КРЪВОСМЕШЕНИЕТО
Казваше се Надя и беше от провинцията. Приеха я да следва в София. По щастлива случайност в столицата имаше близки роднини, които на драго сърце я приеха в дома си. Не се налагаше да плаща за престоя, защото вуйчо ѝ имаше достатъчно пари като шеф на „Винпром“. При добро желание от нейна страна, можеше да им дава стипендията си за отличен успех, а тя несъмнено щеше да бъде отличничка. Беше трудолюбива и амбициозна. През есента Надя замина от Добруджа за София и се настани при роднините. Вуйчо ѝ още от малка много ѝ се радваше, а жена му Мара бе жена с добро сърце, въпреки че беше много наивна. Настаниха я в самостоятелна стая и Надя тръгна на лекции. Всяка сутрин Мара ставаше да ѝ приготви закуска по нейно желание. Обикновено Надя си поръчваше палачинки с ягоди. Затова Мара накупи доста буркани със сладко за младото момиче. Беше доволна от присъствието ѝ, защото те двамата със Стоян още нямаха деца, а Надя се отличаваше със жизнерадостта си и със своята приказливост. Съпрузите тайно я наричаха „подвижен транзистор“, защото девойчето със звънливо гласче огласяше всяка вечер къщата и не млъкваше. Стоян също много ѝ се радваше и бе щастлив да помогне на роднинското дете да се изучи.
Всичко вървеше много добре и те си живееха като щастливо семейство. Надето гордо даваше стипендията си за отличен успех всеки месец, а сутрин лакомо поглъщаше палачинките. Тя, обаче, не беше лакома само в яденето. Напоследък мълчеше, когато тримата сядаха да вечерят и гледаше към вуйчо си с жаден поглед. Стоян веднага забеляза промяната, която бе настъпила, но реши, че племенницата му се е влюбила в някой неин състудент. Мълчанието продължи дълго. Надето го гледаше продължително с изгарящи от нега очи. Очите ѝ бяха големи и черни като маслини. Маслините бяха влажни и замечтани.
Една нощ вратата на спалнята му се отвори. Стоян си помисли, че това е жена му. Те отдавна спяха нощем в отделни спални, тъй като работата му приключваше понякога късно вечер, особено когато имаше важни заседания. Вратата се отвори, но вместо жена си той с почуда видя Надя. Тя беше по къс комбинезон, който разкриваше малките ѝ гърди и добре оформените бедра.
-Какво има, Наде? – попита я вуйчо ѝ.
-Не мога да спя и ми е студено. – отговори девойката. – Мога ли да дойда при теб да ме стоплиш и приспиш? – продължи тя.
Стоян остана без дъх, сякаш напълно забравил, че е вуйчо на това безсрамно момиче, застанало полуголо в стаята му. Мъжът в него се омая от розовите зърна на гърдите ѝ, които се виждаха през комбинезона, от гладките ѝ и заоблени рамене, от хубавите бедра. Маслините го гледаха с очакване. Маслините го желаеха…
След тази нощ Надя посещаваше редовно вуйчо си. Влизаше в стаята и се мушваше в леглото му да я стопли и приспи. Мара не забеляза нищо. Тя вярваше на мъжа си безусловно. Сутрин ставаше да приготви на Надя желаните палачинки и да я изпрати.
След известно време Надя забременя. Стоян поиска развод. Едва тогава Мара узна за кръвосмешението. Прие раздялата с думите:
-Кръвосмешението е грях. Голям грях сте сторили.“
Надя роди син. После – дъщеря. Беше доволна и щастлива. Синът и дъщерята имаха нещо много общо. И двамата бяха луди на тема секс. Той беше хомосексуален, а тя – нимфоманка. И двамата бяха нещастни и самотни. Тя – гладна за мъже и ненаситна, той – гладен за мъже и ненаситен. Страстта към секса бяха наследили от майка им. Нали затова тя бе пожелала вуйчо си. Кръвосмешението ги бе белязало до края.