ИВАН КАСАБОВ
(24.ІІ.1931 – 26.VІІІ.2004)
Роден в с. Бузовград, Старозагорско. Завършва медицина и работи като военен лекар. Членува в учредения през 1952 г. Кабинет на младия писател в Пловдив. Печата от 1953 г., главно във в. „Стършел”.
Издадени книги: „Басни” (изд. „Български писател”, 1961), „Ако мине. Сатирични стихотворения и басни” (Пловдив, изд. „Хр. Г. Данов”, 1963), „Гигантът” (научно-фантастична повест, Пловдив, изд. „Хр. Г. Данов”, 1965), „Басни” (Пловдив, изд. „Хр. Г. Данов”, 1971), „Басни” (Пловдив, изд. „Хр. Г. Данов”, 1982), „Басни” (Пловдив, изд. „Жанет 45″, 2004) и др. В куклените театри на Пловдив и Търговище са поставяни две негови куклени пиеси – „Пантофки с пружинки” и „Майстор Пале”. Превел е от френски език романите „Лудият от Бержерак” и „Мъжът от Лондон” от Жорж Сименон (Пловдив, изд. „Хр. Г. Данов”, 1989).
ЗАЩО СОКОЛЪТ НЕ ПОЗДРАВИ ОРЕЛА?
Кръжал в небето белият Орел –
столетник горд и смел,
понесъл тежка мъдрост на крилата.
Летял и сянката му над полята
по-бърза от стрела
била,
ала
един Сокол от някъде се взел,
прехвръкнал край големия Орел
безшумно
и не отронил нито дума,
главата си встрани извил –
побратима Орел не поздравил.
– Здравей, Соколе!… Ех, юнак крилати,
нима не си ме забелязал? –
учудено Орелът казал. –
Или пък старецът-Орел не заслужава
едно-едничко кимване поне?
– О, не!…
Соколът хладно прошумял тогава:
– Ще кажа, но не знам дали
не ще Ви заболи:
във пенсия излязат ли орли –
дори кокошките не ги познават,
какво остава
за соколите тогава?
ПЕТЕЛ И НЕВЕСТУЛКА
Оплака се Петелът герест,
златоперест,
на Невестуката
и тръсна възмутен качулката:
– Лисицата
и снощи ми подгони пак дечицата,
а от кокошките ми най-носливата,
тъй както спала,
паднала от сливата
и Лиса я изяла.
Ще ми дадеш ли, Невестулчице, съвет?
Ти в тази работа си ловка, веща…
– Лисицата умира за рушвет!
Вземи я подкупи със нещо.
– Например?…
– Всеки ден й искай прошка
ту с пиле, ту с кокошка.
Така спокойно, мирно ще живееш
ще кукуригаш и ще дебелееш.
– А на кого да кукуригам там –
като остана сам –
обезкокошен и съвсем обезценен? –
Петелът тръсна втори път глава.
– Ами на мен!… –
му рече тя без свян
и се изсмя. – Преди да те изям!
ПАЯК И МЕД
Намери Паякът хралупка с мед.
Обиколи отзад – отпред
и се нанесе,
на паяжинка тъничка провесен.
Но паяците не ядат
меда,
макар и пресен,
и дребничката му душа това
едва понесе:
– Аз няма да го ям, ама и Меца … –
си рече Паякът и плю в медеца.
ИМА СИ ХАС
Разлюля се гората –
зашумя,
загърмя
и кората
на столетните дъбове
се нацепи по грубите ръбове.
Всичко живо със гняв призова
Лъва
да слезе от своя престол,
че в тази вековна гора,
вече всеки е гладен и гол
и дъхът му нагарча,
макар че
подскача
и вика: – Ура!…
И водача
им рече:
– Много силни сме вече!…
Я зяпнете – да види Лъва
колко много сте гладни!
– A-а-а… Ний сме гладни
и жадни,
и боси,
а жените – и голи!…
– Следавателно? …
– Долу-у-у!
– Нямам въпроси!
А Лъвът поклати глава.
И обърна им гръб след това.
Цяла нощ, до зори –
луди танци и луди игри.
Всеки маха, подритва и драска –
изгориха и лъвската маска.
После мина ден, мина и втори,
и в гората се заговори,
че – ей, уж свободата дойде ,
от Лъва – ни мустак, ни опашка,
а дружината млада, юнашка
все тъй болно се лашка
гладна, гола и боса,
само дето преглъща въпроса.
А Водача им рече:
– Е, настъпи промяната вече!
Няма нужда от думи и речи.
Пак ще бъдете гладни и боси,
всеки хала си тежък ще носи,
но поне съм на власт
Аз!…
И – дотук по всички въпроси!
И тълпата въздъхна без глас:
Има си хас-с-с!…
БАСНЯ ЗА КРАДЕЦА
От десетина дни и нощи
в стопанството на моя роден град,
крадец незнаен,
хитър и потаен,
редовно кокошкарниците пощи –
кокошки мрат,
яйца се чупят –
две пилета не могат да излюпят!…
Най сетне работливите стопани
заложиха капани:
– Достатъчно търпяхме! Няма прошка!
То ни петел остана, ни кокошка!
Угасна слънцето,
настана нощ и
още
не бе се утаил напълно мрака –
най-близкият капан изщрака!
– Най-после!… Хвана се, момчета!
– Крадец!…
– Да го направим на парчета! –
разтичаха се хората
и гледат – до стобора, там,
където беше първият капан,
скимуца заек сив, като вкопан,
И само със ушите си преде.
– Я гледай – заек!…
Хитър готованец!
А аз го знаех
вегетарианец!..
– Да – рече друг, – той мръвки не яде,
но щом се хвана
във капана –
той ще плаща
за оня, дето ярките краде,
а се не хваща!…
