След падането на Търново през 1393 борбата срещу османските поробители продължава. Фактически от тяхното нахлуване на Балканите през 1352г. до Освобождението през 1878г. съпротивата не престава.
Първите 50 години от османското нахлуване били най-кървавите и българите дали най-много жертви.
Тази героична саможертва на нашите сънародници спасява до голяма степен Източна Европа да не попадне под османска власт, тъй като задържат турците по-дълго време на Балканския полуостров, в стремежа им да владеят и подчинят нови територии.
По време на робството българите вдигат 14 големи въстания и участвуват в над 50 похода на християнските държави срещу турците.
По- важни събития са:
– походът на воеводата Стефан Елеазар в 1402 г.
– въстанието на Шишмановци в 1405 г.
– въстанията на богомилите в 1413 г.
– походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.
– походите на Георги Кастриот/Скендер бег/ 1443-1467 г.
– въстанието в Прилепско в 1564 г.
– въстанието на войниганите в Панагюрище в 1575 г.
– Търновското въстание в 1595 г.
– бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г.
– Търновското въстание в 1686 г.
– Чипровското въстание в 1688 г.
– Марино въстание в Търново през 1700 г.
– участие на софиянци в Австро- турската война от 1737 г.
– гръцко- българската завера в 1821г.
– Знеполското въстание в 1830 г.
– Берковското въстание в 1835 г.
– Върбановото въстание в 1837 г.
– Белоградчишкото въстание в 1850 г.
– Старозагорското въстание в 1875 г.
Априлското въстание от 1876 година е единствената общобългарска въстаническа акция – реална последица от развитието на нашето общество през Възраждането в материален и духовен план, белязана от съществените елементи на национално-освободителното движение. Това не е просто страница от родната история, а скъп спомен в сърцето на всеки българин, който помни и почита героизма на своите предци.
Априлското въстание, избухнало в бунтовната пролет преди век и половина, е кулминацията в национално-освободителните ни борби. То заема важно място сред най-забележителните събития в новата ни история. За въстанието има богат документален материал.
Първите изследователи на Априлската епопея са негови участници и съвременници. Най- голяма стойност от този тип литература имат прочутите „Записки по българските въстания 1870- 1876г.” на Захари Стоянов. Макар и художествено произведение, романът „Под игото” на Иван Вазов дава една пъстра и дълбока картина на атмосферата, в която се подготвя всенародния бунт.
Едно от най-трагичните събития по време на Априлското въстание е избиването на българското население от ямболското село Бояджик, станало известно под името „Бояджишкото клане” или „Бояджишката яма”. То е определено от историците като второ по размери след клането в Батак. Всъщност то е третото по броя на жертвите след Старозагорското клане през 1877 г., при което османците избиват 14 500 души.
Априлската епопея обогати страниците на световната история с подвиг, очертал върховете, по които много народи могат да измерват достойнството си.
Историческите източници доказват,че в национално-освободителното движение дават своя принос и над 300 български православни духовници, голям брой манастири и храмове.
В окото на XXI век всеки загинал за свободата на българите не заслужава скръбта, а гордостта. И затова той няма гроб.
Най- храбрите и безстрашните са безгробни и безкръстни, и ще живеят завинаги в нашите сърца.
Обезглавяването на българския народ продължава и през петнадесетото столетие, по времето на големите турски междуособици, когато българите направили първите бунтове и опити за въстания…
Целенасочено голяма част от българската аристокрация била ликвидирана и само малка част успяла да се укрие в провинцията или да емигрира в чужбина.
Обезглавяването и обезкръвяването на българския народ продължило през цялото робство, след всеки бунт, след всяко безнадеждно въстание.
Същевременно турските завоеватели започнали да настаняват в българските земи – средището на Балканския полуостров, големи групи от своето население и по този начин обезсилвали още повече България.
Евреите спомогнали за падането на последната християнска крепост и убежище на Православието – Константинопол, който бил завладян от османците. В това пъклено дело участвали най-вече венецианските и генуезките банкери, както посочват редица автори – при това с еврейски произход. Симптоматичното е, че нападението над Константинопол започнало на Великден или на еврейската Пасха, като очевидно с този красноречив знак някой от Синедриона символично искал да каже нещо на православните християни!
При превземането на Константинопол безвъзвратно били унищожени и разрушени множество християнски църкви, а най-красивите и внушителни от тях, като „Св. София” например – превърнати в джамии. Изгорени били множество безценни библиотеки и ръкописи, поругани и осквернени били редица християнски ценности и реликви.
Д-р Георги Найденов PhD