ЛЮБИ МЕ ИЛИ ИЗГАРЯМ

Из част 3 „Бутилка водка за специално гости”

от романа „Оревоар Лаврак, хай Викторе”

Васил Люцканов е роден в Бургас – град на емблематични поети, актьори и художници. Завършил е бургаската английска езикова гимназия,

казарма – в „триъгълника на смъртта” като родственик на „безследно изчезнал” горянин – „враг на народа”. Следва филология в Алма матер. Късметлия да изкара първия експериментален курс на специализацията „Културология”, ръководена от покойния проф. Николай Генчев, с лектори професорите Ат. Натев, Д. Аврамов, И. Знеполски, Н. Георгиев, И. Паси, А. Джурова, И. Славов и др. Работил в девет вестника от стажант репортер до главен редактор в продължение на четвърт век и още петнайсет години в сферата на медийния маркетинг. Последната му книга „Душите ни страдат красиво” излиза след двайсет и пет години мълчание. Тя е своебразен цикличен роман с единство на герои и място на действието на историите – късчета тъга и любов към слабите и онеправданите от един неподозиран в нашето дигитално всекидневие уличен свят от старото софийско ларго. Плюс бургаски раздел „Морето – Белия свят” с изпълнено обещание за продължение – романа „Оревоар Лаврак, хай Викторе” – одисеята на един бургазлия през вълчите ями на времето.

„Трябва да ме приемеш тази нощ… Няма да остана… Само да го отбележат… После ще им кажа, че съм се старала… Трябва да ме приемеш!…  Иначе изгарям!” Скандинавскорусата Урсула издухваше думите в очите му заедно с цигарения дим, почти зашепна в ухото му, а той усещаше развълнуваната ѝ гръд о рамото си. Очите ѝ широко затворени, устните ѝ ужасено треперещи, че изговарят думите, пулсът ѝ бие във веничката над ключицата на деколтето. Стояха почти залепени в неоновия мрак пред Кралския ресторант, загърбили  фиорда, брулещ със солени пръски гърбовете им.

Виктор беше излязъл на кея да пуши (вътре бе забранено по скандинавски безапелационно), а тя бе изтърчала след него само по вечерна рокля с голи ръце и гол гръб. Виктор я загърна с якето си – гледаха се почти нос до нос: тя дишаше тежко, той се чудеше какъв ли вихър е в главата ѝ.

Само преди минути вътре в кралската зала, под кралските балдахините и кралските кристални полилеи, на кралската маса един кралски депутат му бе предложил десет хиляди – долари или евро по негов избор в швейцарска сметка! – срещу журналистическо лобиране за мегасделка с кралските им изтребители… Кралският депутатът бе от управляващите скандинавски социалисти. Беше пиян още преди десерта и се бе залепил услужливо за него, когато Виктор любезно и с много извинения помоли стекът му от лос, за който нямаше ни челюсти, още по-малко мерак, да бъде сменен с някакво рибно блюдо. Стекът от лос бе поднесен като кралски свръх деликатес от оберкелнера, който тържествено и гръмко като на рицарски турнир обявяваше всяко ново ястие. Но сбърка произхода на вината, Виктор деликатно го поправи и така с уважение му смениха лоса със есетра, която той с удоволствие похапна, като пропусна сладките варени и панирани картофи, цвекло и карфиол. Виното беше италианско, морските дарове и сирена – френски, десертът – виенски. Всичко изглеждаще прекрасно на тази последна гала вечер.

Кралските домакини изпращаха групата топжурналисти от Централна и Източна Европа, които цяла седмица преди това бяха развеждали и убеждавали, че техните кралски изтребители са най-подходящите и евтини, които трябва да заменят съветские МиГ-ове в новопокръстените натовски страни.

Урсула ги беше посрещнала в провинциалното градче, където ги шашнаха, обличайки ги в почти космонавтски екипи, преди да им покажат супермодерния кралски авиозавод. Един отегчен викинг, първокласен ас и топ изпитател, който се оказа урсуленият мъж, им позволи да се лигавят на сврохмодерните им симулатори, на които се обучаваха кралските пилоти. Качиха ги на спарки (двуместните учебно-бойни самолети), снимаха ги зад щурвала, сякаш сами вдигаха кралските бойни орли. Дори им подариха личните им снимки в изящни рамки, плюс марков сак с пълен спортен пилотски екип с брандирани шапки. Стараеха се настойчиво – с гордост и сдържано високомерие, но и с притискаща надежда за прелъстяване. Презентациите бяха напоителни с много кафе паузи и виенски закуски.

После Урсула, ухилена до уши, в елегантно секси костюмче, бутайки елегантно куфарче на колелца, развълнувана и поруменяла от ПР вдъхновение, ги качи на самолета за столицата, далеч от провинциално скучаещия без подвизи викинг. Ухажването продължи с воайяжи до леден хотел в тундрата, в който единствено ледената водка спасяваше от ледената клаустрофобия. Последва пререждане на дълга снобска опашка за леден бар, в който ги натъпкаха в бели термоскафандри, но на ледените „щъркели” им поднесоха аматьорско „Блади Мери” с гърмящо техно. Върхът на сладоледа бе столичната топдискотека, където претъпканата зала цяла нощ дивееще с пълния репертоар на АББА, изпълняван от удивителни двойници на легендарната четворка. А в мъжките тоалетни се пикаеше върху ликовете на всички световни диктатори – от Сталин, Ленин и Кастро до Саддам, Кадафи и Бин Ладен.

Урсула летеше на крилете на столичната командировка. Милата! – душата ѝ пееше като волна птичка, изпусната от провинциалния кафез на отегчения леден викинг…

Всичко вървеше по мед и масло и на финала, на върховната гала вечер в кралския ресторант, където за пръв влизаше, що за шибан кутцус, дойде катастрофата! Стекът от лос ли стана карък, италианското вино ли, което сбъркаха с френско или  този рошав, брадат, интригуващ българин, който – о, ужас! – отказа първо кралския деликатес, а после изчерви оберкелнера? Или гафът си беше театър, който кралският депутат (Урсула не го познаваше, но от калнокафеникавия му скъп костюм като бял ден личеше, че също е провинциалист), изигра като пиян селендур? И тя го чу, защото бе от другата страна на българина и защото я интригуваше, флиртуваше с него от самото начало на командировката. А онзи депутатски пияндур под носа й калташки на едро подкупваше журналист, при това чужд, дори натовски! Урсула прибеля и с ръка на устата огледа ужасена другите около масата. И засече, без съмнение, отсреща по диагонал, един чужд военен, вероятно акредитиран аташе, ги гледаше с присвити очи. Обърна глава – българинът мереше присвитите очи с вдигнати вежди, а отсреща му отвърнаха с пръст на устата. И това бе пълна катастрофа, защото вече имаше поне двама свидетели на гафа, което би могло да стане и доказуемо престъпление! Мама миа! – и това нямаше как да не й се лепне на задника, който вече нямаше никакво значение, че е сладък и секси, защото чуждите журналисти бяха нейна отговорност! А онзи селяндур я беше издънил, или пък играеше на нейния задник някаква игричка, за която тя не беше в час чия е и кой държеше аса или подправени карти в ръкава. Мамка му, щеше ли да изгори заради чужди простотии или ишмари? И Урсула впери във Виктор очи на простреляна кошута. А Виктор потъна в тези простреляни очи, но все пак изплува и трескаво се питаше какво знае аташето и дали вече не беше в играта. На чия страна и кой ли му беше изповедникът? Пияният депутат продължаваше нещо да мели на ухото му с чаша в ръка – но все пак на безгрешен английски – ти да видиш…

• Извинете, виното нещо ме сгорещи, ще се проветря навън за цигара.

Виктор рязко, но спокойно стана, пътем взе якето си от гардероба и излезе през кралските порти на кралския кей пред кралския ресторант. А Урсула изхвърча след него.

• Трябва да ме приемеш тази нощ… Няма да остана докрай… Само да го отбележат… После ще им кажа, че съм се постарала… Че съм замазала гафа на оная пияна свиня… Трябва да ме приемеш!… Иначе изгарям! – Урсула издухваше думите в очите му заедно с цигарения дим, почти зашепна в ухото му, а той усещаше развълнуваната й гръд о рамото си.
• Да се прибираме – Виктор я загърна с якето си като птиче изпаднало от гнездото си. – Мини през тоалетната и се оправи. – преди да прекрачат кралските порти, той я побутна настойчиво пред себе си. – Спокойно, всичко ще е наред.

В залата вече сервираха десерта – виенско фантазе, предложиха и френски коняк, както си му е редът. Пийналият кралски депутат липсваше, май го бяха обрали от злополучната сцена, която можеше да мине и за проба-грешка, или за тестов опит на ролята. На тръгване пред гардероба почти се сблъскаха с военното аташе.

• Впечатляващ кралски прием, нали? – военното аташе наместваше шапката си. – Имам предвид цялата командировка. Показали са ви най-доброто, нали?
• Впечатляващо! Но Вие вече го знаете, нали? – Виктор вдигна ципа на якето си пред родните присвити очи в униформа и нахлупи качулката.
• И все пак си чувал за данайските дарове, нали? – аташето отдаде елегантно чест с два пръста към козирката на шапката си, смигна с едното си присвито око и си тръгна с другото зорко оглеждащо се на гърба му.

Виктор забърза към буса, пред който Урсула чакаше, за да ги отведе до хотела.

По-късно се вмъкна в стаята му, още с вечерната рокля и качена на убийствените  токчета на шеметните обувки, които специално бе взела за столичната си командировка. Но щом влезе, веднага ги свали, седна на леглото и взе да разтрива стъпалата си, без да се притеснява за разголените си бедра.

• Няма да ни снимат… и да подслушват…Гарантирам!… – промълви и потупа мястото до себе си.
• Ти да видиш – усмихна се Виктор, вгледан не в ръката, а в сведените ѝ очи. – Не съм белязана карта от колодата и никога няма да бъда – каза и си свали сакото.
• Люби ме или изгарям – протегна празни ръце Урсула. – И без това отдавна се питам лезбийка ли съм или хермафродит – обърна засрамено гръб и прошепна: – Помогни ми с ципа…

После се люби като за последно…

Когато си тръгваше, сложи ръка на гърдите му и кротко запита:

• Какво да им кажа?… Моят викинг очаква дълга обмяна на опит в Торехона или Авиано. А аз сънувам: Италия или Испания. Бракът, а сега и работата, моято и неговата, са заложени на карта, а други държат печелившите ръце…
• Кажи, че унгарската ви сделка е била изключение. Чичо Сам едва ли ще позволи пробив и на южния фланг на НАТО – всички козове са у янките. ¬ А вие дори не сте в Алианса, макар и само де юре…
• Добре… Утре няма да ви изпращам до летището… Сбогом… – целуна го и се понесе на високите си токчета. На вратата се поспря: – Може пък някой ден да се срещнем в „Слънчев бряг”, светът е малък, нали? – махна с ръка без да се обръща и изчезна зад ключалката, както се бе появила.

Почти като Ингрид Бергман с Хъмфри Богарт… Дали някой все пак не запечатваше класиката в кадъра? Или интермедията с кралския пиян депутат бе скандинавско мюре за мамене на южни ахмаци от всякакъв вид?…

Б.А. ¬Преди да стане възможна сделка примерно за изтребители „Грипен“ на Швеция, която все още не е член на НАТО, е нужно съгласие от САЩ за трансфер на военни технологии. Причината е, че авиониката, системата за криптиране и боеприпасите на шведските самолети са американски.