ЛИНА БОРДЖИЕВА /СТИХОТВОРЕНИЯ

(от стихосбирката ѝ „ЧОВЕК Е БОГ“, Издателство „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ“ с. 2024) 

 

МОНОЛОГ НА АЗА

 

                       Аз Съм вечно Съществуващият.

                                                              Изход, 1:14

 

Бях влезнала в капана на света,

представящ Битието като драма.

Живеех в тъмнина и пустота,

докато не открих вратата

в Храма.

Отведе ме навътре – към съня

на Аза –

зад човешката заблуда.

И от нощта преминах

към Деня.

Душата се събуди!

Стана чудо!

Че съм дете – внезапно осъзнах –

на Времето,

на Бога

и Всемира…

Такава Вечна Същност не е прах.

Щом вечна Същността е,

не умира!

 

 

 

 

МОНОЛОГ НА ЕВА

 

Тогава Господ рече на жената: защо си сторила това? Жената

                отговори: Змията ме прелъсти и аз ядох.

                                                                 Битие, 3:13

 

Все тъй се лутам, Боже, по света,

поела своята проклета участ:

да съм онази – първата жена,

плода която дръзна да получи.

 

За зло ли, за добро ли чувам пак

гласа лукав на древната ехидна,

що даде ми от тънкия си знак

и от дървото хитро ми намигна

 

да си протегна слабата ръка

към онзи тежък плод, събрал позора

на моята Божествена съдба –

да стана майката на всички хора.

 

Те славят и проклинат нощ и ден

момента луд на моето падение.

Но, Господи, те бяха вътре в мен

и молеха за своето рождение!

 

Как можех да остана в Твоя рай,

да не даря Земята с тези люде?

Дочух змията, тя ми каза: „Знай,

че Божи Дух във теб ще се пробуди,

 

когато хванеш огнения плод

и потече на знанието сока.”

Тогава аз родих се за Живот,

понесе ме на трудното потока.

 

Но, вярвай ми, във този страшен час

започнах да усещам, че живея!

И пак да ме затвориш в рая, аз

ще хвана оня плод. И ще успея!

 

 

 

 

 

МОНОЛОГ НА АДАМ

 

                           И извика Господ Бог на Адам и му рече: Адаме, где си?

                                                                                               Битие, 3:9

 

Аз съм творението Твое, Боже,

което Те предаде нявга в Рая.

Ръка върху плода опасен сложих,

превърнах се в Човека, дето знае

 

кое добро е, как се ражда злото,

обсебило безсмъртната Душа.

И някак се отдръпнах от Доброто.

Започнах все по-често да греша.

 

Дали ме изостави? Вън от Рая

се блъскам в тъмнината ден след ден.

Забравих ли това, което знаех:

че съществуваш тъй дълбоко в мен.

 

И все ме пазиш от греха последен –

да не загубя Пътя към Дома.

Как злото ме засипва – тръпна леден!

А Истината, зная, е една…

 

Върни ме към Живота! Пътя, Боже,

към Теб обратно аз да извървя!

Знам: този път е труден, бавен, сложен.

Но аз съм плод на Твоята ръка!

 

Затуй копнея пак да се завърна

във оня топъл, в оня светъл свят

след хиляди години. Пак да зърна

Лика Ти! Да забравя що е ад.

 

Творение съм Твое, мили Боже,

и имам право да си върна, знам,

единствения смисъл тук – Живота,

за който на Земята съм избран!

 

 

 

 

 

 

 

 

МОНОЛОГ НА БОГА

 

                       И сътвори Бог човек по Свой образ, по Божий образ го сътвори,

                       мъж и жена ги сътвори.

                                                                                    Битие, 1:27

 

Създадох те, Човек, от Светлина,

Ти стана най-великото Ми дело –

подобие и образ на Духа.

И втурна се към Битието смело.

 

Оставих ти дърво в Едема, то

бе изкушението и съдбата.

Чрез него съгреши. Добро и зло

игра за тебе бяха на Земята!

 

Към участта велика ден след ден

вървеше ти в Божествено горене.

Как искаше да бъдеш като Мен!

Но Мъдростта е плод с опасно семе.

 

Разпъна си Душата между двете

жестоки истини – за злото и доброто.

Ти – Мое крехко, съвършено цвете –

предаде се на плена на окото!

 

Тогава се сдоби с тъга и мъка,

и тъмнина в студената си зима.

Забрави ли ти Моята заръка,

че Светлината вътре в теб я има!

 

Създадох те, Човек, не да униваш,

а да откриеш Пътя към Доброто.

Ти Истината в себе си я имаш

и тя те води смело към Живота!

 

 

МОНОЛОГ НА МАРИЯ МАГДАЛЕНА

 

                        Казва ù Иисус: Марийо! Тя се обърна и му рече на еврейски:

                        Равуни! Което значи Учителю.

                                                                                           Йоана, 20:16

 

„Обичайте!” Какво велико Слово

ни завеща в Душите, Боже мой!

Как искам да Те срещна аз отново,

да Те позная за Учител свой!

 

Ти каза: „На Земята се живее

не само с хляба, трябва Светлина,

която да огрява Същината,

наречена от хората Душа.

 

Тя е Свети граал. Тя е Кивотът,

грижливо запечатан до мига,

когато осъзнаеш, че Животът

е само кратък път в Безкрайността.”

 

Разбрах тогава: друго няма смисъл.

Разбрах от Тебе: просто съм Дете

на Миналото, Бъдното, Звездите…

И Мъдростта ми почна да расте.

 

И станах съд за Истината Свята:

най-верен е Божественият път –

единственият избор на Земята

за Ангелите, слезнали във плът.

 

 

 

 

 

МОНОЛОГ НА СЪЛЗАТА

 

                А когато Иисус вкуси от оцета, рече: Свърши се!

                И като наведе глава, предаде дух.

                                                                         Йоана, 19:30

 

Аз съм малката капка

в окото на светлия странник,

дето все се надява да дойде

лъчът на Светлика

и чака

да поникне трева

по плешивото теме

на камъка –

знак за нашето бяло

и бавно Начало след мрака.

А светът ме потиска!

Но пък моя е всяка

Илюзия:

че Доброто безкрайно

ще доплува накрая

до острова

на човеците в Космоса –

тук,

сега,

на Земята,

на която отново ще слезне

справедливият

Господ.

 

 

 

 

 

 

ПО ПЪТЯ

 

Смирих се в самотата си. Стопи се

фалшивото ядро с човешки лик,

притихна то. И болката разми се.

Забравих що е грях и що е зло.

 

И ме понесе Пътят. А просторът

разкри небесния си див безкрай,

където няма страх. В мен заговори

Свещеният Завет за търсен Рай.

 

Отприщена сега тече реката

на миналото – мие гордостта,

която ражда във сърцата

безброй поробващи неща.

 

И нежният ти лик у мене

възкръсна пак, Иисусе мой!

Едно живително смирение

поведе ме по Пътя Твой.

 

 

 

 

ПЕСЕНТА НА ИИСУС

 

Аз Светлината на Света Съм –

Бог е в Мен.

Чрез Мене

Той пътува

към Сърцето на Всемира

и всеки земен жител.

А Небето

е Божият Завет свещен –

човешкият крепител.

Той всъщност

нивга

не умира.

 

 

 

 

 

МОЛИТВАТА НА ЙЕШУА

 

ЛЮБОВ дарявай,

Господи велики!

От всеки миг

съграждай чудеса –

да мога да летя

във Висините,

възнесъл своята ДУША.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИСТИНАТА НА ЖИВОТА

 

Сияйна радост,

тих ефирен смях –

животът ми сънуван се събужда…

Живея ли сега?

Дали живях?

Дали не носих дълго участ чужда?

 

Понасяше ме тя с измислен взор,

в илюзия за преходност и драма.

Как жаждаше Духът светлинен хор

от песни живи, водещи към храма!

 

Прозира в далнината оня Рай,

Едем наречен.

Срива се Голгота.

Завесата раздира се…

И край.

Иисус е Истината и Живота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА „БЪЛГАРИТЕ В АРЖЕНТИНА“
Next post СТОЯНКА БОЯНОВА И МИНКО ТАНЕВ ОТНОВО С ПУБЛИКАЦИИ ПО СВЕТА