В Дома на будността или действената граматика на любовта

По време на празници най-много даваме думата на думите. И го правим с особена охота и голямо опиянение, с много показност, клишета и волнодумства. А това говорене е най-малко подходящо за най-съкровените празници, какъвто е Денят на народните будители. Защото будителят, от миналото или съвремието, не буди само поздарямалата ни съвест, свяст, гордост и славното ни минало, но най-вече е загрижен да открие, съхрани и предаде напред във времето скритото, непознатото, индиректното в живота, водещо до  разгръщане и осъществяване на общочовешките и общозначими идеали.

Но това не може да стане с думи, които само думкат като тъпани  до спукване на тъпънчетата ни, които не произлизат от препълнените ни сърца и от действената граматика на  любовта, които не творят нови реалности с енергията си, както е било при нашите деди траките, които са жречествали с тях, извършвали са мистерии, чудеса.

И това е било възможно, защото са обитавали Дома на думите – Книгата на Живота в нас, живели са Живот в Бога, спазвали са Неговите закони. Будността за тях е била основа на душата, живеене във вътрешната, духовната реалност, която ги е подбуждала към действена любов, към добро.

Защото само красивите думи, великите идеи не водят до промяна, тя идва единствено с действието. Защото, само когато действаш, си истински жив, осъзнаваш чрез поведение случващото се, ползата от него, неговата значимост. Т.е., когато си станал буден.

А будният човек е воин на духа, той се бори за свободата да бъде са­мия себе си, да изрази същността си, да избира в какво да вярва или не, да следва себе си, а не каквито и да било други учения и разбирания. Той има пълен контрол върху емоциите, чувствата си, поведението си. Той е възкръснал от всеобщия мъртвешки  сън и изобщо не му е трудно да бъде жив и способен да бъде себе си, защото живее съзнателно, смислено и в настоящето.

Буден  е, защото е в себе си.

Достигнал е плода на духовната свобода, тази, която предшества всички останали свободи. Тази, която захранва мъдростта, същата, която живее в нашата родова памет, само трябва да бъде събудена.

Сега е време отново да събудим тази свяст, която е поддържала векове жив нашия национален дух и която носи в себе си нашето историческо и културно предназначение. За целта е нужно не само да си буден от сън и незнание, но и за конкретна работа и духовна мисия.Защото будността не е просто акт на освобождение, а нови духовни скрижали в сърцата и душите, съхранени за вечността, събудени  живителни сокове в Дървото на Живота – Съзнанието на Бога в нас. В тази живителна сила будната духовна свяст е много повече от бунт и въстание, тя е онази огнена искра, която разпалва свободата на духа и води до прилагането на Мъдростта.

Но как да стигнеш до основата на будността си в съзнанието? Как да се разруши този дълбок сън, в който е попаднал човекът, как да се осъзнае? Как да се превърне сънят в будност?

Пътят е посочен отдавна от духовната мъдрост. Като достигнеш до основата – висшето съзнание в себе си, до неговите качества.Така се променя и отношението ти към света – то става неосъдително, неагресивно, непретенциозно, ставаш по-отворен, сензитивен.

Будният човек не се придвижва с карти, а следва своя път и то с пълно доверие в силата на  живота си, която го води.

Будността е превръщане в нещо друго, тя е трансформиране.

Вниманието на будния човек е над факта, гледа го отгоре, но първо го е видял отстрани, след което се издига чрез осъзнаване, разбиране, че може да лети, а не да се придвижва с волска каруца.

Будният присъства тотално във всеки един миг. Той е това, което е – божествен. И това е неговото априорно състояние, което не може да се загуби, защото е неговата природа.

Стига да си позволи да си я припомни, да стигне до нея и да я приложи на дело.

Лияна Фероли