БОЙКО БЕЛЕНСКИ
Вариации на критическото мислене
Често ме питат, защо загърбих съвременната тема и трайно се ориентирах към историческото четиво. Нали началото на чистото ми белетристично творчество бележи Бягство с обратен адрес (роман, чието действие се развиваше в БНА), минах през темата за футболното съдийство (Мазохисти), а актуалните достоверни романи от серията Недосегаемите отразяваха криминалогенната обстановка в страната в началото на прехода. Всичко бе видяно през очите на съвременника.
Въпрос на избор – е моят отговор, но той е обоснован от някои реалности. Защото, според мнението на някои западни експерти, живеем в златния век на историческата литература. Тя не само е предпочитана и търсена, тя е в подем. Сътворява се не само поради това, че е необходима, а и защото е предпочитана. Днес разбирането на миналото не само е належащо, но е и условие за осъществяване на промяна в настоящето и в бъдещето.
Споделям убеждението на някои капацитети, че художествената литература е мощен инструмент за създаване на историческо знание. Историческата фикция формира колективната ни памет, олицетворява ключови събития и периоди, разкрива дълбоките корени на съвременните кризи, нарушава изрядни хронологии, оспорва историческия запис, разкрива неговите лъжи и пропуски, възстановява пренебрегнати сюжети и създава други, които да заместят напълно изгубените. Така стимулирайки критична среща с миналото, историческата литература в най-добрия случай превръща читателя в своеобразен пътешественик във времето.
Според доцента по английски език в университета Макгил Александър Мандшел: През последните няколко десетилетия в американската художествена литература се е извършила тиха революция: Романите, признати от престижните литературни награди, до голяма степен изоставиха настоящето в полза на миналото. Но това не значи, че съвременната художествена литература не е по-малко съвременна.
Ако погледнем назад към средата на ХХ век, ще видим, че видовете книги, които тогава са били включени в кратките списъци за наградата „Пулицър“ или Националната награда за книга, са били предимно за съвременния начин на живот: Селинджър, „Невидимият човек“ на Ралф Елисън и редица други от автори като Сол Белоу, Джон Чийвър и Джон Ъпдайк. И това е трайна тенденция. Между 1950 г. и 1980 г. действието на около половината от романите, номинирани за тези награди, както и за Наградата на националния кръг на книжните критици, се развива в настоящето и разказва за начина, по който живеем сега в цялата му сложност. Постепенно обаче вглеждането в настоящето се изменя и връщането към миналото започва да взема връх.
Фактите показват, че историческият роман е печелил наградата „Пулицър“ за художествена литература в 12 от последните 15 години, а историческата литература съставлява 70% от всички романи, включени в краткия списък за тези три големи американски награди от началото на XXI век. Днес известните писатели като Колсън Уайтхед, Виет Тан Нгуен, Луиз Ердрич и Ернан Диас и други известни автори се интересуват не толкова от начина, по който живеем сега, колкото от начина, по който сме живели преди.
В една класация на американския всекидневник Ню Йорк Таймс за Стоте най-добри книги в началото на XXI век (тя излезе в началото на лятото на 2024 г.) жури от 53-ма гласували експерти, сред които се открояват имената на Стивън Кинг, Карл Уве Кнаусгор, Елин Хилдебранд и други класираха общо 525 предложени заглавия. Условието бе номинираните книги да са публикувани в САЩ, на английски език, след 1 януари 2000 г. Общият брой на книгите обаче не значи 525 автори. В списъка има и по няколко заглавия от един и същи автор. От допуснатите произведения 489 са написани в оригинал на английски, а едва 36 са в превод от друг език. Сред журито единствено Карл Уве Кнаусгор пише и говори на език, различен от английския – норвежки, но самата извадката на тримата журиращи гарантира жанровото разнообразие на творбите: от сериозната популярна художествена литература до хорара, кримито, романтиката и лекото плажно четиво. От класираните 100 заглавия само 11 книги се оказаха написани в оригинал на език, различен от английския. А в тематиката, колкото и разнообразна да е тя, 73 процента от съдържанието се пада на историческото четиво.
Винаги съм смятал, че не бива да се прави разграничение между съвременен и исторически роман. Доскоро, освен жанрово, творбите се деляха тематично на градска и селска тематика, а те пък от своя страна на любовни, битови и т.н. Книгите трябва да се делят единствено на добри и лоши, на сполучливи и неудачни, защото самото съдържание, макар и привързано към действителността, невъзвратимо се състарява с продължителността на писането. Технологичният процес на създавания продукт и издаването му, колкото и актуално да е съдържанието, вече ни препраща към отминалия ден, месец, период. А подходът предопределя реалистичен или прогностичен подход. Затова ако искаме да изпреварим времето трябва да пишем за бъдещето, тоест да се включим в редовете на фантастите. Всичко друго е реалност според съвестта, морала и възможностите на автора.
****
Проектът „Вариации на критическото мислене“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“