ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Е СЪЗНАНИЕ

 ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Е СЪЗНАНИЕ НА ВЕЧНАТА СВЕТЛИНА,

УСЕЩАНЕ ЗА ЕДИНЕНИЕ С ЦЕЛОСТТА

 

 

Когато му дойде времето, Огненото, духовното тяло – храмът на Бога у нас се въздига чрез копнежите и екстаза на сърцата към огнения Светилник.

 

Дохристовата вяра беше акт на начин на живот, след Христос е акт на начин на мислене. А животът винаги е бил функция на мисълта. До Иисус Христос човекът живееше, без да познава битието и себе си, но след Него вече може да се роди пак чрез вярата като акт на познание.

Възкресенската сила на мисловната и познавателната свобода се дава от Бога, за да се именува света, да му се даде памет, а така и да се обожестви.

Възкресението е съзнание на вечносъществуващата Светлина, усещане за единение с Целостта.Това съзнание за причинността на света дойде заедно с Иисус Христос и с връзката ни чрез Него с Отеца.

Единението с Целостта е възможно поради естеството на Бога. Извор, израстващ от Самия Себе Си, независимост от връщащата се към Него светлина.

Възкресението е спиритуалистично явление, стремеж на човешката душа да опознае съкровената същност на нещата и е рождено право на всяко човешко същество. В личното се изразява вселенското, а във вселенското се побира всяко личностно възкресяване.

А възкресенският дух, макар и затворен в немощната ни плът, приготвя влизането във Вечността през царствените врати на Евангелието. Но пък само „затворът” ражда напора – изблик на напрежение и съпротива. А така и моста към ново сътворяване.

Възкресението е себераждане, повторно раждане, чрез нов начин на виждане – виждането на словото в плът, благодат и слава, даден в Йоан 1:14.

Чрез Иисус човекът вече има и нов начин на изказ. Едно осъзнаване на себе си чрез този втори словесен Аз, чрез едно словесно подобие, тъй като Бог е и Слово.

Словото у човека се роди чрез познаването голотата на  Адамовата плът. Така Словото понесе битието като именуване, наричане, лекуване.

Смисълът на възкръсването е в духовното прераждане, в това съзнателно преминаване от едно състояние в друго и всеки път в по-разширено разветяване.

Повторното раждане в Бога е съзнание, че роденото от Бога не умира и че домът на Духа – материята, е съзнателно избран. Защото само тя го съхранява с принципа за ненасищане.

Из книгата „Всяко възкръсване” на Лияна Фероли

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ХРИСТИЯНСТВОТО Е ПРОЯВЕНА ОБИЧ КЪМ БЛИЖНИЯ
Next post СТИПЕНДИИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЛАДИ И ИЗТЪКНАТИ ТВОРЦИ