НАПУСНА НИ

ИВАН ИВАНОВ

(16.12.1951 – 31.01.2024)

Роден е в Асеновград, където завършва механотехникум. Няколко години работи като радист на Софийското летище. Завършва ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство – сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) през 1979 година – специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Играе на сцените на Народен театър за младежта (1979 – 1981) и Военния театър (1981 – 1983), както и във филмово студио СИФ (1983). Става широко известен с  първия си филм „Всичко е любов“. След активна театрална и кинодейност се оттегля и живее в село Оборище, Пазарджишка област. Издава няколко сборника със стихотворения и е приет за член на Съюза на българските писатели. В тях, както и в редките си публикации и медийни изяви Иван Иванов заявява своето ярко творческо присъствие в обществения живот на страната. Поезията му разкрива още една характеристика на големия му талант: дълбоко афористично мислене, чувствителен отклик на актуалните за българския живот теми, съкровени душевни вълнения – всичко онова, с което словото изрича радостите и тревогите на живота и надделява времето.

Поклон пред светлата му памет!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ