Традиционно на 9 юли – рождения ден на Патриарха на българската литература – столичани поднасят венци и цветя на паметника на Иван Вазов на ул. „Г. С. Раковски“ в градинката пред храм „Св. София“. Всяка година Националният литературен музей и Съюзът на българските писатели организират тържество, за да отдадат почит на най-обичания и превеждан български писател.

Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей – отбеляза, че Иван Вазов е единственият български поет, признат за Народен поет, удостоен с тази титла лично от цар Борис III през 1920 г.: „Той е гръбнакът на българската литература, създава всички литературни жанрове, в основата на словото му стои любовта към отечеството. Той ни учи на българщина“.

В словото си Боян Ангелов – председател на СБП – говори за продължаване на традициите, които Вазовите следовници би трябвало да продължат: „В този тържествен миг, когато бият камбаните на храм-паметника „Александър Невски“, ние говорим за човека, който превърна българския език в свещенодействие. Нека не забравяме, че българската кирилица, създадена от учениците на Кирил и Методий, е призната в ЕС и на нея пишат повече от 250 милиона души. Тя е създадена и подкрепена от царе и патриарси, а най-видният й изразител става Вазов. През тази година Съюзът на българските писатели отбелязва 110 години от създаването си. Неслучайно е наречен Вазовия съюз, защото през 1919 г., след Втората национална катастрофа, Вазов приема поканата на колегите си да стане почетен председател на Съюза“.

Прозвуча емблематичното стихотворение „Аз съм българче“ в изпълнение на малките рецитатори Хелена и Антон Петрови.

Припомнени бяха и думите на Иван Вазов: „Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; възпях нейните идеали, защото бяха свещени…“.

Вечерта на 9 юли на площада в гр. Сопот бе тържествено бе връчена Националната Вазова награда за литература. Носител за 2023 г. стана писателката Теодора Димова. Вазовата награда е учредена през 1970 г. и с нея са удостоени: Димитър Талев, Емилиян Станев, Георги Караславов, Дора Габе, Камен Зидаров, Павел Вежинов, Елисавета Багряна, Георги Джагаров, Валери Петров, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, Иван Динков, Георги Константинов, Вера Мутафчиева, Любомир Левчев, Кольо Георгиев, Антон Дончев, Недялко Йорданов, Владимир Зарев, Иван Гранитски, Симеон Янев, Боян Биолчев, Милен Русков, Борис Христов, Боян Ангелов, Георги Бърдаров…