В последния ден на м. февруари 2023 г. зала 1 на Централния Военен клуб в София не просто бе препълнена до краен предел, а представляваше гледка, подобна на описаните от Ал. Дюма или Л.Н. Толстой в романите им великосветски приеми, събрали цвета на висшето общество. Само че това не беше нито бал, нито благотворителна кампания, нито научен форум, нито връчване на „Оскари“ или други престижни отличия. Поводът да изпълнят залата едни от най-известните и авторитетни личности от обществено-политическия, икономическия, дипломатическия, научния и културния елит бе една завладяваща книга с 15 разказа и предговор, който би трябвало да се изучава от студентите, готвещи се за тежката и отговорна професия на дипломата. Озаглавена „Дипломатически етюди“ от автора си Бойко Коцев и издадена от ИК „Изток-Запад“. Сред гостите (над 150 човека) бяха Н.В. Симеон Сакскобургготски, Десислава Атанасова, Екатерина Захариева, Румен Петков, генерал-майор Тодор Дочев, проф. Пламен Киров, проф. Нина Дюлгерова, Станка Шопова, Боян Ангелов, Валери Найденов, Калин Митрев, Буряна Ангелакиева и още редица видни личности на съвременна България.
Много преди официалното откриване на литературната премиера, в проходите между редовете се виеше дълга опашка от гости на Бойко Коцев – колеги, приятели, почитатели, търпеливо чакащи реда си да получат автограф от него.
Същинското представяне не беше разточително по време и брой на изказалите се, защото, както знаем, мярката е сред основните качества на интелигентния и владеещ правилата на доброто възпитание човек. А изданието със сигурност заслужава внимание. Водещият вечерта, управителят на изд. „Изток-Запад“ Любен Козарев даде старт на промоцията, след което за книгата говори Надя Попова, а председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов разказа за тясното сътрудничество между Писателския съюз и посланик Бойко Коцев по редица съвместни инициативи – конкурси и семинари на млади български и руски писатели и преводачи, чествания на Деня на българската писменост и славянската култура 24 май и др., за оказваната от него безусловна морална и финансова подкрепа. За тази своя съпричастност към проблемите на духовността и съвременната българска художествена словесност дипломатът бе удостоен през 2021 г. със специална Почетна грамота на СБП „За принос към българската литература“. На финала авторът завладя аудиторията със слово, в което не само сподели мотивите си за написване на книгата, но и очерта аспектите на съвременната дипломация, политическата и икономическа ситуация в света, участието на Р България в най-важните европейски и международни проекти.
„Дипломатически етюди“ е книга-хроника, разказваща за повратните времена в страната ни и променените правила на международната дипломатическа сцена, които са наложили взимането на бързи решения в интерес на отечеството и облика му пред света. Книга за онези, които мислят за националния интерес, а не само за личното си кариерно развитие. И това не става с новоназначенци без качества, а с изграждане на високопрофесионални кадри със знания, опит и умения. Книга, която показва характер и национална гордост, така необходими за България.
Авторът е дипломат от кариерата, завършил „Международно право” в Московския институт за международни отношения (МГИМО), специализирал Международно публично право в Международния съд на ООН в Хага; Международно публично право в Комисията по международно право на ООН, Женева; в Британския институт за международно и сравнително право; Европейска правна интеграция в Civil Service College – Лондон. Заемал е редица високи дипломатически постове, сред които: заместник-ръководител на Посолството на Република България в Зимбабве, заместник-ръководител на Мисията на Република България към Европейската Общност в Брюксел, първи постоянен представител на Република България в Европейския съюз, Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската Федерация. В момента е представител на Република България в Международната банка за икономическо сътрудничество.
Благодарение на богатия си опит авторът има пълното право да каже, че доброто владеене на чужди езици далеч не е достатъчно, за да си добър дипломат. Изисква се ежедневна задълбочена представа за обстановката у нас и по света, бърза и точна реакция, аналитично и креативно мислене. Може би за развитието на тези качества му е помогнала и работата като „външен министър” във вътрешното министерство, когато е начело на преговорния екип за присъединяването ни към НАТО и ЕС, най-вече в частта „Правосъдие и вътрешни работи” – една от най-тежките секторни политики от присъединяването ни към Европейското семейство.
В книгата се повдига завесата за участието ни в надпреварата за Генерален секретар на ООН, обръща се внимание на натрупването на опит и знания за бърза и адекватна обработка на информация, борбата да се отстои историческото право на българската азбука и възстановяването на празника на българските, а не славянските букви, както и за отстояването на националната ни идентичност – кирилицата да се нареди като равноправна азбука в Европейския съюз.
Разказът за Евгений Примаков е много деликатна илюстрация за това как трябва да се работи, за да се защитят позициите на България в Русия, но вече на ново ниво и със заявка за партньорство – равноправно и взаимноизгодно сътрудничество, а не подчиненост, при отчитане евроатлантическите отговорности на нашата страна. И това при наличието на неоосманизма, политическите и исторически разногласия с Република Северна Македония, когато трябва да умееш да се смириш, но не и да се примириш, за да го преодолееш. И да получиш оценката, че посолството твърдо е отстоявало интересите на страната си с необходимото достойнство и уважение към партньорите – един медал на езика на дипломацията.
По Raitz communications
и соб. инф.
ИСТИНАТА ПРЕДИ ВСИЧКО
По същината си всяко словесно творчество, дори изповедно-монологичното, е диалог. В основата му е желанието да споделиш с други хора, с хипотетичните читатели, не просто преживяванията и впечатленията си, а своя възглед за света. За срещите си с явления, събития, личности, които заслужава да бъдат осветени. По смисъла на този парадокс: изповед-монолог, равнозначен на диалог, писането на мемоарна, строго документална проза е по-трудно, отколкото на един приключенски или любовен роман. Защото ако авторът на художествена проза е с развързани ръце и може да си съчини каквото му хрумне, без някой да му потърси сметка за това, документалистът се подчинява на желязното правило – истината преди всичко. За явленията, събитията, личностите. И написаното от него остава не просто като художествен, а и като нравствен акт.
Колкото и да е широко тематичното разнообразие на историите, разказани в тази книга, те се събират в общ фокус – за големите предизвикателства на дипломатическата професия, за онези пресечни точки, където се сблъскват виждания, напрежения, национален и личен манталитет… И се иска огромен такт, професионални умения и не на последно място, хладнокръвие и търпение, за да може назряващото – или съществуващото априори – неразбирателство да се превърне в толерантен, взаимнополезен диалог. Не между двама души, а между две държави, едната от които ти представляваш на най-минираната територия – международните отношения. Този виртуозен дипломатически кадрил, в който не ти е позволено да объркаш стъпките, Бойко Коцев е описал увлекателно и убедително в етюди като „Трети март и неоосманизмът“, „Трудната борба за кирилицата в Европейския съюз“,
„Историята на една пощенска марка“, „Ленин фотограф“, „Как далечният наследник на Толстой надскочи сянката си“ (за журналиста, политика, депутата, зам. председателя на Държавната Дума на РФ Пьотър Толстой) и много други. Кадрил, в който си адекватен на възложената ти мисия само ако владееш изкуството за общуване с „царе, папи, патриарси“, без да принизяваш своето национално и лично достойнство. Като споменах мисия, няма как да не спомена и нейния синоним – призвание. Без тези качества, колкото придобити, толкова и вродени, дипломата за което и да е образование, специализациите и височайшите покровителства не дават резултат. Те могат да ти осигурят единствено лично кариерно развитие.
Без да съм в дипломатическите среди, с увереност мога да кажа, осланяйки се на личните си впечатления, че Бойко Коцев е най-успешният български посланик в Руската федерация през последните десетилетия. Веднага искам да уточня, че освен безспорните му дипломатически заслуги и ораторски способности той притежава и несъмнена дарба на разказвач. Знаем практиката от миналото, а вероятно тя съществува и сега, спомените на заслужили хора, заемали високи постове, да пишат специално наети за това литературни шерпи. Нашият автор умело си служи със словото. Той знае как да изгради повествованието, да открои акцентите. С вещина са обрисувани портретите на личности от голямата политика като акад. Евгений Примаков, този „последен държавник на съветската епоха, истински интелектуалец и приятел на България“, според определението на Бойко Коцев, на проф. Георги Петканов, в екипа на когото в началото на второто хилядолетие дипломатът работи като „външен министър на вътрешното министерство“ (определението в кавички е на автора). И на редица още интересни личности от българския и чуждестранния политически, дипломатически и културен елит.
За да подкрепя твърдението си за безпогрешната литературна интуиция на Бойко Коцев, накрая ще си позволя да цитирам кратки фрагменти от уводните му думи към книгата „Дипломатически етюди“, озаглавени „Вместо предговор или за дипломацията“.
„За мнозина дипломацията е нещо мъгляво и съвсем неясно, но страшно интересно, защото се асоциира с приеми и коктейли, на които сервират шампанско, хайвер и други вкусотии, носят се дълги бални рокли, фракове, общуването остава в лоното на изисканите маниери и, не знам защо, но винаги присъства и играта на тенис на корт.
С развитието на демокрацията и особеностите в практическото реализиране на партийно-политическата система, в нашата страна настъпиха и съответно промени в обществено-политическия живот в България. Изменят се обществените нагласи, променя се народопсихологията, възстановяват се стереотипи от дореволюционна България. Прави ми впечатление, че все повече се засилва тенденцията желаещите да постъпят на дипломатическа работа да гледат на нея точно както чичо Денчо от разказа на Михалаки Георгиев, който като видял диригента на военния оркестър и си рекъл: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее – без мъка печалба!”, защото само си махал с пръчицата, докато другите надували тубите и прочие. „ А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа…”. Така и много от новоизлюпените дипломати са като чичо Денчо, който иска от партийното ръководство работа, задето гласувал правилно.
Подбраните по-характерни истории засягат, в една или друга степен, непреходни аспекти на външната политика на страната ни. Искрено вярвам, че те са интересни сами по себе си, но с тях бих искал да илюстрирам как ние „въртяхме клечката”, как с професионални знания, умения и висока дипломатическа квалификация може да се защитават националните български интереси и развива равноправно, взаимноизгодно сътрудничество.“
От себе си мога само да добавя: Пожелавам на дипломата-писател, а защо не и на писателя-дипломат Бойко Коцев и занапред все така майсторски да „върти клечката“ и на това свое ново поприще. Сигурна съм, че има още много какво да ни разкаже. *
Надя Попова
Из словото на премиерата (със съкращения)
* В някой от следващите си броеве в. „Словото днес“ ще публикува откъс от книгата „Дипломатически етюди“ на Бойко Коцев.
