Диана Янкова Павлова е родена в Пловдив. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” – специалност Българска филология. Преподавател по български език и литература, кореспондент на в.„Словото Днес”. Автор е на 20 поетични книги, някои от които са преведени на английски език. Носител на наши и международни литературни награди.
ФИНИ АКВАРЕЛИ на провлак
между твоето и моето море
гигантска костенурка
сякаш шия е протегнала да събере
пастелни тонове
будоарно розово и сиво-синьо
с наситения изумруд
където акостираш
изтънчените си желания
подобно златните пироги слънце
някъде из скалните натрупвания в разума
трепка песъчинката на обичта
преборила и ковид предразсъдъци и време
любов която в квадрантите на костенурката
гадае дългоденствия
щом оттатък пясъци и хоризонти се докосват
щастливите ни утрини и залези
И НИЖЕ нощта огърлица от сънища
сякаш звездици опадали върху шията
а щом зората разцъфне
с океани любовни поеми ще рецитира
стига в тая мъгла съм се лутала
като сирена на изгубени кораби
искам стих да напиша
и викът да взриви всяка микрокапчица
приземна мътилка
както светлия лъч на морските фарове
неродени вихрове да се сринат
с тишините на кея
вълните есенни да последват
летния ритъм
искам песента да разкъса
таляните на същината ти
искам да капна от моята обич
в ръждивите катинари на мостика
искам
ще надвиквам птичите мигновения
докато не дочуя зовът ти
към мене да тича
с хилядогласия стих на всемира
ВЕЧНОСТТА тече
по крайчеца на тънката вълна
когато пясъкът попива жадно
светналата влага в мига
преди да се отдръпне
когато изгревът се изчервява
от толкова любов
вечността тече
щом докосна скулата ти устните
щом трепетната длан
с която като зъзнещо врабче
ме приласкаваш
вечността тече
ти тръгваш с утрото
вечността е рана
подобно подпалено небе
в крайчеца на тънката вълна
и розовее и влагата в пясъка
НАТЕЖАЛ кехлибарен грозд си
зрънце до зрънце
откъсвам нежно
слънчевите капки сладост
дълго дълго
в рецепторите се наслагва
хубост колкото рая
цялата светя
есен
натежал кехлибарен грозд съм
зрънце по зрънце
под ласките ти сок потича
ти си от дрождите
за най-фина ферментация
стабилизираш
бистриш
филтрираш
колко страст и нежност
и се превръщам
в бляскаво и чисто
така съблазнително
с вид и ароматна свежест
вино кехлибар
казват без вино и любов
сме изгубени
ОБИЧТА ни напомня
иглолистното дърво Полярна роза.
изчервява се от удоволствие
веднъж на две-три години
а иначе е дълголетница –
може и да откара половин
сибирско хилядолетие
и как не – консервирана
с полярен студ
а и с тези иглички
антени към космоса
улавя и препраща в зачатъка
толкова вселенска любов
затова и яхтата ни издържа
на всякакви набези
красива от качествена дървесина
на това му казват
лиственски късмет
ПОНЯКОГА снегът показва
на преден план душата си
онези малки пламъчета обич
крехки и съвършени
колкото цвете
парват ръцете
бузите носа
щом ни докоснат
само Творецът чува музиката
и я освобождава от леда
дава ѝ простор и слънце
форма багра аромат
и ето днес сред белотата
пламнали жълти оранжеви
червени лалета –
душата на снега
