[button link=“https://sbp.bg/wp-content/uploads/2015/10/ПРОЕКТО-ЗАКОН-ЗА-БЪЛГАРСКИЯ-ЕЗИК.pdf“ type=“big“ newwindow=“yes“] ПРОЕКТОЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК[/button]
2 коментари към публикацията “ПРОЕКТОЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК”
КИНА КЪДРЕВА
ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ЕЗИКА, ПУБЛИКУВАН ВЪВ В. „СЛОВОТО ДНЕС“, БР. 18 ОТ 14.05.2015 Г.
Предложеният проект за Закон за българския език далече не е готов за внасяне в Народното събрание. Не само текстово.
Смятам, че СБП е добре да сформира екип от писатели-филолози и специалисти по въпроса измежду своите членове, които да изработят по-прецизен и убедителен проект и тогава той да бъде обсъждан в писателското и академично общество. Липсва и правната компетентност при предложения от СБП проектозакон за българския език, както и увлечения в някои текстове. А има и непълнота. Смятам, че тоя закон трябва да е защита както на българския език, така и на българската литература – стара и нова, и на българския писател. Това засега в проекта за Закон за българския език липсва.
Но има още един голям проблем. Народното събрание не е готово за обсъждане и приемане на Закон за българския език. То не е наясно с проблема. Нито го познава, нито има компетентност по многото аспекти, налагащи създаването на Закон за българския език. Потънало в множество проблеми и задачи, то гледа на тоя въпрос като на страничен и второстепенен. При това положение приемането на Закон за българския език трудно би влязъл за обсъждане.
Има и още една страна. Съветниците на депутатите от институтите на БАН и преподаватели във висшите учебни заведения са против приемане на Закон за българския език.
Дори да влезе за обсъждане в НС, законът ще се сведе до граматически норми, ще се формализира и ще бъде подведен по възгледа на съветниците за „саморегулирането на езика“ и развитието му по неговите „вътрешни закони“.
Състоянието на езика е обвързано със състоянието на обществото и държавността. Днешното състояние на българския език е пряко свързано с протеклите разграждащи обществени процеси, плод на липсата на държавническа, българска политика, която да не допусне или да ограничи процесите, довели до неграмотността, маргинализацията на обществото, подмяната на българския език с чуждоезичие, пренебрегването на стойностите на българската литература като фактор на националната култура и самосъзнание, изключването на българския писател от обществения диалог.
Затова е нужен Закон за българския език. Той би бил страж не само на културата, но преди всичко страж на държавността в България. Защото езикът е първият определящ фактор за всеки народ, изразител и показател за състоянието му, а литературата на съответния език и народ е лицето, душата, еманацията на творческата и обществената му енергия, която с върховете си е най-силният посланик на всеки народ в световното пространство.За нас въпросът е къде сме ние във вътрешнобългарското и международното пространство. И тъй като езикът е оръжието на писателя, приемането на охранителен Закон за българския език е достойно начало в утвърждаването и развитието на България в съвременния свят. Другото е талант. И политика за обществено оползотворяване на талантливата българска литература от всичките Ј периоди и жанрове; без нея няма преодоляване на кризата, в която изпадна българският народ.
чл. 10. Графичната система за писане на български език е кирило-методиевата азбука. (Това определение може с пълна сила да се отнася за глаголицата, тъй като именно тя е азбуката, създадена от Кирил и Методий. По този начин в проекта за закон се казва, че графичната ни система днес е глаголицата, което не е така. По-добре е да се каже просто „кирилицата“ или „българската азбука, която се употребява от Х век до днес с промените, наложени от развитието на българския език. Много интелектуалци са на мнение, че и у нас, и в ЕС е крайно време да започнем да налагаме и утвърждаваме определението „българска азбука“.)
Компетентните органи на БАН регламентират правилата за транскрибиране на буквените означения на звуците от официалната българска азбука съответно като буквени символи от други азбучни системи. Не би следвало в законов текст да се посочва институция, която едва не беше разформирована и не се знае дали това няма да се случи занапред. Освен това не е коректно да се делегират права само на нейни служители, като ги приемаме за върховните специалисти по езика и напълно игнорираме всякакви други специалисти от други институции (Софийския университет „Кл. Охридски“, други възможни университети, Българската академия на науките и изкуствата, Министерство на образованието и науката, авторитетни, но нечленуващи никъде компетентни специалисти и т.н., дори членове на СБП). Редно е при възникване на такава необходимост да се свикват в комисия доказано компетентни специалисти от различни академии, университети и др.
чл. 12 Спазването на нормите…… Регламентирането на езиковите промени не е предмет на настоящия закон, а се осъществява от упълномощените институции на БАН, съответните университетски звена и Министерството на науката и образованието. Тук е още по-нужно, ако се посочва БАН, да се добавят: Българската академия на науките и изкуствата, Министерство на образованието и науката, авторитетни, но нечленуващи никъде компетентни специалисти и т.н., представители на СБП.
чл. 13/9/ В средствата за масова информация, в културната, развлекателна и рекламна дейности.
Много важно е целият проект за Закон да бъде изчетен от коректор, защото е недопустимо тъкмо от СБП да се предлага текст с толкова правописни грешки.
Правилният текст би бил: В средствата за масова информация, в културната, развлекателнаТА и рекламнаТА дейност (ед. ч).
Същото се отнася и за:
чл. 13/10/ В трудовите, имуществениТЕ и правниТЕ отношения между държавата и гражданите и между самите тях. (Кои „тях“? В законите повторенията са за яснота и не се предпочита да се избягват. Добре е да се напише между самите граждани.)
чл. 13/12/ Географски, транспортни….. се изписват на първо място на български език и с кирилица.
Употребеното тук определение „кирилица“ се появява за първи път в текста на Закона и не е в съответствие с първоначалната дефиниция от чл. 10. От юридическа гледна точка то фактически не съществува, щом липсва в началните дефиниции на понятията.
чл. 17 Тест за основно владеене на писмен и говорим български език полагат при дипломирането си абсолвентите на всички държавни и частни висши учебни заведения в Република България с изключение на завършващите филологически и хуманитарни специалности.
Няма никаква причина да смятаме, че филолози и хуманитаристи само поради този факт са достатъчно грамотни. Различни ВУЗ-ове бълват журналисти, социолози и всякакви подобни специалисти с нищожна грамотност. По-добре е не да ги смятаме априори за езиково подготвени, а те да смята, че такъв тест не е обиден и биха го издържали без проблем. Ако наистина са грамотни! Така че няма никаква причина който и да е да бъде освобождаван от такъв тест. Ако направите пробен тест тъкмо сред завършващите хуманитарни специалности, неприятно ще се изненадате от резултата!
Смятам, че в чл. 20 освен назначаване на езиков редактор, със Закона трябва да се въведе задължително такъв тест при назначаване на останалия редакционен състав: журналисти, говорители и репортери в медиите… Това са специфични професии, които изискват доказване на езикова квалификация, дори когато човекът е завършил друга специалност. По подобен начин за определени длъжности се изисква шофьорска книжка или владеене на чужд език, така че такъв законов текст няма да е вмешателство в частната дейност на медиите. Само ще предпази читателите, зрителите и слушателите от лавината от езиковите им безобразия!
Смятам, че със Закона трябва да стане задължително текстовете на печатни, аудио и видео реклами да минават предварително през езиков редактор и аргументът ми за това е същият като по-горе.
чл. 23 Трима от членовете му (на Регулаторния езиков съвет) се предлагат от ръководството на БАН, трима – от СБП-1913, и т.н. Предлагам съветът да стане от 11 на 13 души и да бъде добавено: двама от Българската академия на науките и изкуствата.
чл. 23/2/ Не е допустимо и не е равноправно да се предопределя от коя квота да е председателят. Това автоматично го издига кастово над останалите, сякаш се подразбира, че те са по-нискоквалифицирани. Такъв текст би могъл да се атакува в български и дори европейски съд за удвърждаване на дискриминационни практики. Това е все едно да се запише в нашия Устав на СБП, че председател на съюза може да бъде избиран само измежду поетите.
В тази точка е достатъчно да се запази текстът за ограничението от 2 мандата.
чл. 23/3/ Този текст е почти изцяло посветен на законовото утвърждаване предимно на БАН като национален езиков фактор! Ако е така, нека напишем, че за езика се грижи БАН с няколко незначителни подгласници и да напишем закон за БАН, а не закон за езика! Моля, обърнете внимание, че навсякъде в развитите страни няма държавна академия, а съществуват само обществени академии. Всяка академия е толкова значим фактор, колкото успее да се самодокаже, а не колкото пъти я запишат в някой закон! Ако ще коленичим толкова много пред БАН, защо СБП подготвя и предлага този закон? Да си го съставят в БАН!!!
Моля, обърнете внимание, че обществената академия в България е БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата) и тя също толкова има право да присъства в законови и нормативни документи!
чл. 28/1/ Да заседава веднъж на 3 месеца, означава 4 пъти в годината – колкото да си запомнят физиономиите. Значи нищо реално няма да свърши! Трябва да заседава минимум 1 път на месец.
Ще завърша коментара си с това, че текстът трябва да бъде прегледан задължително и от компетентен юрист, преди да бъде внесен в Народното събрание! Имаме и юристи-писатели в СБП.
Съюз на Българските Писатели
КИНА КЪДРЕВА
ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ЕЗИКА, ПУБЛИКУВАН ВЪВ В. „СЛОВОТО ДНЕС“, БР. 18 ОТ 14.05.2015 Г.
Предложеният проект за Закон за българския език далече не е готов за внасяне в Народното събрание. Не само текстово.
Смятам, че СБП е добре да сформира екип от писатели-филолози и специалисти по въпроса измежду своите членове, които да изработят по-прецизен и убедителен проект и тогава той да бъде обсъждан в писателското и академично общество. Липсва и правната компетентност при предложения от СБП проектозакон за българския език, както и увлечения в някои текстове. А има и непълнота. Смятам, че тоя закон трябва да е защита както на българския език, така и на българската литература – стара и нова, и на българския писател. Това засега в проекта за Закон за българския език липсва.
Но има още един голям проблем. Народното събрание не е готово за обсъждане и приемане на Закон за българския език. То не е наясно с проблема. Нито го познава, нито има компетентност по многото аспекти, налагащи създаването на Закон за българския език. Потънало в множество проблеми и задачи, то гледа на тоя въпрос като на страничен и второстепенен. При това положение приемането на Закон за българския език трудно би влязъл за обсъждане.
Има и още една страна. Съветниците на депутатите от институтите на БАН и преподаватели във висшите учебни заведения са против приемане на Закон за българския език.
Дори да влезе за обсъждане в НС, законът ще се сведе до граматически норми, ще се формализира и ще бъде подведен по възгледа на съветниците за „саморегулирането на езика“ и развитието му по неговите „вътрешни закони“.
Състоянието на езика е обвързано със състоянието на обществото и държавността. Днешното състояние на българския език е пряко свързано с протеклите разграждащи обществени процеси, плод на липсата на държавническа, българска политика, която да не допусне или да ограничи процесите, довели до неграмотността, маргинализацията на обществото, подмяната на българския език с чуждоезичие, пренебрегването на стойностите на българската литература като фактор на националната култура и самосъзнание, изключването на българския писател от обществения диалог.
Затова е нужен Закон за българския език. Той би бил страж не само на културата, но преди всичко страж на държавността в България. Защото езикът е първият определящ фактор за всеки народ, изразител и показател за състоянието му, а литературата на съответния език и народ е лицето, душата, еманацията на творческата и обществената му енергия, която с върховете си е най-силният посланик на всеки народ в световното пространство.За нас въпросът е къде сме ние във вътрешнобългарското и международното пространство. И тъй като езикът е оръжието на писателя, приемането на охранителен Закон за българския език е достойно начало в утвърждаването и развитието на България в съвременния свят. Другото е талант. И политика за обществено оползотворяване на талантливата българска литература от всичките Ј периоди и жанрове; без нея няма преодоляване на кризата, в която изпадна българският народ.
ГАЛИНА ЗЛАТАРЕВА
ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ЕЗИКА
чл. 10. Графичната система за писане на български език е кирило-методиевата азбука. (Това определение може с пълна сила да се отнася за глаголицата, тъй като именно тя е азбуката, създадена от Кирил и Методий. По този начин в проекта за закон се казва, че графичната ни система днес е глаголицата, което не е така. По-добре е да се каже просто „кирилицата“ или „българската азбука, която се употребява от Х век до днес с промените, наложени от развитието на българския език. Много интелектуалци са на мнение, че и у нас, и в ЕС е крайно време да започнем да налагаме и утвърждаваме определението „българска азбука“.)
Компетентните органи на БАН регламентират правилата за транскрибиране на буквените означения на звуците от официалната българска азбука съответно като буквени символи от други азбучни системи. Не би следвало в законов текст да се посочва институция, която едва не беше разформирована и не се знае дали това няма да се случи занапред. Освен това не е коректно да се делегират права само на нейни служители, като ги приемаме за върховните специалисти по езика и напълно игнорираме всякакви други специалисти от други институции (Софийския университет „Кл. Охридски“, други възможни университети, Българската академия на науките и изкуствата, Министерство на образованието и науката, авторитетни, но нечленуващи никъде компетентни специалисти и т.н., дори членове на СБП). Редно е при възникване на такава необходимост да се свикват в комисия доказано компетентни специалисти от различни академии, университети и др.
чл. 12 Спазването на нормите…… Регламентирането на езиковите промени не е предмет на настоящия закон, а се осъществява от упълномощените институции на БАН, съответните университетски звена и Министерството на науката и образованието. Тук е още по-нужно, ако се посочва БАН, да се добавят: Българската академия на науките и изкуствата, Министерство на образованието и науката, авторитетни, но нечленуващи никъде компетентни специалисти и т.н., представители на СБП.
чл. 13/9/ В средствата за масова информация, в културната, развлекателна и рекламна дейности.
Много важно е целият проект за Закон да бъде изчетен от коректор, защото е недопустимо тъкмо от СБП да се предлага текст с толкова правописни грешки.
Правилният текст би бил: В средствата за масова информация, в културната, развлекателнаТА и рекламнаТА дейност (ед. ч).
Същото се отнася и за:
чл. 13/10/ В трудовите, имуществениТЕ и правниТЕ отношения между държавата и гражданите и между самите тях. (Кои „тях“? В законите повторенията са за яснота и не се предпочита да се избягват. Добре е да се напише между самите граждани.)
чл. 13/12/ Географски, транспортни….. се изписват на първо място на български език и с кирилица.
Употребеното тук определение „кирилица“ се появява за първи път в текста на Закона и не е в съответствие с първоначалната дефиниция от чл. 10. От юридическа гледна точка то фактически не съществува, щом липсва в началните дефиниции на понятията.
чл. 17 Тест за основно владеене на писмен и говорим български език полагат при дипломирането си абсолвентите на всички държавни и частни висши учебни заведения в Република България с изключение на завършващите филологически и хуманитарни специалности.
Няма никаква причина да смятаме, че филолози и хуманитаристи само поради този факт са достатъчно грамотни. Различни ВУЗ-ове бълват журналисти, социолози и всякакви подобни специалисти с нищожна грамотност. По-добре е не да ги смятаме априори за езиково подготвени, а те да смята, че такъв тест не е обиден и биха го издържали без проблем. Ако наистина са грамотни! Така че няма никаква причина който и да е да бъде освобождаван от такъв тест. Ако направите пробен тест тъкмо сред завършващите хуманитарни специалности, неприятно ще се изненадате от резултата!
Смятам, че в чл. 20 освен назначаване на езиков редактор, със Закона трябва да се въведе задължително такъв тест при назначаване на останалия редакционен състав: журналисти, говорители и репортери в медиите… Това са специфични професии, които изискват доказване на езикова квалификация, дори когато човекът е завършил друга специалност. По подобен начин за определени длъжности се изисква шофьорска книжка или владеене на чужд език, така че такъв законов текст няма да е вмешателство в частната дейност на медиите. Само ще предпази читателите, зрителите и слушателите от лавината от езиковите им безобразия!
Смятам, че със Закона трябва да стане задължително текстовете на печатни, аудио и видео реклами да минават предварително през езиков редактор и аргументът ми за това е същият като по-горе.
чл. 23 Трима от членовете му (на Регулаторния езиков съвет) се предлагат от ръководството на БАН, трима – от СБП-1913, и т.н. Предлагам съветът да стане от 11 на 13 души и да бъде добавено: двама от Българската академия на науките и изкуствата.
чл. 23/2/ Не е допустимо и не е равноправно да се предопределя от коя квота да е председателят. Това автоматично го издига кастово над останалите, сякаш се подразбира, че те са по-нискоквалифицирани. Такъв текст би могъл да се атакува в български и дори европейски съд за удвърждаване на дискриминационни практики. Това е все едно да се запише в нашия Устав на СБП, че председател на съюза може да бъде избиран само измежду поетите.
В тази точка е достатъчно да се запази текстът за ограничението от 2 мандата.
чл. 23/3/ Този текст е почти изцяло посветен на законовото утвърждаване предимно на БАН като национален езиков фактор! Ако е така, нека напишем, че за езика се грижи БАН с няколко незначителни подгласници и да напишем закон за БАН, а не закон за езика! Моля, обърнете внимание, че навсякъде в развитите страни няма държавна академия, а съществуват само обществени академии. Всяка академия е толкова значим фактор, колкото успее да се самодокаже, а не колкото пъти я запишат в някой закон! Ако ще коленичим толкова много пред БАН, защо СБП подготвя и предлага този закон? Да си го съставят в БАН!!!
Моля, обърнете внимание, че обществената академия в България е БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата) и тя също толкова има право да присъства в законови и нормативни документи!
чл. 28/1/ Да заседава веднъж на 3 месеца, означава 4 пъти в годината – колкото да си запомнят физиономиите. Значи нищо реално няма да свърши! Трябва да заседава минимум 1 път на месец.
Ще завърша коментара си с това, че текстът трябва да бъде прегледан задължително и от компетентен юрист, преди да бъде внесен в Народното събрание! Имаме и юристи-писатели в СБП.