НЕ ВИНАГИ БРЕГЪТ Е ВИДИМ

 Анжела ДИМЧЕВА

 

 

Най-новата книга на поета Боян Ангелов пътува към читателите. Тя е едновременно космос и бряг, минало и бъднина, ярост и бдение. Неслучайно поетът е озаглавил 30-ата си поред стихосбирка „Ако изобщо има бряг” (изд. „Богианна”, 2021). Стана традиция в навечерието на всеки свой рожден ден Боян Ангелов да представя актуална поетическа картина на своите обществени, културни и философски рефлексии, облечени в широк диапазон от теми, алюзии, символи и митологеми. Колкото и да са смазани от политическата говорилня, все пак разумните хора в България се доверяват на изкуството, а поезията остава най-достъпният начин за духовно обогатяване и преминаване отвъд злобата на деня. Книгата е разделена на три цикъла – „Белезници”, „Роса” и „Щерна”, които освен тематични, припокриват очакванията ни за вариативност на естетическия канон и висока емоционална температура. Дори заглавието подсказва това гранично състояние, а очакваният сблъсък на мимолетното и великото, на сянката и реалното е дало отражение в стихотворенията „Анихилация”, „Солипсизъм”, „Пропелер” и „Ръст”. В последното съзираме контаминация на кръста и звездата, защото разстоянието между тях е колкото едно вдишване: „И звездата, и кръстът / са еднакви дилеми. / С тях измерва се ръстът / на сегашното време”.

Вторият цикъл е събрал родолюбивите искри, които поетът многократно е обличал в поетически одежди. Тук са нови и известни вече творби като „Панагюрище”, „Павел Бобеков”, „Бенковски”, „Гина Кунчева”, „Нешо Бончев”, „Райна Княгиня”, „Шипка”, „Твоята България” и още ред устойчиви символи на родното историческо и културно съзнание, които са интерпретирани по оригинален начин, през индивидуалния хуманистичен взор на автора, без да се изпада в патриотарство и декларативност. Самият поет ясно заявява, „не прибавям сантимент към делничния епос”, осъзнавайки, че историята въздейства най-силно чрез метафора, която плаче, а не чрез цвета на покрусата и дисонанса на омразата. В третия цикъл четем изключителни стихотворения, посветени на майката („Напуснатата стая”, „Покаяние”, „Неизбежност”), визуализиращи смъртта и безкрайната многоръка тъга, а „времето като влечуго пълзи в обратната посока”.

Стихосбирката „Ако изобщо има бряг” е издадена с финансовата подкрепа на Община Панагюрище по проект за стимулиране на местни творци „Панагюрище – духовност и творчество в едно”.

 

 

Боян Ангелов

 

ИЗКАЧВАНЕ

 

Изкачващият върхове

и глетчери не предполага,

че съществуват брегове,

които не съдържат влага;

че съществува самота

опитомена, осъзната,

където силата кънтя

в просъниците на тъгата;

че съществуват същества

с идеи неосъществими

и никой техните слова

не съюзи с протяжни рими.

По-трудно е да се върви

в пустинята неизбродима,

защото слънце там кърви,

ако изобщо слънце има.

Ако изобщо има бряг,

ако мираж са ледовете,

изкачващият върховете

е в спомена за бъдещ сняг.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ЯВОРОВИ ДНИ
Next post ЙОТО ПАЦОВ /РАЗКАЗ