Димитър Златев е автор на повече от десет поетични и прозаични книги. За истинския творец жанрът е без значение, затова и сравнението е относително и не накърнява художествените търсения и успехи на автора и в поезията, и в прозата. Той е роден и отраснал в Тракия, но е свързал живота си с Родопите и тази духовна двойнственост поражда един своеобразен творчески свят.
Стихосбирката „Съжителство с XXI-ви век“ ни връща към идейно тематичните търсения от предходните книги на поета, но вече видени с още по-зрял и мъдър поглед. Земен, топъл и многолик е светът на неговото поетическо слово, който същевременно е единен като художествен изказ.
Златев е включил 50 стихотворения в книгата, които са отражение на реалния живот и желанията ни за по-справедлив и човечен свят. В много от поетичните творби: „Българска елегия“, „Време за спомени“, „Притча“, „Изкупление“, „Ревност“, „Изповеди“, „Поетът на малкия град“ и други се чувства осезаемо зависимостта между лирическия герой и битийния живот. Авторът търси своите ориентири сред непресъхващите извори на добротата и доверието в човешките отношения. Вярата в доброто са движещите мотиви на неговото призвание. Те са рожба на жаждата за взаимност, близост и сърдечност.
Разнообразен е лирическата палитра на Димитър Златев, където съжителстват личната драма, дългът пред миналото на народа и днешният ни труден и объркан живот; съприкосновението с природата и търсещата мечта, спотаената болка. Блика вечния стремеж по неоткрити светове, успокоява утехата, че „труда ми не беше напразен“ щом има „нови сеячи без злост и омраза“. Поетичните преживявания на автора са повод за философски размисли и са натоварени с дълбоко хуманни послания.
Поетът обобщава лирическия образ на българския емигрант, прокуден от родината си и в това има интонации от душевния свят на автора, чийто син и внуци живеят в Америка. Те будят родовата ни кръв и гражданската ни съвест, пораждат тревога и болка за утрешния ден, както и съмнението дали „ще срещнат синове прокудени“, скъпите родни места:

Отчаяни, поеха на гурбет
децата ни към мамеща чужбина.
Тъй свободата се превърна в гнет,
а ний – прокълнати сред райската градина.
„Приписка към родовата библия“

Книгата покорява с изповедността си, с искреността на чувствата и чистотата на поривите. Стихотворения като „Малка елегия за любовта“, „Сред дъхави ливади“, „Чепеларе“, „Душа неразгадана“, „Спомен бял“ и др. пленяват с лирическото си начало, тънкия психологически рисунък и с богатството на художествено-поетичните форми.

Зимно слънце – ласка закъсняла,
в мойта зима лъч благословен,
ти събуди вън кокиче бяло,
а у мене – спомен съкровен.
„Спомен бял“

Силата на художественото въздействие на стихосбирката „Съжителство с XXI-ви век“ е преди всичко в искреността и гражданската позиция на автора, в търсенето на философски обобщения за живота.
Стихотворението „В параклиса“, състоящо се от пет тематично свързани части, заема по-особено място в книгата. То е не само преклонение пред Бога, храма и християнската ни вяра, то е своеобразна равносметка на изминатия от автора житейски път, едно пълногласно поетично откровение. В него е скрит драматичен оптимизъм и стремеж да се открие чистия път към душата на човека в този „век на много ламтежи и малко пари“. Тук е и истинската поанта на стихосбирката – вярата в доброто и съзидателното, което „предава опора и сила“ и на бъдещето ни.
Със силната си и впечатляваща лирика Димитър Златев наложи своето убедително поетично присъствие в съвременната ни поезия. Художествените достойнства, актуалните поетични послания, мислите и вълненията, които поражда книгата, ми дават основание да я поставя сред най-значителнинте творби на поета – това е честна, мъжествена и изстрадана поезия, родена от съжителството му с днешния тревожен и труден XXI-ви век.

Иван Д. Христов