ (1984), “Игра” (1986), “Клан, недоклан” (1986), “Косе–Босе” (1986, 1991, 2005, 2006), “Бабино петленце. Т. 1” (1989), “Жива вода” (1991), “Кума Лиса и овчарко” (1991), “Кумчо Вълчо рибар” (1992), “Златна ябълка” (1993), “Стихотворения за деца” (1993), “Срещу Нова година” (1994), “Бяла спретната къщурка” (1995), “Зайо немирник” (1995, 1999), “Дядо и ряпа ; Къса приказка ; Най–добрият лекар” (1999),“Родна реч се лее” (1999), “Сливи за смет” (1999, 2001), „Приказки за животни“ (2004), “Патиланци” (2007, 2012), „Братче и сестриче и други приказки“ (2011), “Дядо и ряпа. Избрано” (2011), „Най-хубавите приказки“ (2012), „Неродена мома. Незнаен юнак“ (2012), „Косе Босе и други приказки“ (2013), „Раче осмокраче“ 2013), „Народни приказки“ (2015).
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти,
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
ПОДЗЕМЕН ОРАЧ
Под полето кой се рови?
Кой натрупа тая пръст?
Купчинките свежи, нови
кой издигна околвръст?
Може би безброй джуджета
под земята град градят
и подземните полета
те надлъж и шир браздят.
Не джуджета чудновати,
а къртици там се врат,
зидат пръстени палати,
ден и нощ безспир орат.
РОДЕН КЪТ
Бяла, спретната къщурка –
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
радостта узнах.
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
КОЗАРКОВА ПТИЧКА
Сладкопойна чудна птичка
слушам всеки час –
ту обади се в горичка,
ту запее в храст.
В пек и жега тя едничка
звънко вий гласче.
Сладкопойна чудна птичка! –
на скокливата козичка
медното звънче.
ПЕСЕН НА ДЖУДЖЕТАТА
Ний сме пъргави джуджета,
не запираме се час –
под вековните дървета
дирим злато и елмаз.
Багрим гъбите, цветята,
стелим вред зелен атлас,
лете ягоди в гората
пръскаме под всеки храст.
ТИЧАЙ, ТИЧАЙ, ЗЛАТНО КОНЧЕ
Тичай, тичай, златно конче,
златно конче, вихрогонче!
Отнеси ме зад гората,
зад гората, при зората.
Ще й двама поговорим:
утре рано тя да стане.
Над поляни и балкани
да пропъди рано мрака,
че ни дълга пътя чака,
дълга пътя без умора:
от обора чак… до двора.
ГОСТ
Щърко, щърко дългокрак,
ти при нас пристигна пак.
Носиш ли ни армаган –
от далечен край избран?
– Нося слънце и цветя
и ви водя пролетта.
НЕ БЪРЗАЙ, ЕСЕН ДЪЖДОВИТА
Не бързай, есен дъждовита!
При нас не идвай още ти;
когато лятото отлита,
тъй сладко слънцето трепти!
Тъй жадно сетната тревичка
ламти тогава да живей!
За сбогом сладкопойна птичка
най-свидната си песен пей!
Почакай, есен мъгловита,
не пращай още дъжд и кал.
Че бързо лятото отлита,
а аз не съм си отиграл.
СВЕТУЛКИ
Вечерница златочела
по вечеря злато прела.
Вретено й позлатено,
с безцен камък украсено.
Както прела, тъй заспала,
златно злато изтървала.
Падна злато на земята,
на земята сред нивята.
Рой светулки долетяли,
над нивята заблестяли.
Към селата се понесли,
благ вест навред разнесли –
че са златна род родили
ненагледни буйни ниви.
