Илко КАПЕЛЕВ
Атаките и националните предателства у нас спрямо светила на българския дух не са от вчера. Нека да си спомним хулите над паметта на патриарха на българската литература Дядо Вазов (защото бил патриот и русофил), нападките върху българския национал-революционер и поет Христо Ботев (за неговите прокомунистически идеали и за неговата енергична защита на Парижката комуна през пролетта на 1871 г.), върху Никола Йонков Вапцаров (за неговата голяма и чиста Вяра в утрешния ден). Веднага след „пиянството“ на българския народ през 1989 г., те получиха чудовищни квалификации…
Напоследък, 84 години след разстрела му (23 юли 1942 г.), бедният Вапцаров бе изправен в „стрелбището“ на демокрацията за пореден разстрел: бил съветски агент, посредствен поет, терорист и пияница. Нито един отговорен пред историята си народ не би допуснал такива хули над своите духовни светила.
Впрочем във фашистка Испания през черната 1936 година зверски е убит на 38 години световноизвестният поет Фредерико Гарсия Лорка. (Не зная защо, но винаги, когато си спомня за Лорка, се сещам за Вапцаров… и обратно). Убиецът изчегъртал от мъртвото тяло на поета куршума, с който го е застрелял, сложил го в една чаша с вино и така пил цяла нощ в местната кръчма, хвалейки се, че с този куршум е застрелял Лорка… Което още веднъж показва лицето на фашизма, което в целия свят е едно и също – уродливо и зверско…
Както вече стана дума, тези гнусни квалификации завеяха веднага след т. нар. “демократични промени”. Но няма да бъдат изкоренени от душата на българина неговите национални кумири, защото в техните произведения е запечатан моралният лик на бъдещето такъв, какъвто те го мечтаеха – чист и непорочен. Зад тях не витаеше сянката на някой Сорос, който влива пари, за да бъде изроден лика на българската история. Те не пишеха за хонорар, а за отечеството си такова, каквото искаха да го видят – свободно и красиво.
Ето защо не бива да тревожим духа на Вапцаров. Неговото име е вечно и свято, за разлика от имената на ония дребни човечета, някои от които са допълзели с рани по коленете до върховете на властта. Тях никой и никога няма да помни. Невъзможно е да отречем Вапцаров като поет, след като той е световен поет (преведен на 35 езика), комуто Световният съвет на мира присъжда посмъртно най-високата награда за мир!… Отричането на Вапцаров е равно на опит за реабилитация на фашизма.
Да! И Вапцаров като Лорка бе убит от фашистите на държавата. Защото фашизмът нищо друго не умее да прави, освен да убива…