ИЗ АЛМАНАХ № 1, 2021 НА АСОЦИАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПИСАТЕЛИ И ПИСАТЕЛИ ОТ ДРУГИ КОНТИНЕНТИ (АСЕПИ – СЕПИ) ПОД ПЕЧАТ – ВТОРА ЧАСТ
През 2021 година се навършват 25 години от създаването и творческия живот на ЛИТО ЛАДОГА – Лобня (от гр. Лобня – подмосковието, Русия) колективен член на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ – СЕПИ, Варна).
Тук – във ВТОРА ЧАСТ представяме още 14 писатели на ЛИТО ЛАДОГА – Лобня: 11 поети и 3 белетристи, които имат трайно и задълбочено отношение към българския език и българското слово, към универсалните човешки ценности, към художественото слово в неговите реални, актуални и алтернативни съвременни форми.
Станислав ПЕНЕВ – съпредседател на АСЕПИ – СЕПИ, Варна
АНАТОЛИЙ ЛЕШКОВЕЦ
ЗЛО И ДОБРО
Злото и доброто на земята вървят рамо до рамо.
Злото лети насреща ни като черна птица.
О, Боже, не ми позволявай да срещна очите й само –
злодейството е коварно, болезнено отмъщава.
Защо човекът другия човек все ненавижда –
за честността и за ума му, за простотата, чистотата?…
Защо лошият човек действа грубо и не вижда,
че убива всъщност себе си и добротата?
А доброто на земята е като пролетен дъжд –
отмива скръбта, иглите на негодуванието.
И царува доброто на грешната ни земя не веднъж –
нека да разбере всеки и прости на другия страданието…
Добрите хора около нас са толкова много.
Те и в постъпките си, и в сърцата си са все чисти.
И за добър съвет по пътя към нас – са готови.
Помощта им, участието им са като въздух насъщен.
Нека да има доброта и злобата да си отиде.
В душата няма да има натрупана мъгла.
В крайна сметка толкова е кратък животът свиден…
Няма да е изживян напразно… в беда.
превод от руски език Станислав Пенев
ГАЛИНА ЛЕОНТИЕВА
***
Не искам по-добър живот!
Слава Богу, имам всичко:
гора, дъга, полето, слог,
зората пламенна, чиста,
порой шумен, спящия здрач,
листа разноцветни с есен,
пулс на мелодия – трептящ
и щастлив поглед в отговор лесен,
щрих тайнствен, звездно блестене,
училището с радостта,
за нова книга копнене,
мисли за всичко на света,
зима в премяна празнична –
с Рождество, с Нова година,
в морето лодка, вятърът странстващ,
за свобода чувство несломимо,
градина, горичка и път –
до дома бащин да стигна…
Всичко е при мен – в моя кът.
… По-голямо богатство не ще постигна!
превод от руски език Станислав Пенев
ЕЛЕНА ЛЕШКОВЦЕВА
СЛАВАТА НА ВЕЧНОСТТА
В рамката на прозореца – светлината синеока,
която ни води в небитието…
Далечината небесната – светлината дълбока:
цял живот с любов и с упование е в сърцето.
Щрих важен е картината на деня: природа, хора…
Всичко е в общата линия на съдбата.
Блажен е онзи, който ще види много ясно това:
някак просто, дори – величието на Земята.
Нека да ги има за нас и червените изгреви,
и златната сърцевина на хляба,
вечните, постоянните знаци – природни истини
и чистата вода – кристална, бяла…
И всичко, което ни е много скъпо
ще пренесем през годините – него и същността…
И нека да свети горе над нас вечно
Полярната звезда през нощта.
превод от руски език Станислав Пенев
ЛЮДМИЛА ПАНОВА
НИЕ СМЕ НА ЗЕМЯТА САМО ВРЕМЕННО
Разбира се, че на Земята сме само временно –
в историята остава всеки изживян час.
Но твърдо и постоянно сме убедени –
съдбата на планетата ни зависи от нас.
Достойно е да изживеем, което е отредено –
талант, героизъм има всеки от нас.
И с бизнес да си зает животът ти подреден е…
Живеем във времето, което е в нас.
превод от руски език Станислав Пенев
ЮРИЙ ПЕТРОВ
МАГИЯТА НА СТРУНИТЕ
Казал е някой: „Животът не малко ще се промени,
ако на света няма поети.
Тихо ще е навсякъде – водата дори ще заспи:
поетът е вятър – лети, гори, свети…”
Мъчно ми е за него, за чудака непознат:
бушува силният вятър не само в морето –
струните на сърцето звънят в нас вяло или бодат.
Има струни на скръбта и на щастието прието…
Вие ли не знаете за красотата на поезията.
Вие ли не знаете и за значението на поета.
Вашата струна – това е символ вълшебен в поезията.
Вашата струна – това е и тайната на Завета.
Аз не съм геолог, не търся в недрата, не слизам дълбоко.
Но скъпоценните дарования виждам.
Златото на вашите струни са мисли на пророк, на потока,
който се издигат по-високо и по-високо…
превод от руски език Станислав Пенев
АНАТОЛИЙ МОЖАЕВ
НЕКА ДА ИМА СТИХ
Колко странно, изведнъж, като вик от сърце,
като магия, като момент на щастие –
от радости, от тъгите, от лъжи,
ще дойде желаният миг – страстният.
От царството на сянката и тишината,
от жеравите, нивите, брезите,
от пробуждането на пролетта позната
от нежността, от страданието, сълзите…
Идва като приятел в моя любезен дом
когато цялото небе блести тюркоазено,
когато сме щастливи заедно – стар симптом
без тъга в добрите очи, без да е на място запазено…
С голяма болка лея стих за черна мъка,
когато чуя хората да пъшкат,
когато мъчат страната ми със съдба не лека
или я довеждат до точката и на разлъка.
И отново очаквам взрив на страсти,
любов и сълзи, вълшебния момент…
Моля се на музата си: дай ми скоро щастие –
моя нов, мил, сладък стих!… Пред мен.
превод от руски език Станислав Пенев
ВЛАДИМИР ЗЕРЦАЛОВ
ОТГОВОР
Докосна вятърът горската струна
и тя потрепера зад клоните.
Не мога да спя в нощ звездна и лунна,
дочуя ли песента над полетата да се рони.
Над горите, ливадите, къщите
като леко докосване с живи крила…
Сърцето ми се свива – че тя е същата
тази песен, която някой вече я изпя
с китарата си в ръцете в старата къща.
… Тогава бях още малко момче.
Някак си ми беше и неприсъща
ефирността призивна от сърце…
И в шепота, в танца на вечерната рокля
топлината събуди първите ми чувства
и ехо далечно остави в душата ми кротка:
сбогуването – горчиво и без буйства…
И сега този вятър, идващ при мен е певеца –
нежно пърхане на листа пред прозореца.
превод от руски език Станислав Пенев
ГАЛИНА СМЕТАНИНА
ТАЙНАТА НА ДУМИТЕ
Миговете на изтъкано слово
карат душата да оживява
за нещо светло и за нещо ново,
помагат тайни да оцеляват.
И в светлината последна, отиваща си
как да стигнем до вечната сила?…
Творческият лъч през сърцето ни път си пробива,
озарявайки живота с Божа закрила.
КАКВО ЗАВИСИ ОТ ПОЕТА
Какво зависи от поета?…
Много неща, приятели!
Лъч слънчев е той в нощта клета,
истината, пътя – следа.
Стихът народите сближава
и приближава сърцата,
човешко зло унищожава,
куршум топи с истината.
Думата е мярка за стойност,
за велики, прости дела,
мести планини в света – крайност,
изправя болни на крака.
Силата на словото е лъч Божи,
необходим на всички, знам.
Родното да обича всеки ще може.
Стихът – душа на свещен храм.
превод от руски език Станислав Пенев
ЛЮДМИЛА БЕЛОВА
АЗ ВИ СРЕЩНАХ
Аз ви срещнах – изведнъж,
цъфна всичко – с пролет, в дъжд!
В миг щастлива станах аз,
грейнах светла в този час!
… Вечно не продължихме –
ние се разделихме…
Забелязах изведнъж –
тъмно е и нито лъч…
И направо казано –
времето е смазано…
Как да живея сега –
мечтая за вас в света.
превод от руски език Станислав Пенев
СВЕТЛАНА НАУМОВА – ЧЕРНИШОВА
„СРЕБРО НА ПОВЪРХНОСТТА НА ВОДАТА…”
Сребро на повърхността на водата,
сребро по листата на върбата,
ята чайки се вдигат в небесата –
удивително е и е красиво!
Каква, каква голяма наслада,
че този отблясък е сребрист – не е в сиво,
тези крила се обръщат с награда
за нас – тяхната стремителна близост!
… Слънцето бързо се скри в облаците,
в близката горичка – на птиците пеене.
Гали топлия ствол на дървото ръката,
намираща изцеление.
превод от руски език Станислав Пенев
ЮЛИЯ СОКОЛОВА
ВЕЧЕРНА РАЗХОДКА
Аз ще почакам,
Докато светнат фенерите
като перли на огърлица
и с приказна флейта – с тон на птица
светлото вятърът ще мери.
Аз ще почакам,
докато царицата-нощ
отвори воала си със звездите
и ми предизвика мечтите –
отново с бликнала мощ.
Но ще угаснат фенерите,
ще избледнее и накита.
… Ще затвори Борей и дните –
в кутия с вълшебната флейта.
превод от руски език Станислав Пенев
ЕВГЕНИЯ ТИТОВА
ЕДНА ЛЯТНА СКИЦА
Юли е върхът на лятото! Така казват хората. И се смята, че това е най-горещият летен месец. Вярно е, че през юли има и облачни, и дъждовни дни: „Днес е мрачен юлски ден, в гората бушува вятър, а аз вървя унило по пътеката и нося торба в ръцете си…” Но това не е за дълго… След дъжда гъбарите се втурват в гората. И тази година краят на юни ни намекна: „Пригответе се за горещо лято!” Първите дни на юли вече потвърждават това. И вече усещаме горещите дни в Лобня. От дълго време фонтаните в близост до административната сграда освежават въздуха на площада и в тях могат да се потопят ръцете, да се пръска водата, „горещи” глави също могат да се охлаждат.
В градския парк огромните цветни лехи са променили пролетния си тоалет с още по-светъл – летен. Какви цветове можете да видите! Окото се радва на летния бунт на цветовете. И все пак къде можем ние, жителите на Лобня, да прекараме горещите летни, дълги дни? Стените на каменните къщи се нагряват всеки ден. Разбира се, не можеш да се скриеш от жегата у дома. Тези, които имат възможност, се преместват на вила за цялото лято. През почивните дни семействата ходят на езера и по реките. А останалите предпочитат да се освежат, да вдишват хладния въздух в нашия градски парк, който се обновява, подобрява и на Деня на града през месец септември ще посрещне жителите и гостите с нов, красив облик.
Спомням си един горещ ден през юли 2016-та. Внучката ми – през тази година „випускница” на детската градина, през есента трябваше да започне да учи в първи клас! Родителите й бяха на работа – имаше дни когато моята Анюта се нуждаеше от грижи. И ето, в този горещ ден точно в 8.00 часа се наложи да започна да изпълнявам непосредствените си задължения на баба. Внучката ми, меко казано, не беше много спокойно дете. Нуждаеше се от грижи „око в око”. Реших да отидем в парка: там има много атракции и времето щеше да мине по-бързо. Стигнахме нашата брезова горичка. Купихме билети за почти всички детски колички, люлеещи се столове и други люлки. Повозихме се, полюляхме се, повъртяхме се… В „детската овощна градина” Аня покори всички „върхове” на огромните „зеленчуци”!
Минаваме и край „Водната атракция”… Е, как да минем незабелязано! Аня остана много доволна… А слънцето вече прежуряше толкова безмилостно. Време беше да се приберем вкъщи за обяд.
По пътя до дома посетихме и някои други места за игра… И силите ми вече се бяха изчерпали напълно в жегата… След обяд Аня отново искаше – към игрите…
Отидох в другата стая малко да си почина. Днес беше кратък ден – скоро щяха си вземат Аня. Ох, как така децата не се уморяват каквото и да е времето? Откъде вземат толкова много енергия?… В края на краищата те също я изразходват за един единствен ден, нали… А при нас – големите тази енергия на живота става все по-малко и по-малко… Но… всичко си има своето време.
превод от руски език Станислав Пенев
ГАЛИНА МАМОНТОВА
В ОЧАКВАНЕ НА ПРИКАЗКА
Посвещавам на моя любим дядо
В горещия, летен ден неусетно, но властно наближава вечерта. Слънцето се търкулва като червена топка към гората и скоро изчезва зад върховете на дърветата.
Крехкото момиченце – на около три години, седи в хижата до прозореца. То гледа внимателно в далечината на потъмняващата улица. Изведнъж се стряска, скача от пейката и с писък на радост изтичва на верандата:
– Дядо! Дядо! – крещи силно малката, ловко скачайки по стъпалата и хуква към сивокосия мъж.
Как бие сърцето му, готово е да скочи в обятията на любимия си дядо. Трогнат дядото вдига момиченцето на ръце. Внучката се гушва в него като силно привързано коте.
И така е всеки път когато дядото се прибира у дома след тежък ден. Вдигайки внучката си на ръце, дядото непременно сяда на пейката, слагайки своето съкровище на коленете си. Малката затаява дъх в очакване на новата, възхитителна приказка.
И днес дядото отново се радва на милото си и с големи очи внученце. Той не само разказва на малката си внучка за срещата си в гората със Зайчето – стрелец, но му носи и подарък от него. В платнената му торба има куп вестници, от които наднича един хляб. Но дядото бавно разгръща пакета където до хляба се червенеят горски ягоди, увити в лист от репей. Мирише на свежестта на гората и на слънчева поляна… Слага хляб и плодове и за двете бузи на внучката си, а тя слуша какво й разказва дядо й с възхищение.
Струва й се, че няма нищо по-вкусно от хляба на Зайчето и от ароматните ягоди.
И така се случва всеки път, когато старият човек се връща от работа от гората – дядото донася на внучката си или вкусен подарък от горските животни, или голяма елхова шишарка, или забавен на вид камък, подобен на приказен герой.
Момичето израсна, научи се да чете… Един ден то попадна на книга с разказа на Михаил Пришвин „Лисичкин хляб”. И момичето беше искрено щастливо за Зиночка от пришвинския разказ. Тя бе някой, който знае колко са вкусни подаръците от гората.
Колко отдавна е било това, колко много време е минало…
Отдавна вече го няма любимият дядо, а момичето вече е станало голямо – пълнолетно е, възрастна жена е. Но изведнъж от дълбините на далечното детство у него се появяват спомени и в душата му се разнася топла вълна…
Сърцето отново замира в очакване на приказка.
превод от руски език Станислав Пенев
АЛЕКСАНДЪР КРОХИН
ДЕТСКИТЕ МЕЧТИ СЕ СБЪДВАТ
Снежнобелият гълъб с въгленово-черна опашка след като направи последното си салто, шумно размахвайки криле седна на металния ръб на покрива. Гордата му стойка, полуотвореният му клюн и гърлото, треперещи от учестено дишане, привлякоха приятелката му. Тя дълго чакаше връщането му близо до гнездото в гълъбарника като верен и търпелив съпруг и когато го видя, тя полетя нагоре и секунда по-късно беше до него. Гълъбът й се поклони и започна да гука, придвижвайки се настрани до нея почти плътно. Какво й е гукал? Неизвестно… Вероятно той й разказваше подробностите за днешния си полет, но скоро и двамата, разперили криле, се плъзнаха в двора като стрели.
Над главата си чух свистенето на много крила и ято от едни и същи черни опашки, една след друга седнаха на ръба на покрива, а после веднага полетяха над земята. Днес пътуването им под облак приключи.
Всеки ден, наблюдавайки ятото гълъби, набиращи височина на големи кръгове и превърнати в едва различими точки на фона на светлосиньото небе, се опитвах да се поставя на мястото на гълъб и да гледам земята от птичи поглед. За себе си отдавна реших, че ще стана пилот и не пропусках нито една възможност да си купя книги за авиацията или да си взема такива книги от библиотеката.
Не са изминали още два месеца от легендарния полет в космоса на Юрий Алексеевич Гагарин. Неговите вестникарски портрети с любезна и очарователна усмивка бяха окачени и залепени на стената до леглото ми. Спомням си как директорът на училището ни Владимир Петрович дойде в нашата класна стая и съобщи, че току-що дикторът на Централната телевизия Юрий Левитан е съобщил важната новина – в тези минути космически кораб с руски човек на борда: майор-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин е изведен в орбита около Земята. Училището беше затворено. Всички изскочиха на двора и викаха „Ура!”, поздравяваха се взаимно за тази победа на науката. След кратка почивка гледахме ТВС съобщения на двора – на телевизора, който стоеше в учителската стая изкаран на перваза на прозореца с екран, обърнат към нас, докато космонавтът кацна. Гагарин веднага се превърна в скъп човек за всички ни. Това беше великото събитие от новата космическа епоха, на което бяхме свидетели. Желанието да стана пилот след полета на Гагарин у мен само се засили…
Веднага след като навърших шестнадесет години, влязох в аероклуба в Баку и преминах комисията по медицински прегледи. Предвид факта, че в „летящия” клуб се обучаваха само парашутисти и пилоти на планери, реших да се занимавам едновременно и с двата спорта. Успешно изучих теоретичния курс и издържах изпитите, преминах земна подготовка и започнах да летя… До ден днешен – вече само в мислите си…
превод от руски език Станислав Пенев