ИЛКО ИЛАРИОНОВ
(1954 – 2024)

Илко Иларионов напусна този свят само няколко месeца, преди да навърши 70. Подготвяше своята юбилейна поетична книга и смъртта го връхлетя, когато книгата вече беше в печатница.

(стихотворения от поетичната му книга „Късни слънца“,
издателство „Български писател“, 2024)

БЕЗСЪНИЕ

Нощта,
за кой ли
път,
е будна.
Денят
не ще
да си
върви.
И никак,
никак
не е чудно,
че буден
още си
и ти.
Но как,
за Бога,
да заспиш,
щом
красотата
е навън
и в нея
тихичко
вървиш
като
в не сънуван
сън.

ОТ ЛЮБОВ

Не съм
те виждал
скоро.
И ме болят
очите
сякаш
че на всички
хора
са днеска
те сърдити.
Не са,
не са,
за Бога!
Но с тази
болка
да живея –
повече
така
не мога,
защото
от любов
ще ослепея.

НЕ СПИРАЙ

Върви
напред,
не спирай!
Имаш
още
време.
Не умирай,
чу ли,
не умирай!
Животът,
казват,
е безценен!
Върви
напред,
Не спирай!
Още
можеш,
дишай!
Пиши
и красота
събирай!
За другото
ще се погрижат
свише.

КЪСНИ СЛЪНЦА

Бяхме
до вчера
деца.
Внезапно
пораснахме
днес.
И някакви
късни
слънца
пращат ни
есенна
вест.
Те едно
по едно
ще залязат,
ще се скрият
зад облака
сив,
и в спомена
тихо
ще влязат,
в спомена
светъл
и жив.

* * *

Малкият
мечтае
да стане
голям.
Грозният – красив.
Бедният – богат.
Болният – здрав.
А глупакът?
Може би – умен?
Не. Глупакът
не мечтае.

НЕ СПИРАМ

Не спирам да мисля за тебе.
Не спирам нито за миг.
Ти си денят ми потребен.
Ти си вълшебният стих.

Не спирам да мисля, не спирам,
дори и в съня си, дори.
И спомени свидни събирам,
щом тихо над мен зазори.