РОЛИ НА КРИТИЧЕСКИЯ СУБЕКТ
Благовеста КАСАБОВА
Ясен Устренски навлезе в съвременната българска поезия през 80-те години на миналия век с мечтите и вярата на младостта в бъдещето, в доброто, истината и унаследените национални добродетели. „Надпис на чешма“ – първата му поетическа книга, излъчваше топъл лиризъм, който омекотяваше емоционалните пориви. И в следващите свои поетични творби той продължава да бъде верен на емоцията, предизвикана от преживяванията си – лични и творчески, погледът му продължава да е насочен към значимите житейски и духовни неща.
В по-късните си творчески изяви поетът обогатява споделеното интонационно, настроението става по-камерно с осезаеми „душевни нотки“. Така той разширява кръгозора на търсенията си, променя – в отделни творби, и формата на стиха, засилва вътрешния ритъм, наслагва мисловни пластове. Усещат се промените и в новата стихосбирка на поета „Разговор с времето“ (изд. „Български писател“, 2025).
Ясен Устренски заявява, че говори с времето, но всъщност говори със себе си, защото времето е в нас, както е казал Апостолът на свободата. Всяко едно от стихотворенията в книгата е интимно споделяне на съкровено изповядана идея или преживяване. Ето защо разговорът е многопосочен, върви по ведоми и неведоми житейски пътища.
Често в стихотворенията – независимо от преобладаващия бял стих, се появяват белези на сюжет, подсказващи формата на стиха. Като пример може да послужи стихотворението „Декемврийско чудо“. Отварям скоба за да кажа, че поетът обича природата, тя е част от него още от детството, открива тайнството Ј предимно в сезоните, които по един или друг начин влияят върху творческата му нагласа, върху въображението му и „рисуват душевния му пейзаж“.
Скрибуцат косите столетни
на побелялата топола
и в двора зимата
на пръсти ходи.
……….
В спящата ни къща
единствен събеседник
ми е вятърът,
който учудено се блъска
в студа на заскрежените стъкла.
Още редица творби са свързани с емоционалните преживявания на поета в съприкосновение с природата и нейните сезони: „Есенна тъга“, „Забравеното лято“, „Вечерна картина“, „Сезони“, а и поемите „Родопска гордост“ и „Разговор с времето“.
Друга идейно-тематична посока в „Разговор с времето“ е интимният свят, в който живее – родно място, роден дом, близки на сърцето хора, детството, младежките мечтания и илюзии, драмите на света около нас и вътре в нас. В тези откровения поетът дава израз на по-изострената си чувствителност, вълненията от спомена, мисловността, която става все по-задълбочена. Тя е и белег на тревожността на поета от проблемите на времето, от усещането, че все повече и повече пътищата към миналото запустяват и изчезват.
Мама чорапи плете
за своите пет сина.
И на петте си пръста
годините ни събира.
…………
Мама за нас нощта разплита…
А къщата ни е празна.
(„Кога ще си дойдеш“)
В „Разговор с времето“ „бие“ сърцето на поезията, сърцето на любовта. Любовта за поета Ясен Устренски е „укротен“ израз на красотата в отношенията. В тези изповедни късове, както и в повечето от стиховете в книгата, се „съюзяват“ лирика, философия, размисъл, емоция, за да дадат възможност на поетичното перо на автора да изгради обобщен образ на любовното си чувство и любовните си изживявания. В същността си те са самобитно откровение, излъчващо както любов, така радост и мъка.
Съчиних закъсняла песен,
река незнайна нарисувах
и снежни върхове пребродих.
…………..
Докато мислех за теб
щурец неканен
дива мъка в мен пробуди…
Поемите „Разговор с времето“ и „Родопска гордост“ са събирателен метафоричен образ на родина, природа, нравственост, любов, роден дом – всичко онова, което определяме като смисъл на земното ни съществуване, на видимия свят около нас и невидимия вътре в нас, на емоциите, които ни издигат или ни погубват. Те по свой начин извеждат на преден план вътрешния „Аз“ на поета Ясен Устренски, естетическите и моралните му позиции, сложната, но с яки родопски корени душеност на твореца. Видно е, че натрупаният през годините творчески потенциал доказва убедително, че дарбата му расте и се развива с годините.
