Международният фестивал на поезията „ДУХОВНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ” е призван да събере и излъчи светли стихове към Вселената, за да пребъде ПОЕЗИЯТА – некороновата кралица на силата и мъдростта на божественото начало. Стиховете са израз на благодарност към Твореца на живота, на хората и на Вселената и са важен принос в трансформацията на Майката Земя и човечеството.
Инициатор и организатор на Фестивала е пловдивската поетеса Розалия Александрова. Лондонският поет Алекси Врубел и неговата художествена група КАМПЕ участват като негови кръстници от самото начало. И, разбира се, поети от България, Полша, Великобритания, Латвия, Русия, Македония, Турция, Италия, Албания, Италия, Венецуела, Мексико, Мароко и др. Всички поети са обединени от идеята, че няма граници за поезията, защото тя е пламък, изпратен свише на хората – да ги защитава, обича и да им помага в живота.
Тази идея стана първата обединяваща мисъл на първия фестивал „Духовност без граници“. Това беше името и на първия публикуван поетичен алманах през далечната 2015 г., в който участваха 27 поети. Оттогава една от целите на фестивала е да събира поетични дарове в представителен алманах. През 2016 г. мисълта на пловдивския художник Румен Търнев „Ангели събират мед“ се превръща във водеща метафора и заглавие на годишния алманах. През 2017 г. „Гласът на Вселената“ се чува чрез стиховете на 37 поети. А през 2018 г. мисълта на Учителя – Петър Дънов „Ако търсиш любов – ти си любов“ събра в алманаха „Ако търсиш любов“ 60 поети от България и света. През 2019 година беше приета идеята, че мислите на поетите всъщност са вестители на ангелски послания към хората. Така се роди алманахът „Цветя от ангели“, който събра творби на 96 поети. Създаването на всеки алманах е дело и почит към многоликото Добро, от любящата страна на светлината. Създателите са наясно, че участват в творческата армия от поети и са отговорни за думите, които отправят към своите читатели и към Земята. Защото всяка поетична дума, подобно на строителна тухла на Бог, създава нашето бъдеще тук и сега. И ако построим Дом на Любовта – ще живеем в него: ние, нашите деца и наследници. През 2020 г. по картината на художника Аспарух Сърбов „Ключ към светлината“ бяха обединени творбите на повече от 80 автори. А през 2021 г. съставителите нарекоха поредния алманах „На кого се усмихва душата“, събрал творби на 64 творци.
Освен премиерата на водещия алманах, имаше и презентация на литературна копродукция на Фестивала – издания, които също бяха подготвени специално за всяка от фестивалните години: през 2015 г. бе преведена поетичната книга на Алекси Врубел „Понятие за вертикал“ ; през 2016 г. – стихосбирката „Сънят на водните кончета“; през 2017 г. беше редактирана и представена първата поетична книга на Мария Панчовска „Хиляди надежди“, а през 2018 г. първата поетична книга на Светлина Трифонова „Перо от древна тишина“. През 2019 г. бе преведена книгата на полския автор Славомир Кшишка „В тишината“. Преводачи на различните публикации бяха: Тереза Мошчинска-Лазарова, Наталия Александрова, Розалия Александрова, Алекси Врубел, Ина Михайлова, Лъчезар Селяшки, Нели Дакова, Гален Ганев и др. Художниците Румен Търнев, Рената Циган, Славомир Кшишка, дизайнерът на корици Георги Лилицов и Николай Пейчев бяха канени за художественото оформление на алманасите, сборниците и авторските поетични книги.
По идея на организаторите през 2017 г. скулпторът Рангел Стоилов-Бачо създаде статуетката „Вдъхновение“, която се присъжда ежегодно за постижения в духовността и поезията. Носители на статуетката са голямата българска поетеса Мира Дойчинова -ирини (2018), поетесата от Лондон Рената Циган (2019), поетът Станислав Пенев – (2020) и през 2021 г. – поетесата Евгения Тагарева.
Беше учредена и награда за творец, поет и общественик, който има личен принос за развитието на Фестивала. Отличието се връчва само когато е представен заслужил негов носител – кавалер на статуетката „Полет“. Неин автор е българският скулптор Илиян Шарков. Представлява жена с птица в полет. Първият кавалер на статуетката „Полет“ стана поетът и председател на СБП Боян Ангелов.
През годините много организации са включиха като съорганизатори на Фестивала: МУ – Пловдив, Съюз на българските писатели, Национална библиотека „Иван Вазов“, Културен център музей „Тракарт“, читалище „Възраждане – 1983“, читалище „Съвременник – 1986“, Пълдин Арт клуб, галерия „Волар“ – Белозем, сайтът за литература и изкуство „Литературен свят“, вестник „Литература и общество“ и др. Традиционна е подкрепата и на БНР Пловдив. Поетичните срещи, освен традиционни, прерастваха в пленери на изкуството, визуализираха българските народни обичаи като „Наричане на хляб“, създаваха атмосфера на приятелство, сътрудничество и любов. Благодарение на поетите Даниела Маринова и Евгения Тагарева, много от срещите бяха проведени в атмосферата на класическа и авторска музика.
Евгения Тагарева – носител на статуетката „Вдъхновение“ – 2021
Боян Ангелов – първи носител на статуетката „Полет“ 2021, учредена за заслуги в развитието на Международния фестивал „Духовност без граници“
Агрон Шели – Белгия-Албения
Алиция Мария Куберска – Полша
Станислав Пенев
Алисия Минярес – Мексико
Агнешка Яжембовска – Полша
Любка Славова
Йорданка Гецова
Ганю Ганев
Мария Панчовска
ЕВГЕНИЯ ТАГАРЕВА – носител на статуетката „Вдъхновение“ – 2021, -за висока поезия и духовност
***
По светлото дихание на Любовта
се изкачих под купола,
за да се видя
как дишам,
боря се,
преодолявам,
страдам
и умирам бавно,
и умирам
долу…
Но някаква безумна гравитация
ме грабна!
Полетях
и Храмът
своите обятия разтвори,
неземни дълбини ме призоваха,
пих трепетно сияние и дишах Слънце,
бях истинска и светла над оковите,
възторжено бездомна бях!
Прашинка вечност!
***
Мъдрецо мой! На теб ще поверя
сияйната си същност.
Съхрани я
в нежно бяла раковина,
заключена в гърдите ти!
Пази я
от грохота на лудия кошмар,
наречен „свят“!
И от мъгливото безредие,
от много безсмислени трептения,
от тежкия товар на хиляди излишества
от хищните окови на пълзенето
пази я!
Узнай коя съм, всичко друго забрави
и нека земните ни пътища не се пресичат повече!
Защото утре
от мене ще се отрекат дървета –
звънки ветропоказатели,
ще си отидат птици недействителни,
ще ме напуснат стихове и ще кървя…
От мене ще отвърне Слънцето лице
и в този миг на абсолютен мрак,
копнееща деня, ще се изгубя,
с отрязани ръце не ще посегна
към вълшебната
упойка
на красиви звуци
и болката от загуби ще ме покрие
с червеното си наметало…
Любими,
нека два космични пътя в този миг
се свържат някъде високо, за да блесне
изкупителната
бяла
раковина
в мен!
БОЯН АНГЕЛОВ – първи носител на статуетката „Полет“ 2021,
учредена за заслуги в развитието на Международния фестивал „Духовност без граници“
НОЩЕМ
Ухае на босилек, на цветя
и на река, която нещо търси…
Успокоената природа – тя
детенце е, усмихнато в съня си.
Усмихваш се сега като дете.
Жена си, а детето в теб играе,
телата ни се мъчи да вплете,
защото сме сами и нощ сега е.
И тялото ти в тялото ми пак
с такава жизненост се е преплело,
че се опитвам от самия мрак
да прилаская моето несмело
желание умората сама
да спре далеч –
зад хълмите отсреща…
Ухае на бръшлян и на асма,
и на река, която търси нещо.
СФЕРИ
Ще ме галиш ли,
вятърe свеж,
или
само така
си играеш?
В мен
останал е още копнеж,
но за мен
по-добре
да не знаеш.
Днес добър си,
спокоен и мил,
и лекуваш
дори от несрета.
Колко пориви свои
си скрил
на стъмения връх
в силуета?
Колко
твои другари по бяс
притаил си
в невидими сфери?
Всеки връх
не се казва Парнас
и не всички мечти
са химери.
Погали ме,
ветрецe всеблаг,
у дома ми
и в чужди чужбини.
Развихри
поднебесния впряг,
благодатния дар
подари ни!
АГРОН ШЕЛИ – БЕЛГИЯ-АЛБАНИЯ
ЖЕНА
Не очаквайте тя да ходи
по студените улици с шала през рамо
Или да трака с токчета по безшумните спомени
Нито да отразява образа си по витрините на магазините
защото нейният блясък
е по-силен от слънцето,
което затопля леда, превръщайки го в свещ,
докосвайки се до сърцевината на земята
разбивайки митовете за зимата
които умират през ирисите и все пак
са възкресени
да прегърнат светлината.
Образ, което се появява при блясъка на звездите
а с него вятърът удължава косите й
до гора в която елените спят
следите от копитата им са отпечатани по снега
като магия скрита в мълния
роби на съдбата и смутен танц
към този образ
който Бог сам е създал
святост
в царството на всеки жив дъх.
Не очаквайте нейната сила на намалее
защото болката върви с нейната кръв
и кръвта с усещането за вечност
като богиня
на силата, която вдига боговете на крака,
ангелите, всеки ден,
разбираща тишината
от началото на вековете
защото животът е повече от един опит
който минава през портите на дъгата
и отваря вратите на живота
до усмивката на една жена!
АЛИЦИЯ МАРИЯ КУБЕРСКА – ПОЛША
МОМИЧЕТО С ПЕРЛАТА
Коя си ти?
Момиче с перла?
Обгръща те лазур
светлина и безкрайност.
Художникът
с последно движение на четката
Е спрял мига
Времето бърза напред и спира неподвижно
Ти получи като подарък
вечна младост и самота.
Гледаш учудено тълпата от хора
не от твоя свят.
Преминават бързо,
за да изчезнат в лабиринта
от музейни зали.
Напоследък художникът ти предложи свобода.
Заживя върху сив стенопис,
Бялото и лазура черпиш от небето,
а светлината от слънцето.
Внесе в живота на града перлен блясък.
хвърчила
нека оставим хвърчилата
да се издигнат високо
да нарисуваме цветни петна
на фона на небето
да докоснем белотата на кълбовидните облаци
нека техните дълги опашки
начертаят магически знаци
тайнствени заклинания
да възкресят забравеното време
детството се завръща
откриваме отново
очарованието на безгрижните мигове и вятъра
СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ
ПОЛИФОНИЯ
Разлистени в душите са мечтите ни –
искрят в нас с влюбени и светли погледи,
щастливи днес са всички наши атоми,
а волността не спира нито миг възторга си,
че в нас човешкото е самородна истина:
лъжите са изхвърлени на края – в нищото…
Пречистен е светът ни – дом на чувства е.
Желанието ни е – утре да остане същият…
На място – в свойто аз съм… Без откъсване
усещам, че съм в клетката с любов… най-новата:
животът е привличане, а не отблъскване,
спасението на света – с любов в основата…
… Днес в кратката прелюдия към вечното
вълнението само овладявам, дишам…
В мен всеки миг пулсира със сърдечното…
Тече животът ми… И воден ромон слушам.
ДНЕС ПОД СЛЪНЦЕТО
Пристъпва лятото като за среща
и прави сянката ми по-голяма…
Нахлува в мен вълнението с нещо,
което ме изпраща на тавана…
Понасям се със земното въртене –
без страх сега съм вече за мечтите,
създадени от вечното летене
на чувствата със звезден прах в очите…
Защото знам, че обичта към тебе –
в мен бликнала отдавна и с надежда
със силата на моя Одисея
в далечни разстояния се вглежда…
… Страстта голяма – моят полет волен
в любов, изгаряща дори асфалта,
ме кара да почувствам аз огромен
света си с атомен строеж… За малко…
АЛИСИЯ МИНЯРЕС – МЕКСИКО
САМО ЛЮБОВТА ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА
На моя мил М.Б. с любов
Само любовта ще тържествува
Когато не остане нищо,
Когато паметта избледнява
Като разпръснат прах
На вятъра.
Само думите ми ще говорят
За тази любов
Оставяйки отпечатък
В тишина,
На потомството …
За други времена.
Когато обикновеното ми име
бъде изтрито с времето
И думите останат
Върху изсъхнали листа.
Само любовта ми към теб ще възтържествува
В твоята кожа от стихове,
В кожата ти от рими,
В прозата на твоята кожа …
Отвъд границите на вечността.
СИНИ ШЕПОТИ
Замръзващи дъждовни капки
Налейте припряни гласове
Върху тялото ми,
оставяйки след себе си
Фрагментирани недовършени мигове,
В гъстата нощ на моите листа.
Янтарни светлини кристализират
Мокри павета.
Слаб вятър хвърля тактилни думи
В амброзия на устните ти.
Вятърът подтиква
Сред клоновете му
Изгубени – намерени копнежи
Вътре в индиговото мастило на вашия поглед,
Тъй като тихият непрозрачен блясък мига
Разграничете гънките на блестящата вода
Изтичайки по бузите ми.
Трябва ли да чуя бризът да произнася името ти?
Синьото шепне артикулирано
Песни на камъните.
Пробитите прозрачности разтварят желанията,
Както се топи камък с огъня
И морето на хоризонта.
АГНЕШКА ЯЖЕМБОВСКА – ПОЛША
ПРОЛЕТ
По килима от мека трева танцуват
малки маргаритки, даряват с усмивка небето.
Отражения на облаците в листенцата. В мен –
трохи надежда за слънчево лято.
ЛЯТО
Лятото с цветни ливади превърнете в безвремие.
Вземете червеното на маковете, синьото на метличината,
малахитовата зеленина запазете за дългите
зимни вечери, подвържете в топлина.
ЕСЕН
Полските цветя сведоха главички,
есента се потапя в злато,
само тревите са зелени.
Птиците се готвят за път.
ЗИМА
Преди години зимата рисуваше прозорците
в бяло, децата притискаха носове
в стъклото, букети от диви цветя
разцъфтяваха върху картичките под елхата.
***
Горската пролет по-скромна и по-тиха
от тази в парковете и града.
Едва жълтее от подбела и белее от анемоните.
Край пътечката някъде се показва
дива теменужка; а зеленината,
отскубвайки се от кафявите
миналогодишни листа на дъба,
се облича само в птичи песни.
ЛЮБКА СЛАВОВА
ЛЯТО В ШЕПА
Лято мое, синьо до безбрежност,
чувам шепота ти във вълните.
Раковини, пръснати небрежно,
приказки разказват на звездите.
Лято мое, кръшна нестинарка,
ситно стъпваш в огнена жарава.
В Странджа планина снага протягаш,
прекосяваш сънена дъбрава.
Лято мое, страстно и горещо,
ти крадеш на слънцето лъчите,
сплиташ ги в любовен възел вещо,
вграждаш ги безгрижно във очите.
Лято мое, весели врабчета
те извезват със небесни нишки.
Скривам тайна в мократа си шепа –
мида, въглен, влюбени въздишки.
МОЕТО ИМЕ
Аз коя съм, не питай.
По-добре измислѝ ме.
Днес във твоите стихове
аз присъствам без име.
През съня ти се нося,
скорострелно улучвам.
Същността ми е боса
и на тебе се случвам.
Звездопади създавам
и вселени зашивам.
Ветровете раздавам
и росата попивам.
Във сърцето ти спирам.
И със капка обричане
всички болки изтривам…
Аз се казвам Обичане.
ЙОРДАНКА ГЕЦОВА
СНЕГОВЪРТЕЖ ЗА ДВАМА
Внезапен порив, разразил се
извън ръба на правилата,
ни разсъблича до невинност
и ни загръща в необята.
Примамливи снеговъртежи
в окръжностите под фенерите:
извира откровена нежност
в защитната им светла сфера.
Изчезва ли светът? – Спасени
в снежинковите асансьори,
извън разчетеното време
в пространството да се разтворим
пред огледалната реалност.
Незримото от Всеобхвата
избелва скритите неравности
между небето и земята.
ОТ СЪРЦЕ
Със сърцето си ли ги сеем –
нежни изгреви , пепеляви,
нажежени почти до ерес?
Между веждите просветлява:
Преосмислени сме –
до колко? –
непредвидени по сценария.
Труден избор – измежду болките
от дълбокото да я вадим –
глътка жива вода,
а стомната
насред пътя ни да се чупи,
натежала от гъсти спомени,
да ни следва мълва нечута.
Отредено ли е да знаем
колко шарена е душата? –
изтънели до златно тайни
с виолетови отпечатъци…
А под зъбчетата на залеза,
прогорили резки в небето,
светли пътища отбелязваме:
опростено да е отнетото!
ГАНЮ ГАНЕВ
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Поставиха се – Слънце из недрата на добри дела,
Луната – писар , хладно втренчен наблюдател.
Затеян миг, зареян взор, подгониха се ден и нощ.
И висна вис.
И твърд се окопити.
И редят се начала.
ДЕН ШЕСТИ
Твърд получи твари
ШЕСТ, гърбът на огледало,
ДЕВЕТ прохода отвори.
А ТРИ – числото онемяло.
Тайната – горивен плам.
Молитва, тласък, съзерцанье.
Знакът рак – спирала вам. 69.
ДЕН СЕДМИ ВОСКРЕСЕНЬЕ
Време, тик,
Суетно, так,
Време, тик,
дела от вени се оттеглят,
так.
И гонгът, звънн,
хръс, и звънн,
пристально обед се намеси.
И прибор, трак,
и говор, тих.
Следобед, пак.
Почука ведра вечер с гонг упорен.
Занесен, ден, спокоен, ням,
издебна, сила, момент, опрян,
Вдиханно тежест се издигна,так.
Бъдните дела възседна.
ДЕН ОСМИ
Частица от безкрая вече видяна, оглеждана.
Всеки шар си има свое ревю.
Мержелее аплауза посипана, звездна.
Затвърден е урок, атавистично, дежа вю.
МАРИЯ ПАНЧОВСКА
КОТКИ
Поглеждам те с очите на сиамка –
непредсказуема е синевата,
в която има толкова загадки.
Поглеждам те с очи на непозната.
Помърква котката зад паравана
с кълбо от неудобните въпроси
и засега без отговор остава
разплетената нишка – неудобство.
Дойде със тайна.Тръгваш си без нея.
Във стаята остана да синее
изгарящо, лукаво непокорство.
Поглеждам те с очите на сиамка.
ДЕТЕЛИНИ
А върху гроба-детелини.
Във цветната леха видях
напомняне , че ме обичаш
от лоното на онзи свят
и ми изпращаш за Задушница
послания от сутринта.
Черешите отдавна цъфнаха,
тръпчивината на плода
ще падне върху детелините,
подобно брошка – сред пръстта.
…Не беше ювелирно миналото.
Но бе безценна обичта.
