“Сърцето – едничкия ми щит”

Николай Гюлев: Вместо да проклинаш тъмнината,

стани и запали свещ!

 И пак с кураж и вяра аз ще крача,

 дори и от приятел наранен.

 Едно ви моля: като падне здрача –

 цигара да припалите от мен.

   Н. Гюлев

Неотдавна още един наш творец напусна нашия неуютен за нежни души свят. Така и известният ни поет, журналист и преводач Николай Гюлев се присъедини към отпътувалите да творят в отвъдното. Със сигурност, не му е било трудно това “преселение”, защото тук събраните рани и болки вече превишаваха тавана на поносимото.

И той, като други свои тъжни колеги по перо, избра “сълзата на живота” – заблестяла като дъга едва след дъжда. Да отстоява думите си тихи в сърцето си – едничкия му щит.

Но, по неговите думи, тъкмо нескончаемите проблеми, несигурността, „високоволтовото” напрежение в живота му го провокират все повече да търси отдушника на белия лист, вследствие на което написва 13 стихосбирки. За да трансформира отчаянието в надежда и с това да допринесе с нещо за “наместването на нещата”, за сбъдването промислите на провидението.

Трудните моменти в живота му, душевните и физическите му терзания, също са били път в тази посока. Заедно с жена си – поетесата Елена Атанасова – работят само на граждански договор и на много малки пенсии. Затова се отзовава на обява да гледа инвалид по три часа за пет лева на седмица. И веднъж, разхождайки го с инвалидната му количка, близо до пловдивския хотел „Санкт Петербург”, тя почти се разпада, заради подалия тротоар. И поетът съзнателно поема удара вместо стария човек със собственото си тяло. Счупва гръбначен прешлен, следва тричасова операция в неврохирургията на Пещерско шосе. Тази интервенция, обаче, освен че е довършваща изтерзаното му тяло от предшестващите две на далака, прибавя и тегобата от нуждата бързо да намери 4430 лв., плюс 300 лв. за медицински колан, защото, въпреки че е здравносигурен, Здравната каса не я обезпечава. Но близките му намират тази непосилна за него сума, стартират дарителска акция, поставят в пловдивската община касичка за набиране на средства, за да не остане абсолютен инвалид. И за да изпита пълно крушение, гарнирано със срам, пустота и безпомощност. Но въпреки всичко, родило поредната му книга „И все пак…”, както и следният стих „Отчаянието е като люлеещ се стол, хабиш енергия, без да се предвижваш напред. Вместо да проклинаш тъмнината, стани и запали свещ!”

Така “вървящият между мълнии” отново се изправя, но не за дълго. Защото, “преситен от яловия бит”, приживе е вече един мъртъв аскет. Една потънала в дългото мълчание и прощално сляла се със синия мрак душа.

Лияна Фероли

Николай Гюлев

 Срамувам се пред неистовата трева за лесните слова

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

От беднотия, от пошлост и печал –

без теб, Поезийо, бих полудял.

Когато пламне моето чело –

облъхваш ме с невидимо крило.

И търся трескаво каква да е хартия,

та шепота ти чист да не затрия.

Прониква в мене твоята наркоза

и просветлява скръбния ми мозък.

Усмихвам се, макар без пукнат грош.

Разсъмва се във мене. Посреднощ!