Иван Д. ХРИСТОВ

 

Йордан Атанасов е знаков поет с рядък художествен дар, творческо кредо, здрави нравствени и естетически позиции. Изпълнен с житейски трудности е творческия му път. Роден е в град Брауншвайг, Германия в разгара на Втората световна война, далече от свидното на сърцето му Драганово, където са родовите му корени. Преминал през много изпитания, той намира утеха в литературата. Освен на 18 поетични книги, той е автор на сборници с разкази, пътеписи, както и на великолепната родова сага – романа „Хамовото семе“.

Издава поетични антологии за „селото на писателите и поетите“ Драганово и за поети от Стара Загора и Тракия. Повече от три десетилетия той е главен редактор на вестник „Литературен глас“. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Негови стихове са преведени на няколко чужди езика.

Установил се да живее в Стара Загора – „градът на липите и поетите“, Йордан Атанасов остава верен и дълбоко привързан към скъпото на сърцето му Драганово, оживяло в поезията му чрез неговите спомени и преживявания край бреговете на Янтра.

Новата му поетична книга „Писма до Драганово“ / 2025 /, продължава една родолюбива традиция – да съхраним родовата си и национална памет, здравите си български корени, които са нашата духовна опора.

В началото на своята авторска поетична антология Йордан Атанасов споделя: „Посвещавам на светлата памет на земляците ми – поетите Владимир Русалиев, Асен Разцветников, Камен Зидаров и всички творци на словото с корен от селото на поетите“.

„Писма от Драганово“ е своеобразен сборник със стихове и биографии. Заглавието е реплика към стихосбирката „Писма от Драганово“ на Владимир Русалиев, издадена през далечната 1937 година.

Село Драганово, Горнооряховско, с основание носи името „селото на градинарите и поетите“. Село, което е дало на нашата литература и култура цяла плеяда от доблестни имена: Асен Разцветников, Камен Зидаров, Боян Магът, Борис Каменов, Румен Стоянов, Йордан Атанасов, Иван Коларов и много други.

Затова едно от емблематичните стихотворения „Венецът“ на Йордан Атанасов звучи като апотеоз на родното село Драганово: „Там, където Росица и Янтра се сливат / под зелена корона от сочни върби / и в тучни градини земята събира / плодовете на слънцето с топли лъчи – / там е моето село – пъпка напъпило. / И заплело е нашенски лавров венец… / Тихо, плахо, след първата стъпка, / са издигнали глас тук поет след поет…“

В новата си поетична книга авторът осъществява своята родолюбива  идея да събере творци на словото и изкуството, родени и духовно свързани с Драганово.

Стихосбирката „Писма до Драганово“ е композирана в две части. В първата, основна част в нея, авторът включва 69 стихотворения. Втората част е „Приложение“ – биографични справки на 34 творци с корени от Драганово. Това са хора с различни съдби и светогледи, но всичките здраво свързани с родния край и опазили родовите ценности и нравствени добродетели на дедите си.

В поетичната част на книгата са включени нови и стари стихотворения свързани с Драганово. Много от тях са посветени на известни творци –  близки на автора и свързани с родния край: „Съгражданин“, „Роден край“, „Легенда“, „Награда“, „Мечта“, „Победител“, „Корен“…

Стиховете са с разнообразен тематичен и идеен обхват, но тяхното естетическо въздействие е насочено към родното място – пейзажни описания, хора, съдби, истории и поетични копнежи.

Стихотворението „Илинден“ образно, метафорично и с носталгия описва някогашния пъстър селски събор, посветен на празника, когато на автогарата – „народ стълпотворение“, се стичат и много драгановци, дошли от чужбина. Времето, за жалост, е променило всичко и поетът с болка пише:  „Илинден днес е, няма ги обаче младите, / само болни от носталгия дядовци“.

Една част от лирическите творби са с посвещения, свързани художествено с биографиите на съответните творци. Уводното стихотворение „Роден край“ авторът е посветил на Владимир Русалиев. Лирическият герой копнее да се завърне в родното място, където „да вкуся от маминия хляб, / без глас с тебе да разговарям“. С носталгия и болка по родното място ни затрогват и сърдечните лирически изповеди: „Невидима рана“, „Завръщане“, „Къща от слама“, „На гроба на мама“, „Снимка“, „Сянка“… Те са изразени със съкровени чувства: „Тази скитница – кръв в рода ни!… / Българско хамово семе е тя“.

Стихотворенията „Нощно къпане“, „Река“, „Късен плод“, „Вдъхновение“, „Легенда“ и др. носят духа на Драганово, на река Янтра, на незабравимите спомени. Те са изпълнени с обич, човешка топлота и скрита еротика. Интимното стихотворение „Нощно къпане“ по силата на художественото си въздействие напомня поезията на Лорка: „Много вода изтече по моята Янтра / от първата обич до сетния грях. / Помня момичето, юлското лято…“

Емоционалното състояние, преживяванията превръщат тези поетични творби в лек за нравствено оцеляване и вдъхновение на духовно ранимия творец: „Има изворче по моята Янтра, / който пие – поет ще да стане!…“

Тази антология разкрива самочувствието на драгановци и съхранения им родолюбив възрожденски дух, защото изворът на духовността им не е пресъхнал.

Стихосбирката е богато илюстрирана със снимки, графики, картини и шаржове на художници, свързани с Драганово, на оригинални паметници в селото, както и репродукции на литературни произведения от Владимир Русалиев, Асен Рацветников и Камен Зидаров.

Стихотворенията включени в „Писма до Драганово“ са тематично обединени и подчинени на творческата концепция на поета. Те са единни по съдържание и форма, с преливане на теми и идеи, които изграждат неповторимия художествен свят на родния край.

Една изстрадана и духовно завладяваща поезия, в която откриваме емоционален лирически свят, житейска равносметка, мъдър философски поглед към света, хората и родовите ценности.

Вярвам, че времето пред нас ще продължава да преоткрива Йордан Атанасов като знаков и емблематичен поет, чието мъдро поетично слово ще пребъде.