Александър ГОЧЕВ

Локалният конфликт в рамките на българския ПЕН център, иницииран от политически насочените проектодекларации на г-н Светослав Нахум, е частен случай на опит за налагане на мнение по метода на неолибералните западни медии, медии претендиращи да представят позицията на „цялото прогресивно човечество“, демонстрирайки екстремална нетърпимост към всякакво алтернативно мнение с крайна цел анихилация на опонента или противника с всякакви средства, включително фалшиви новини.

Тази стратегия има два недостатъка. Първият е фундаментален и може да се илюстрира с третия закон на Нютон – всяка сила (действие) поражда равна и противоположна сила (противодействие). В случая става дума за  неосъществима по принцип неолиберална стратегия за анихилиране на всяка противодействаща сила, стратегия граничеща с чист кретенизъм, демонстриран с последствията си едва ли не ежедневно в медиите.

Вторият недостатък има икономически характер. Медиите привличат зрители и читатели преди всичко с отразяване на конфликти и скандали, които, според неолибералната крайна цел, биха изчезнали (анихилиран противник). Практическите последствия от такава една победа са такива, че, например, господата Коритаров и Нахум ще трябва да си търсят друга работа. (виж „Българският ПЕН-клуб и ценностите на демокрацията“ (https://www.tvevropa.com/2020/02/balgarskiyat-pen-klub-i-tsennostite-na-demokratsiyata/)

Ето примери за някои неолиберални похвати за представяне в медиите политическия аспект на дискусиите в ПЕН, свързани с декларациите на г-н Нахум, които характеризират чисто пропагандния характер на съответните публикации, заклеймяващи инакомислещите. Последните не са по инициатива на ръководството на ПЕН центъра или на отделни членове на ръководството, изключвайки г-н Нахум, член на управителния съвет.

Скандал в българския ПЕН клуб заради вярност към Кремъл и режима на Путин (https://faktor.bg/bg/articles/skandal-v-balgarskiya-pen-klub-zaradi-vyarnost-kam-kremal-i-rezhima-na-putin

Скандални предложения на хибридчика Александър Гочев, член на българския ПЕН-клуб (http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2020/02/19/skandalni-predlojeniia-na-hibridchika-aleksandyr-gochev-chle.1696994)

Светослав Нахум: Напускам Кремълския „български“ ПЕН Център (https://faktor.bg/bg/articles/svetoslav-nahum-napuskam-kremalskiya-balgarski-pen-tsentar

С. Нахум: Здравка Евтимова да оповести публично членовете на ПЕН, които са на страната на агресорския режим в Кремъл (https://faktor.bg/bg/articles/svetoslav-nahum-zdravka-evtimova-da-opovesti-publichno-chlenovete-na-pen-koito-sa-zaeli-stranata-na-agresorskiya-rezhim-v-kremal)

Светослав Нахум: Обявявам създаването на ПЕН България Демократичен Център (PEN Bulgaria Democratic Center) като истински свободна и демократична алтернатива на сегашния казионен про-кремълски клуб, който позори България пред свободния свят (https://slavimirgenchev.info/?p=19348)

Специфика на дискусиите в нашите медии представлява и новия смисъл, влаган в думите  хибриден, хибридна, хибридно, хибридник.  Думата хибридна доби популярност покрай термина Хибридна война,  подчертавайки многокомпонентната структура на съвременната война: класическа компонента (въоръжени стълкновения), политическа, икономическа, финансова, информационна, всяка със своя специфична технология, практика и личен състав (офицери, сержанти и пехотинци).

Информационната война борави с факти, реални, постановъчни или направо съчинени, служещи за основа, на която се изграждат слоеве  интерпретации с различна степен на интелектуална натовареност и претенции за достоверност, с най-долен слой директната пропаганда, в която се работи с лепене на стандартни етикети, които не се нуждаят от обосновка. Вместо обосновка се работи с изрази от вида „както всеки знае“, „в унисон с практиките на цялото прогресивно човечество“, „според световните медии“ и други роднини по права линия.

Употребата  на гореспоменаните хибриден, хибридна, хибридно, хибридник,  в комбинация с подбрани думи, могат да придобият неоспорима негативна конотация, която, съвсем очевидно, не се нуждае от каквито и да са доказателства или  обосноваващи логически конструкции т.е. съответните текстове могат да се класифицират като най-елементарна, „пехотинска“ пропаганда, незаменима при мълниеносно заклеймяване на противник или опонент за възмутително поведение или позиция, техника особено подходяща в негово отсъствие.

Пример: „Гадно изпращане на хибридно видео“. Ясно е внушението, че става дума за видео, на което най-малкото не може да се вярва, че става дума за безочлива пропаганда за заблуждаване на всички честни хора и т.н. Дори опростената конструкция „хибридно видео“ може да свърши работа като се внушава съмнение в неговата достоверност. За домашно, за усвояване на нови пропагандни върхове, опитайте се да конструирате изречения с останалите думи: хибриден, хибридна, и хибридник. С минимални усилия ви се гарантира несъмнен  успех в кървави пропагандни битки в медии и дискусии от всякакъв вид.

Във връзка с моята лична позиция по отношението на декларациите на г-н Нахум е било изразено учудването как човек, живеещ в САЩ от 45 години може да има мнение различно от това на Прогресивните западни медии, на Свободния свят, и особено на тези в Щатите. Учудването е в пълен унисон с позицията на един от главните редактори на вестник New York Times, който твърди, че всеки, който се съмнява в написаното в този вестник не може да се счита за американец. За най-голяма изненада на неолибералите, които доминират западните медии и контролират напълно тези в САЩ, се оказа, че има такива неамериканци, които даже успяха да изберат свой президент, г-н Доналд Тръмп, който в момента съди за клевета флагмана на неолибералната демокрация, New York Times. Обявен от прогресивните медии за руски агент,  срещу преизбирането на г-н Тръмп тече предизборната кампания на Демократическата партия, в която временния водач, Сандерс, е обявен за комунист и също така за руски агент. Тези факти навеждат на мисълта, че  позицията на  крайна  русофобия, демонстрирана от г-н Нахум,  може да се окаже крайно рискована за родните ни неолиберали при положение, че изборът за президент на САЩ в края на тази година, според прогресивните медии,  може да се окаже  избор между двама руски агенти. Аз лично съм си взел бележка и предпочитам алтернативна платформа.

Тази алтернативна платформа предполага наличието на перманентен принципиален противник т.е. предполага и наличието на собствена позиция, която не си сменя периодично знака поради конюнктурни съображения. Освен това тази позиция е практична, тъй като се знае, че всяка смяна на противника е свързана с прекалени разходи. Нещо като арестуване на шпионин, автоматично и тайно заместван от друг, който трябва да се разкрива наново с доста усилия. В чисто политически аспект идеалът е борба на идеологическия фронт в стил максимално близък до академичния, като противниците полагат сериозни усилия народът да е добре нахранен и облечен, за да не се включи в конфликта като трета неконтролируема сила, помитайки първите две. Тук няма противоречие със закона на Нютон – физици и инженери  редовно оперират с повече от две сили.

Идеалът за академична дискусия има най-голям шанс да се реализира във форуми  с участието на образовани индивиди и особено ако става дума за хора на словото и перото, форуми от рода на нашия ПЕН център, създаден преди почти сто години (1926).  Това е и причината за продължителните опити от членове на ПЕН да се даде възможност на г-н Нахум да превключи от  агресивен неолиберален стил към академичен, за което не се изискват особени усилия. Разбира се, ако е налице потенциал да се осъзнае, че алтернатива всъщност няма. Още, оказа се, че не помага и изнасянето на дискусията в медиите, което не е за учудване, имайки предвид перманентната им поляризация в коя и да е демократична държава.

P.S.

 Имайки предвид синусуидалната еволюция на г-н Нахум в политически аспект не мога да изключа  организирането на скандал в новосъздадения  ПЕН България Демократичен Център (PEN Bulgaria Democratic Center) като причина за поредното му напускане, очаквайки с нетърпение  и новата му книга „Завръщане в Крим“.