Прoдрум ДИМОВ
Наред с активното си присъствие в поезията за възрастни, белетристиката и художествено-документалното четиво, плевенската авторка Валентина Атанасова изпитва не по-малък афинитет да пренася надареното си перо и в света на творчеството за деца. За това красноречиво говорят и досегашните ѝ пет сполучливи издания, посрещани възторжено от най-малките ни читатели.
Голямата ѝ обич към малчуганите я вдъхновява и я е заставяла неведнъж да излее поредните си неукротими вълнения в стих, адресиран до любимата нейна детска аудитория. Този изблик на топлота и нежност към детето ни облъхва гальовно и в новата ѝ поетична книга за деца „Вълшебствата на бялото облаче”. Тази творба ни представи съвсем наскоро „КЕНТАВЪР 66”.
Валентина Атанасова е авторка, натрупала солиден творчески опит, ненаситна в страстната привързаност към децата и умело вниква в дълбините на тяхната неподправена и чиста душевност, чиито трепетни вибрации оживяват и в стиховете на последната ѝ за сега книга. Но истински, чистосърдечно за подрастващите може да пише само човек, чието сърце е отдадено безрезервно на тях. Такива драгоценни мисли поетесата изповядва и в уводните си думи към младите читатели. „Скъпи деца, пиша за вас, защото вашите очи са като бистри езера, а сърцата ви – чисти и пълни с доброта. Пиша за вас, защото ви обичам.”
Този ведър и топъл полъх ни обгръща дружелюбно, потапяйки ни в сладкия унес на ежедневните им преживелици, още с докосването ни до първото ѝ стихотворение „За мира и децата”. И ето ни сред тези толкова привлекателни палавници:
На двора децата рисуват слънца,
рисуват гълъби, балони цветни –
децата искат мир и доброта,
и радостта в очите им да свети.
А в следващите строфи тази романтична гледка е сродена органично с дълбоката психологическа мотивация на поведението им. Защото:
Те искат техните игри да бъдат
от щастие и радост окрилени,
и веселите смехове да будят
заспалата от студ и страх вселена.
Редове актуални, защото в тях е нахлула страшната тревога, предизвикана от бездушието и безхуманността на днешното жестоко време. В своята нова творба поетесата Валентина Атанасова, която цял живот е наблюдавала отблизо своите герои, ни прави съпричастни на техните примамливи преживелици в контактите и съприкосновенията им с поведението на природата през различните сезони на годината. И ето ни в обятията на нейната „Пъстра песен”:
Вятър гони птича песен
и листа навред пилее.
Тук е вече пъстра есен,
клони вятърът люлее.
Тези стихове асоциативно ни напомнят за живописната пейзажна лирика на класиците – словесни художници – Кирил Христов и Пейо Яворов. И от богатата пъстроцветна палитра на есента авторката, която усеща пулса и генезиса на детските настроения, породени от взаимоотношенията с гълъбчето, врабчето, кученцата или котето; с вятъра и дъжда. Затова едва ли има предел радостта от първия сняг, който „гальовно щипе бузките пак”, както го е съпреживял навремето поетът Цветан Ангелов. Така и Валентина Атанасова с характерния си творчески почерк е безспорно истински сърцевед и когато ни отвежда в детските зимни настроения. „Танцът на снежинките” наистина буди спонтанна радост още с първото им плавно разиграване. Детското сърце се къпе в радостни вълни от възторг, като гледа как:
Леко и тихо, като във сън
падат снежинките бели навън,
дворът потъна в лека мъгла,
покривът има снежни крила.
Не по-малка и впечатляваща емоционална обагреност носят и стиховете, посветени на пролетта, като се почне от разноликата и често намръщена „Баба Марта” и се вгледаме в слънцеясната обнадеждаваща усмивка, грейнала във веселите „Кокиченца”, които будят толкова възхита:
Те са малки войничета смели –
нямат страх от вихрушките бели.
И през преспи главички провират,
и към Слънчо пролука намират.
В случая стихът не се родее с някаква високомерна изящна художествена изисканост, но това съвсем не понижава неговата покоряваща емоционалност и въздействие. Подобно мажорно настроение битува и в стихотворенията „Идва пролетта” и „Макове” и др. Намирам за безспорно достойнство на книгата общуването на малчуганите с животинския свят, та дори и с насекомите. В това отношение интересно са поднесени обобщенията с „Бръмбарчето Бръмбазъчко, което детето любопитно наблюдава как:
Често палеше мотора
и бръмчеше из простора.
Ех, че бръмбарче крилато –
смело, весело, сърцато.
Авторката не забравя да отведе невръстните си читатели и към реката, където:
Баба жаба кряка
долу в ракитака,
весело подскача
и лови до здрача
попови лъжички –
сладката храничка.
Потънала в чудноватия облик на детските щения, поетесата ни прави съпричастни и към неутолимото желание за докосване и до песента на сладкопойното „Славейче”, която е „хвърковата и е като ласка нежна за душата”…
Заглавието е обогатено в сюжетно-тематичен аспект, даже до известна степен и жанрово с подходящото присъствие в него и на предложените гатанки, винаги приемащи се със спонтанно оживление от малките питомци, и с две разказчета, които също се радват на горещ прием от децата.
Всичко това прави поетичната книга на Валентина Атанасова „Вълшебствата на бялото облаче” много потребно четиво за децата, особено в годините на духовното обезличаване на българското слово и на усърдно навлезлите нови технологии, които не помагат за възпитанието на децата в човечност и добротворчество.