Петър АНДАСАРОВ

Нейната поява не е изненада за мен, очаквах я, но не толкова скоро след първата му – „Българското море  сърцето на времето“. В своя рецензия за нея я определях като неповторима, документално-истинна, уникална. С тези думи характеризирам сега и новата му, втора, поредна книга – „Морето в  моя стих не е измислено“. Заглавието на тази изключително богата поетична антология читателят сам ще открие, стигне ли до стихотворението на един морски човек и чудесен, не само маринист, поет – Чони Чонев. Озаглавено е „Самочувствие“ с посвещение „На моите събратя по перо – поетите-маринисти“. Неговото начало е силно изповедно: „Морето в моя стих не е измислено, /морето в моя стих е изживяно… „Пропуснах да отбележа в рецензията си за първата книга на Георги Н. Николов, че тя ще има съдбата на настолна книга. Така стана при мен – тя е неизменно на работната ми маса и ми служи като единствен, необходим и полезен справочник. До нея достойно сега заема своето място и книгата с литературно лице и сърце – поетичната антология „Морето в моя стих не е измислено“, с определението от нейния съставител „Българска маринистична лирика в периода 19 -21век“. Те са родствено свързани.

Ако в един от големите раздели на предишната са страниците с изследователски текстове, посветени на облика на морето и на хората в неговата прегръдка – морците, тоест моряците, главно през българското Възрожденско време, а и по-късно, изключително важен и силен е другият дял от нея – отражението им в литературата. И веднага забелязах откривателския къртовски труд на автора в търсенето и намирането на писмени източници, за да ни даде повече знания и познания за недостатъчно овладяната и разработена тема за морето, за посветилите нему живота си и своето творчество. В тази част от книгата си Георги Н. Николов е истински учен и литературен изследовател. С научен стил, но и с таланта на добрия публицист-аналитик, който ни разкрива непреходността, красотата и богатството на Възрожденския български език. Пак във въпросния отзив за първата му книга отбелязах, че когато става дума за ранните образци на българската поезия за морето той сочи, че според проф. Донка Петканова пръв и единствен развива тази тема Йоан Екзарх. И следва цяла галерия с имена. Затова не беше изненада за мен, няма да е и за всички читатели на новата му книга, че в нея едно от първите стихотворения е от Йоаким Груев. А галерията от имена на автори в антологията е от около двеста на брой – от Дядо Петко Р. Славейков до най-младите, някои все още неизвестни за българския читател. И това никак не е случайно, напротив – логично е, защото на националната литературна територия авторът е един от най-изявените и авторитетни литературни историци-изследователи и анализатори, с открояващо се име сред малобройните представители на оперативната литературна критика. Познава отблизо съвременните български творци на словото, в това число и на поетите-маринисти. Но, убеден съм – ако бе се възползвал само от тези свои възможности, неговата антология би била с по-малко страници, с по-кратко съдържание и с почти половин имена на авторите, включени в нея. Бил съм автор и съавтор съставител на антологии и знам колко времеядна, изнурителна и трудоемка е тази взискателна творческа работа.  Неизмерими са усилията, безсънията и бденията над белия лист през двете години, посветени на този огромен труд – маринистичната лирична антология на Георги Н. Николов. Явно не е  мислил за цената, която му е струвало всичко това, а е бил щедър, защото рождения му корен е в Бургас, а морето е неговият досегашен живот – реален и жив в негаснещите му спомени.

Разгърнем ли нейните 248 страници ще се убедим, че авторът е положил всеотдайния си труд и професионалните си знания и умения, за да кажем след затварянето на кориците ѝ, че тя е с висока художествена стойност и с приносно значение за разкриването богатствата на българската маринистична поезия, а и на националната ни литература. И ние можем да си представим какви скитаници из хартиени и електронни източници от тези три века е имал авторът, за да открие неизвестни нам имена на автори със свои поетични изповеди за морето. И още – да даде възможност на доста творци на поетичното слово от наше време, чиито стихове за морето да влязат за първи път в сборник от всебългарско значение като тази антология. Не е нужно да изброяваме много имена, достатъчни са по няколко само. От по-далечни, стари времена: Харалан Ангелов, Никола Начов, Иван Грозев, Михаил Теофилов, Никола Венетов, Вен Тин /Стефан Тинтеров/, Стоян Олчев, Карл Виолетов, Пенчо Пеев… Незнайни, по-малко знайни или забравени: Илия Н.Булев, Кирил Гюлеметов, Весела Страшимирова, Калофер Киряков, Борис Бухчев, Динко Павлов, Дянко Кънчев, Иван Ванев… За да стигнем до най-значимата, най-ценната част от издирваческата работа на Георги Н. Николов не само по повод на този му антологичен труд. За съжаление не всички творци, най-вече членове на СБП, са запознати с усилията и резултатите от тях, които Николов полага за откриването и привличането на наши сънародници-творци на словото, намерили свой пристан из Европа и по света. За да има вече нови членове на Съюза на българските писатели от Португалия, Великобритания, Италия, Испания, САЩ, Австралия, Канада, Аржентина, както и духовни огнища и литературни центрове в някои от тези страни. В техни издания да се популяризират съвременни български писатели и да се подготвя учредяването на местни литературни сдружения към Съюза на българските писатели. По същество и по значимост тази високоотговорна, родолюбива литературна дейност отрежда заслужено място на Георги Н. Николов сред съвременните духовни апостоли на Отечеството ни. И още нещо важно искам да отбележа, по-скоро да изразя своето предположение, връщайки се към редове от рецензията ми за първата му маринистична книга: „Прави чест на Георги Н. Николов, че поставя наложителното си изискване – на военната маринистика, на творбите от жените-маринисти и на детската маринистка поезия да се посветят отделни, самостоятелни изследвания и издания.“ Подозирам, че той няма да се примири с дълго очакване и сам ще прибегне към реализирането на това благородно дело. Защото усеща, че тази литература не е с преходен живот, а е белязана от вечност.