За деветнадесети път сръбският град Нови Сад ( столица на автономната област Войводина) стана домакин на станалия вече известен по цял свят Международен литературен фестивал, Негов директор от основаването му до днес е сръбският поет и публицист Йован Зивлак.
В продължение на 3 дни /от 2 до 4 септември/ 2024 г. поети и писатели от цял свят четоха свои творби в Дигиталния младежки център, в Градската библиотека на Нови Сад, в клуб „Абсолют“ и от балкона на клуб „Абсолют“, гледащ към централната улица на града.
В литературните четения и обсъждания участваха сръбските поети: Йован Зивлак, Драгана Тодоресков, Ана Ристович, Милица Дръндаревич, Душан Радак, Корнелия Фараго, Милан Тодоров, Веселин Мишнич, Емил Курцинак, Весна Савич, Бранислав Живанович, Снежана Николич, Елена Мариевич, Давид Дако, Сречан Дамянович, Боян Йованович, Дамир Смилянич, Алпар Лошанц, Ирина Ковачевич, Владимир Грозден, Стефан Брадич, Гости на фестивала бяха писателите: Вук Вукович (Черна гора), Естер Рамон (Испания), Ахим Вагнер (Германия), Роб Маккензи (Шотландия), Катица Кюлявкова (Северна Македония), Джейсън Аллан Пайсънт (Ямайка/ Англия), Боян Ангелов и Добрин Добрев (България). Освен поетичните четения, състоя се и симпозиум под наслов „Литература и време“ с участието на професори по философия от Университета в града и гости от Белград.
Тази година Международната литературна награда „Нови Сад“ бе присъдена на Джейсън Пайсънт. С това отличие досега са удостоявани изтъкнати поети от различни държави: Кристоф Мекел (Германия), Жан Пьер Фай (Франция), Бен Окри (Нигерия), Шон О’Браян (Англия), Любомир Левчев (България), Катарин Шмид (Германия), Кшищоф Карасек (Полша), Мирча Картареску (Румъния), Антонио Делторо (Мексико) и др.В рамките на фестивала бяха връчени и две съпътстващи литературни награди с национална значимост. А ето и стихотворение от Боян Ангелов, посветено на Новосадския фестивал и на града, който през десетилетията на Възраждането ни е дал духовен и морален импулс за ускореното развитието на българската книжовност.
БОЯН АНГЕЛОВ
НОВИ САД
Говорят за времето и книжовността.
Времето е реално,
дигитална книжовността е.
Говорят професори по философия и поети
по рождение.
После
по площадите на Нови Сад
се разминават с момичета,
събрали сякаш
на планетата цялата прелест.
Септември е – с горещина
почти нетърпима…
Приютяват ни сенките бронзови
на поетите Светлозар Милетич
и Йован Йованович Змай
като поредно доказателство,
че поезията е над всички нас.
Недалеч Дунав тече
през реалното време
от запад към север и юг.
Подир тридесетина години
момичетата ще бъдат
зрели жени, съхранили
все още от прелестта си;
други ще бъдат професорите по философия
и поетите по рождение,
и броят на паметниците може би ще нарасне.
А Дунав все така ще се движи
от запад към север и юг
пресичайки целия град
и свързващ го
като
никой друг.
