РОЛИ НА КРИТИЧЕСКИЯ СУБЕКТ
Всяко време ражда своите литературни митове и илюзии. За добро или зло, човечеството наистина е изживяло своя „героически период“, когато суровото битие раждаше не духовни пигмеи, а великани на словото. Литературата обича да се взира аналитично в своите шарени одежди, темпоралният пласт, свързан с „днес“ и „сега“ твърде често се превръща в белег на неумението ѝ да мечтае красиво.
Нашият век, рекламиран като компютърен и информационен – век на виртуалната реалност и на изкуствения интелект, преобърна много от досегашните представи за света, но детската чувствителност е все така непосредствена, наивна и подкупващо-искрена.
Четенето си остава един от най-мощните фактори за създаване на индивидуална култура, която е в основата на формиране на личността. Тръбим от дълги години за кризата на четене, особено сред децата и младото поколение, но ако разлистим пожълтели статистики, анкети, изследвания от преди повече от половин век, ще забележим още там световна тенденция за прогресивно спадане на интереса на децата и юношите към четенето на литературната класика – родна и световна. Същите социологически проучвания показват, че повече от 35% от децата въобще не обичат да четат, още тогава, през 80-те г. на 20-ти век се заговори за катастрофа на класическия модел четене, правеха се програми за стимулиране, дори опити за налагане на четенето като вид терапия.
Живеем във време на прекалено бърза подмяна на ценности, културни стереотипи, съзнание и личностно отношение към произведенията на т. нар. „висока литература“. И в същото време още по-бързо проблясват имена, бестселъри, литературни моди и явления, за да бъдат заместени от нови кандидати за литературна слава.
Понякога съвременният читател използва четенето като проява на ескейпизъм (илюзорно бягство от реалните житейски проблеми), от друга страна съвременният писател развихря своята фантазия в създаването на причудливи светове между класическия езически или библейски мит, готическата естетика и изкования „новоговор“ на детско-юношеския сленг. Тези новаторски търсения, разбирай и преоткриване и преобразяване на стари и позабравени литературни модели, неизбежно пораждат напрежение и конфликт между двата кода – на читателя и писателя и засилват тяхното несъответствие. За да можем да възприемем пълноценно една белетристична творба са необходими общ контекст за възприемане на действителността, обща памет и способност да се прогнозира бъдещето. Националният литературен процес не може да става само с шедьоври, те няма да се появят, ако липсва т.нар. „средна литература“.
Следващите редове са разсъждения върху съвременните преображения на автора, героите, литературните условности и индивидуалните стилови особености на неколцина писатели, които творят активно през последните двадесетина години в областта на белетристиката за деца.
Митологията и фолклорът оказват огромно влияние върху литературата от дълбока древност. Приказният жанр чрез фолклора често влиза в ролята на медиатор между различни фантазни светове – такъв пример са жанровете фентъзи и трилър. И не само те. Свързана тясно с мотива за пътуването, художествената действителност в тези творби се реализира в чудодейни и вълшебни образи на отвъдни, други земи, невиждани краища, винаги различни и противоположни на действителността. Това е митичен свят, митично пространство, подчинено на бинарните механизми в митологиите според определението на Владимир Проп.
Да видим как се усвоява фолклорното и митично пространство на сакрализирания коледен ритуал чрез модерни способи за неговото „превеждане“ и осъвременяване в романа на Елена Павлова „Приключение в Долната земя: коледари срещу хали“. Сюжетът преобръща коледната семантика и символика чрез десакрализация на мита, през необичайното фантастично приключение, преминавайки през изключително умела имитация на обредно-митовия ритуал и коледна традиция.
В сиянието на предстоящата свята нощ Коледун махала изгрява в далечината, за да ни отведе на вълшебната репетиция на коледарската дружина. Всъщност Коледа е странно смешение на различни културни пластове и обреди, интегриране на християнски и паганистични вярвания. Времето на Коледните празници е маркирано като сакрално, за разлика от емпиричното, профанно време. Границите между световете са отворени, доминира хаосът, който трябва ритуално да бъде преодолян чрез обредността, която извършва в полунощ коледарската дружина.
Имената на героите в романа на Елена Павлова метонимично отразяват черти от моралната им същност и житейско поведение. Перо Дяволашки, брат на Ганка, има злокобна мисия да я отведе насила. Калинка и Лъчко са обладани от магията на вълшебната доброта. Бабата на Ганка е жена-дявол. Слизайки долу, Ганка придобива маймунски вид. Тогава е и първата среща на двете с халите, които започват да се роят.
Забавна е срещата ни с неболаз пети клас Гъдьо – но и Калинка е ученичка в пети клас, за да започне и остроумно състезание по интелект и обща култура в стил „Кой е по-по-най“.
Идва и първата среща с долноземските роднини, преследвания от военни патрули, подземна конспирация и игра на криеница с пазителите на реда в Долната земя, където главни герои са чичо Бальо и леля Багрица…
Криминалната интрига в романа на Елена Павлова е свързана с престъпното желание на главния отрицателен герой Перо и неговата банда, предрешена като коледарска дружина в началото на повествованието, да открадне царските яйца на халите, които в Горния свят струват милиони.
От профанното към сакралното време на магическата инверсия приключението в Долната земя върви бързо към своя щастлив епилог.
Никола Райков предизвика заслужен успех като автор за деца още с първата си книга. По негови думи това е първата в България приказка-игра, качена на собствен сайт, където може да се прочете безплатно. Книгата „Голямото приключение на малкото таласъмче“ няма отрицателни герои и лош финал.
Любопитният Таласъмчо (и при Никола Райков героите имат прототипи от митологията и фолклора) живее до Тъмната пещера, различни пътища го отвеждат към Голямата планина, Дълбоката река, Омагьосаната гора, Тъмната пещера, където се среща с непознати и дружелюбни същества, с които преживява приключения, избягва опасности, намира най-прекия път към верните пътеки на спасението и свободата.
В гората чантите имат и дръжки, и крака, Тенджерата вари супа, но няма опашка като Таласъмчо. Слънчо и Таласъмчо играят на криеница, а гъбите не са отровни. Вълшебни феи феерично допълват този омагьосан и вълшебен свят. Странно приказна е срещата на Таласъмчо със света на хората. Авторът умело сътворява една огледално преобърната действителност, в която не хората живеят с приказните герои, а познатите ни от детство герои анализират по човешки и оценяват самите хора. Кравите са видяни като огромни таласъми, лисиците са представени като умни и шантави и дори участват в конкурси по красота.
По непринуден начин, достъпно и със свежо и оригинално чувство за хумор Никола Райков запознава малките читатели с обитателите на гората, това са любими детски персонажи, познати от многобройни песнички, приказки, залъгалки; така познавателният елемент е ненатрапчив и забавен, а не назидателно дидактичен, както бе характерно за детските книги преди десетилетия. При това авторът води диалог не само със своите приказни герои, а и със своите читатели и техните родители. Това е една оригинална като замисъл и изпълнение интерактивна приказка, постигната с възможностите и на традиционната книга, и на виртуалната реалност, и с игровия приключенски пласт на комикса (както е и в книгите на Златко Енев десетилетие по-рано, и с книгите за робота Чапек на Марин Трошанов).
„Приказка от два свята“ е увлекателна книга-игра, а на читателя е отредена ролята на златотърсач на приказни герои и случки в това приключение без край.
Хонтулулите живеят във вълшебен свят, пълен с тайнства и непознати същества, този опасен свят неудържимо привлича със своите загадъчни светлини очарованите детски сърца.
Искам специално да отбележа, че в тези книги на читателя-дете авторът отрежда значимата роля на съавтор, който има възможност динамично и свободно в самия процес на четене да я досътворява със своята фантазия, той не само може да променя фабулата и края на историята, но използва карта, печели картички и различни предмети, прескача в непознати светове.
Тези книги са несъмнен белег за таланта на Никола Райков да преобразява традиционния читателски код, малките деца не само се вълнуват от тези забавни сюжети с приказни герои, но са увлечени да бъдат част от тях, да участват в игри с тези необикновени създания.
II
Златко Енев е български писател, който от началото на промените живее в Берлин и е автор и издател на авторитетното електронно списание „Литературен преглед“, което следя от самото му начало. Популярната му трилогия „Гората на призраците“, „Паркът на призраците“ и „Пустинята на призраците“ наскоро претърпяха ново издание със същия успех. Ще припомня, че втората част от трилогията – „Пустинята на призраците“ бе отличена на годишния преглед с наградата на СБП за най-добра детска книга.
Текстът на Златко Енев е покана за игра, насочена към любопитното детско съзнание. Нека не забравяме, че фантастичното време-пространство е свят, в който реалността около нас се стеснява, превръща се в „глобално село“, но паралелно с това се ускорява и забързва времето, в което се развива действието.
В увеселителния парк, в който попада червенокосата Ани с нейната раничка, живеят Госпожа Бухалица, дядо Таралежко и неговата воденица, Бъз мухата, крилати елфи. А раничката е оживял приказен герой като от фолклора. Тя е действащо лице, което за радост на малките читатели размахва сабя, стреля с пистолет, ръси бомби.
Плашилото Фреди е професионален пазач в този свят на причудливи атракции, а целият парк се управлява от централен компютър на име Голиат-5000, наречен още Непобедимият. Певицата се казва Джаста Дива, оркестърът на горските елфи се нарича „Beetles“, а в него свирят Иван-Джон, Павел – Пол, Горан – Джордж и Рангел – Ринго.
Златко Енев умее да създава вълнуваща интрига, интригуващ сюжет, неговите герои прескачат с лекота от сакралното митологично време към профанното време на човешкото битие. Ето, изминал е само месец, откакто Ани се е върнала от Гората на призраците, където попада, след като се опитва да счупи играта, подарена ѝ от магьосника Нерод Лапцев. Говорещата раничка се е превърнала в обикновен предмет. Делнична скука…
Но вълшебните сюжети не обичат скуката. След загадъчна лятна буря играчките на Ането изчезват мистериозно, раничката оживява, но не може да говори, а вълшебният парк „Хайноланд“ е пълен с детски атракциони и много хора, дори с машина за пари – хайномат. Ането ненадейно се превръща в магьосница, злият гений господин Хайно във велик манипулатор. За да попадне нашата червенокоска в подводния свят на Шаран Четвърти, където Царят-риба се опитва да превърне Ането и нейната вълшебна раничка в част от колекцията му в огромния увеселителен парк.
За да изживеем още веднъж вълшебен скок в Гората на призраците, а приключения в стил Индиана Джоунс да спират дъха ни. В повествованието са вплетени голям брой класически „бродещи“ приказни сюжети и модели на приключения и тайнствени вълшебства, които провокират детското въображение да мечтае. Усложнява се и напрежението между света на разума и емоциите, нахлуват научни термини и понятия. Едновременно с това се пародират класически литературни модели, образци, културни явления във фриволна последователност. За пример ще посоча сполучливата пародийна травестия между вълшебното и профанното литературно време с името на Дон Кихот де ла Манджа. А в лют спор с Дон Кихот де ла Манджа Голиат се превръща в Рицаря на екраните, за да го предизвика на рицарски двубой за Дамата на сърцето.
В трите тома на Златко Енев героите са персонифицирани чрез техните превъплъщения и метаморфози – децата научават за неспирния житейски кръговрат и вечната борба между добрите сили и злите стихии – около нас и вътре в самите нас.
Хепиендът – щастливото спасение с въздушен балон – се случва както във всяка истинска вълшебна приказка. За да се превърне в начало на едно ново приятелство. Защото добрата легенда живее вечно в човешките сърца, а всичко, от което се нуждаем, е любов.
Така пееше хорът на горските елфи.
Известно е, че автор на термина „робот“ е чешкият писател Карел Чапек в пиесата „R.U.R.“.
Дали ще моделира утопия или антиутопия, фантастиката ни представя една несъществуваща, въображаема действителност. В своята трилогия за приключенията на робота Чапек – надарен с изкуствен интелект, но нахален, шумен и придирчив, истински емоционален двойник на човека, Марин Трошанов се предпазва успешно от инфантилизацията на робота като литературен герой, от изображението му като пародиен двойник на човека. В трилогията се редуват описания и остроумни диалози, в съчетание с вградени комикси в структурата на повествованието. Впечатляват уменията на Марин Трошанов да създава увлекателни диалози, бликащи от комични сравнения, олицетворения, прескачайки фриволно темпоралните пластове между древност, минало, настояще и бъдеще (между другото същото твърдение се отнася с еднаква сила и значимост и за творбите на Златко Енев, Никола Райков, Елена Павлова и Милен Хальов).
Човек е фатално обременен от своите спомени и кошмари, казват героите на Марин Трошанов, а в стила на Клифърд Саймък бихме могли да допълним, че роботът е жива памет на упадъка на цивилизацията. Още повече, когато стане дума и за „Чудният нов свят“.
Милен Хальов признава, че сюжетите на неговите книги се движат между жанрове като фентъзи и хорър, което естетизира и страшното, и ужасното. Този стил е познат още от диаболичните прозведения на Едгар Алън По, Ханс Хайнц Еверс, Густав Майринк и др. В ранните си творчески години Светослав Минков и Владимир Полянов са техни подражатели.
Съвременната интерпретация на мита е превръщането му в занимателен сюжет. Героите са със символни значения, които превръщат фантазната действителност в архетип.
Трилогията „Кало змея“ има заслуга за популярността на Милен Хальов, но не по-малко значими са моралните теми и в книгите за пораснали деца – „В мен“ и „Общежитие за чудовища“. Всъщност книгите на Милен Хальов предизвикват младежката аудитория към четенето, към приключението като вид съвременен екстаз. Кало Змея е събирателен образ, авторът споделя, че първоначално е замислен като български прототип на супергерой. Не само защото българското митологично пространство е богато с образи на страховити чудовища – змейове, хали, вещери, таласъми, караконджули, а и защото той е търсил българския отговор на възродената от десетилетия тематика в световната литература.
Милен Хальов с въображение, остроумие и наблюдателност улавя метафизичните и банални противоречия както в нашия объркан свят, така и в човешката душа, разпъвана между безмълвието на незададените въпроси и неполучените отговори на битието.
Тази амбивалентна природа е пресъздадена както чрез образите с фантастичен характер като Кало, Рая, Йоанна, Алелон, така и чрез герои като Ерди и Ангелина, симпатични, първични и дружелюбни деца от цигански произход, да споменем още Великов, Алекс и др.
И да завършим с пророческия глас на Алфин Тофлър, според когото „шокът от бъдещето е цялостна зашеметяваща дезориентация, предизвикана от преждевременното нахлуване на бъдещето. Това може да бъде утрешната най-сериозна болест“.
Би било интересно да се анализират творческите прийоми на нашите разглеждани автори и в светлината на т.нар. „призрачна“ или „спектрална“ критика, едно ново направление в литературната теория. Тази критика се опитва на основата на популярни философски школи да търси ритуалното завръщане на мъртвите предци или демони в нашия все по-дехуманизиращ се свят, да „съживи“ някак техните митични или митологични следи чрез виртуализация на текстуалното и реално пространство и тяхното паралелно съществуване в нашето фриволно и фасетъчно самосъзнание.
Нашият век е век на техниката, но и на микросвета, на неврозите, на маниите и паническите разстройства, на повсеместния стрес от живот в кривото огледало на объркани ценности и отприщени забрани. Затова не е лишен от основание въпросът какво четат различните народи – дали по американски образец книги по практическа психология, наръчници за успешно поведение в живота или се вдъхновяват от литературата като индивидуална психотерапия, като бягство от реални проблеми в един измислен свят с успяващи и силни герои.
Искам да завърша с надеждата, че все пак българският казан в ада ще остане само в територията на вица. Че българските таланти – писатели, художници, музиканти, артисти, спортисти ще намират своето призвание не само в чужбина, а и в собствената си родина, дори понякога и в родния си град, че българите ще станем световна сила не само в индивидуалните, но и в колективните спортове, интелектуални спорове и научни предизвикателства на времето.
