БОЯН АНГЕЛОВ – ОТЧЕТЕН ДОКЛАД

БОЯН АНГЕЛОВ

ОТЧЕТЕН ДОКЛАД

на

Управителния съвет на Съюза на българските писатели

за дейността му в периода

(2021 – 2025)

Уважаеми колеги,

Отчетният период обхваща времето от  второто полугодие на 2021 до  31 декември 2025 година. Това са четири години и шест месеца. Както повечето от вас знаят, на отчетно-изборното събрание през юни 2021 г. не беше избран управителен съвет в пълен състав и се наложи да проведем второ събрание през октомври, а съдебното решение излезе през декември с.г. Затова УС взе решение настоящото събрание да се състои на днешната дата като се даде отчет и за предходната 2025 година.

През своята 112-годишна история СБП е подпомагал по различни начини своите членове и е отстоявал  индивидуалния и обществен авторитет на писателя. В неговия генезис обаче има заложено и друго призвание: да бъде градивна интелектуална формация, която опазва и усъвършенства гражданското общество. При възникнали обстоятелства Писателският съюз може да бъде коректив на държавното управление, спазвайки принципите за ненамеса в политическия живот, без да ограничава своите членове при изповядваните от тях конфесии или партийни обвързаности. Този толеранс се спазва чрез взаимно уважение, колегиалност и плурализъм – важна предпоставка при защита на националните интереси и интересите на личността. Съюзът на българските писатели съхранява изградените през десетилетията традиции на любородие и благочестие, завещани от предишните поколения литературни творци, без да прави компромиси с патриотизма и с ненакърнимостта на историята ни. Позволявам си да изкажа благодарност  на  Управителния съвет в лицето на: Атанас Звездинов, Боян Бойчев, Георги Ангелов, Димитър Милов, Ивайло Христов, Иван Гранитски, Иван Есенски,  Кирил Назъров, Петър Андасаров, Тенко Тенев, Трендафил Василев; към Контролната комисия в състав Пенка Чернева, Надя Попова, покойната вече Лидия Николова и заелия мястото ѝ Юлий Йорданов; към колегите, работещи по договор Нели Ангелова, Анжела Димчева, Емилия Казакова, Евгения Димитрова, Добрин Добрев, Християн Христов, Андрей Дамянов, Пламен Петров, Виолета Станиславова; към стотиците колеги-писатели, помагали ни в различни случаи и по различни начини за постигнатото през отчетния период, за превъзмогнатите трудности и изпитания, за сърдечното разбирателство и възхитително приятелство. Разбираемо е, че не всичко успяхме да реализираме. Не всички комисии към УС работеха с достатъчна активност  и праволинейност, невинаги налагахме по най-категоричния начин позициите си. Не направихме всичко, което желаехме, невинаги успявахме да  преодолеем вътрешното напрежение в организацията, но полагахме усилия и ще приемем всяка градивна критика, ще се вслушаме във  всяко разумно предложение за подобряване на работата. По отношение на съюзните финанси ще чуете подробен  доклад от счетоводителя Християн Христов. Ще разберете какъв е обемът на приходите, при условие, че нашето сдружение не получава никакви държавни субсидии. Ще бъде предложен и проект на финансов бюджет за настоящата 2026 г. Ще чуете цифрите, които говорят не само за оттласкване от дъното,  където се намираше Писателският съюз преди години, но и за тенденция към относителна финансова стабилност, въпреки всевъзможните и непреодолими понякога предизвикателства на днешното несигурно време.

Нека се спрем на важните и структуроопределящи елементи от нашата дейност през отчетния период. Можем да ги обобщим като: връзки с национални и чуждестранни институции, взаимодействия с общините, медийно присъствие на СБП, международни връзки, материална база.

ВРЪЗКИ С ИНСТИТУЦИИТЕ

(министерства, ведомства, общини, неправителствени организации)

И през разглеждания период станахме неволни свидетели как срещу стипендии, грантове и награди от страна на небългарски институции, посолства и фондации десетки медии, сайтове,  писателски сдружения и отделни писатели се превърнаха в слуги на антибългарски попълзновения, провеждани от сили, имащи задачата да унищожат националната памет, тъпчейки и поругавайки  нашата историческа гордост. Ние сме писатели на България и на нейния народ, пишем на богоносния български език, създаден от светци, царе и патриарси. Нашият Съюз пръв излезе с призив за спиране на военните действия в Украйна в самото им начало през 2022 г.; противопоставихме се на провокацията с представянето на обидната за нацията ни и съмнителна като художествена стойност сатирична комедия на Бърнард Шоу; осъдихме гаврата с най-популярния български роман „Под игото“ на Иван Вазов…

През отчетния период нашата организация разшири и задълбочи връзките и сътрудничеството с най-важните държавни институции.

Президентска институция

През есента на 2018 г. отбелязахме по тържествен начин 105-годишнината на СБП в НДК. Патрон на събитието беше новият президент на България г-н Румен Радев, който награди сдружението с „Почетен знак на президента“.

Юбилейните събития по повод 110-годишнината на СБП се проведоха на 15 и 16 ноември 2023 г. с участието на стотици писатели от страната и чужбина. Честването беше под патронажа на Румен Радев, който поздрави писателите по време на тържествената вечер в Централния дом на армията. В словото си той подчерта: „За мен е чест да приветствам всички вас – пазителите на светлите традиции на една от най-уважаваните и стари творчески организации у нас. Съюзът събира в себе си забележителната история на нашата литература… В течение на  времето СБП се превърна едновременно в творческа и представителна организация на поети, писатели и публицисти. Този внушителен летопис от имена е не само свидетел на творческото израстване на поколения творци, той носи най-важното: културния код на нацията. Идентичността и ценностите, страданията и жертвите, ентусиазмът и устрема, белязали пътя на нашия народ към свобода и просвета се потвърждават в това духовно извисяване. Затова вашата мисия днес е не по-малко значима. Казвам днес, в един свят на разпадащи се ценности, когато наш дълг – на държавата и цялото общество – е да ви подкрепяме, защото културата, словото, идеята и ценностите са спойващите елементи на нацията ни…“

Амелия Гешева – заместник-министър на културата – прочете приветствие от името на министъра на културата Кръстю Кръстев, в което беше подчертано: „Казват, че писателите са съвестта на човечеството… Вероятно затова историята на СБП е така възходяща и вълнуваща, така емоционална и понякога драматична, защото това е история не само на една организация, посветена на каузата на българската литература, а защото тя е преживяла сложни, трудни, драматични времена… Благодаря ви, че сме заедно в мисията за съхраняване Държавата на духа – онази, която ни завещаха Кирил и Методий  и техните ученици…“

Съюзът получи поздравителен адрес и бе отличен с Юбилеен златен медал от името на Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова награди Сдружението ни с плакет „Златно перо“. На тържеството бе представена юбилейната антология „София – златото на думите“, съдържаща  стихове на 185 поети. Прочетени бяха поздравителни адреси от министъра на образованието и науката, от Народното събрание, от председателя на БАН, от директора на Столична библиотека, от председатели на творчески съюзи у нас и в чужбина, ректори на университети, председатели на обществени организации и фондации с културна насоченост.

През отчетния период членове на СБП участваха в организирани от вицепрезидента г-жа Илиана Йотова международни срещи на българисти. Ние подкрепяме нейната идея да се създаде Български културен институт по подобие на Гьоте институт и Института „Сервантес“. Съществена роля за това сътрудничество има членуващата в нашия Съюз Милена Димитрова, която работи в екипа на вицепрезидента. За ползотворното ни и градивно взаимодействие  с президентската институция свидетелстват многобройните инициативи в областта на културата и образованието. Благодарни сме на началника на кабинета на президента – г-н Гълъб Донев и президентските съветници доц. д-р Пламен Славов и Димитър Здравков, че стана традиция наши членове да получават поздравителни адреси за техни кръгли годишнини,  а някои от тях бяха удостоени с високи държавни отличия. Една от най-значимите заслуги на президентската институция и инспирираните от нея служебни правителства е възстановяването на двете международни литературни награди: „Христо Ботев“ – за публицистика и „Никола Вапцаров“ за поезия. Крайно време е Министерството на културата да превърне в реалност тези високи отличия, които ще издигнат международния престиж на България.

          Парламент

Политическата нестабилност попречи на СБП да установи трайно и плодотворно сътрудничество с парламента. Направените опити да използваме лобисти в него не дадоха резултат. Продължава нашата битка за внасяне и евентуално приемане на Закон за употреба и защита на българския език, писменост и книжовност. Всичко това говори или за неразбиране значимостта на този закон, или за съзнателно пренебрегване на неговата важност. Ние не отстъпваме от позицията си за въвеждането му, с който могат да се преодолеят и сложни дипломатически противоречия с други държави. Още не е заглъхнал случаят, когато „експерти“ от Министерството на образованието бяха взели решение децата, на които българският език не е майчин, да го изучават като чужд. Ние реагирахме остро на това противоконституционно своеволие, защото в ал. 1 от чл. 5 на Конституцията е разпоредено изучаването и ползването на българския език като право и задължение на всеки български гражданин, а ал.2 от същия член нарежда всички граждани, за които българският език не е майчин, да го изучават задължително, наред с изучаването на майчиния си език. След нашата реакция получихме отговор от Министерството на образованието и науката, че такава комисия няма да бъде сформирана.

В Парламента внасяхме няколкократно официални писма с настояване в държавния бюджет да бъдат предвидени средства за финансиране на официалните творчески съюзи, които имат многогодишна история и многобройна членска маса. За голямо съжаление тези писма и досега са без отговор. Не бива да отминаваме факта, че имаме значим принос при въвеждането на 9% ДДС за книгите. То е глътка въздух за издателите, и за авторите. СБП е и сред най-активните инициатори за въвеждане на директивата на РLR за авторски права върху книгите, ползвани в държавните и обществени библиотеки. Тази директива действа в целия Европейски съюз, с изключение на България  и Румъния. При присъединяването си към ЕС страната ни е подписала, че ще я прилага. Ако тя наистина се въведе, в зависимост от броя на книгите и търсенето им, писателите биха могли да получават по няколко хиляди евро годишно като доход от авторски права. Сега нашият труд се ползва незаконно без никакво възнаграждение. През 2022 г. участвахме в кръгла маса, организирана от Министерството на културата, но тя не доведе до конкретни резултати. Наложително е новото ръководство да продължи с по-голяма настойчивост тези усилия.

Министерство на културата

Справедливо е да приемем, че СБП постепенно, но неотклонно напуска изолацията, в която беше изпаднал през десетилетията на обществено-политически колизии. Той остава незаобиколим фактор за процесите в обществения живот от създаването си през 1913 до днес, затова всички инсинуации срещу него и членовете му приемаме като злонамерени и тенденциозни. СБП по своя устав и съгласно действащата Конституция е непартийна организация защитаваща общонационални ценности, затова използването му за разделение чрез симпатии към едни и антипатии към други държавни и обществени структури у нас и в чужбина са актове антиконституционни и безнравствени.

Управителният съвет не предприе през отчетния период рестриктивни мерки към свои членове, макар че някои от тях отправяха недопустими от морален аспект нападки, защото, видите ли, не сме били съгласни с техните мнения и пристрастия. Ние успяхме да надмогнем персоналните обиди, които стигаха до откровени  сквернословия, насочени да уронят авторитета на Съюза и на ръководните му органи. Тук е мястото да изкажа своята искрена благодарност и признателност, че ръководството на СБП не се уплаши, не се скри и не отстъпи, а застана открито на позиции, отстояващи националната ни чест и достойнство.

Сътрудничеството между Съюза на българските писатели и Министерството на културата е скрепено с Меморандум за съвместна дейност, подписан между председателя на СБП Боян Ангелов и министъра на културата Вежди Рашидов. Това споразумение се подновяваше от следващите министри и доведе до сравнително добри резултати. Членове на нашето сдружение участваха и участват във важни комисии към МК. Съществува взаимодействие с ръководения от поета Атанас Капралов Национален литературен музей към Министерството на културата, изразявайки се в съвместни чествания на юбилейни годишнини и други инициативи.

Немалко писатели през периода бяха удостоени с различни степени на  наградата „Златен век“, най-високото отличие на Министерството на културата. През 2024 г. с наградата „Паисий Хилендарски“ бе удостоен писателят  Андрей Пантев, но  буди недоумение фактът, че втора година не се кани представител на СБП за член на журито, определящо тази висока награда. Не ми е известно Отец Паисий да е бил художник, композитор, актьор или пък журналист. Бил е писател, който с една малка книжица, онасловена „История славянобългарска“ възкресява нашата национална гордост и разгаря почти угасналия пламък на високото слово. Надяваме се тази година отговорните фактори в Министерството на културата да отстранят този пропуск.

Десетки писатели спечелиха финансиране за свои книги и по програмите „Помощ за книгата“ и „Подпомагане на творчески проекти в областта на литературата“. Все пак е нужно да отбележим, че подобни програми поставят в неравностойно положение писатели с доказано творческо присъствие и млади творци, които правят първите си стъпки в литературата. Тази „равнопоставеност“ пречи на много наши колеги да участват в тези конкурси и вместо тях се явяват автори със скромни възможности, но с безгранични амбиции. Нужно е Министерството на културата да обърне внимание на заслужили литературни дейци с кръгли годишнини и те да получат достойно уважение от страна на институцията, натоварена с ангажимента справедливо и равнопоставено да подпомага българската култура.

Още един проблем във взаимоотношенията ни с МК е свързан с определянето на пожизнените държавни награди. Доколкото ми е известно, такава награда получават само двама наши членове, докато в сферите на другите изкуства наградените са десетки. Ето как, съзнателно или не, се конфронтират отделните творчески гилдии, и всичко това – за сметка на българския писател. Въпреки всичко, можем да обобщим, че отношенията ни с Министерството на културата  се развиват в положителна насока. Уверен съм, че изброените по-горе несъответствия могат да бъдат постепенно преодолени. Имаме готовност за такъв диалог.

Министерство на образованието и науката

Променената политическа обстановка в света неминуемо има своите положителни промени и в областта на образованието. Постепенно и, надявам се, неотклонно, българското образование се оттегля от тенденциите за разрушаване на националните морални и естетически граници; за изхвърлянето от учебните програми на творби на наши и чужди класици и изучаването на текстове, далечни на истинската литература. Не успяхме да установим близък и постоянен контакт с отделните комисии към министерството и преди всичко, към отдела, одобряващ учебните програми по литература и история, поради нежелание от тяхна страна. А нашата помощ може да се изрази в участие с предложения за включване в учебниците и христоматиите на подходящи творби с висока естетическа стойност и как да се синхронизират уроците по българска литература с уроците по история.

Други министерства и ведомства

Ръководството на СБП проведе разговори с отговорни фактори от Министерството на труда и социалните грижи за вписването на писателския труд като професия. Необходимо е българското общество да разбере, че литературното творчество не е развлечение или пък уплътняване на свободното време. Писателството е тежък, изнурителен труд, често пъти неблагодарен и носещ допълнителни изпитания за писателя. Държавата, издателствата, медиите и обществените организации трябва с необходимия респект и уважение да се отнасят към нас, писателите имат пълното основание да получават  достойно и справедливо заплащане за труда си.

През годините имаме установени близки контакти и с ръководството на Министерството на външните работи за гостуване на писателски делегации в столиците на някои държави, където страната ни има културно-информационни центрове. През пролетта на 2025 г.  делегация на СБП посети Будапеща и бе осъществена среща с ръководството на Съюза на унгарските писатели. Изказваме сърдечната си  благодарност към посланик Бойко Коцев (който нееднократно е посрещал български писатели в Русия) и Христо Полендаков за перфектната организация и ползотворните срещи.

На 8 април 2023 г. в Държавния културен институт към Министерство на външните работи от изд. „Захарий Стоянов“ и СБП в рамките на програмата на Института „Пишещите дипломати“ беше представена книга, посветена на първия български министър на външните работи Марко Балабанов.

През отчетния период ръководството на СБП проведе разговори за съвместно сътрудничество и с ръководството на Министерството на вътрешните работи, но възникналото политическо напрежение отложи осъществяването на договореностите за по-спокойни времена. В подобна ситуация сме и при контактите си с Министерството на отбраната. В преговори сме с Министерството на туризма за отпечатване на поетична антология, свързана с най-атрактивните туристически обекти.

Необходимо е в бъдещата работа на новото ръководство да се наблегне на сътрудничеството с държавните институции – министерства, ведомства, агенции и пр., защото всяка от тях следва своя културна програма и могат да се намерят отговорни хора с положително отношение към нашите намерения. Нужно е да градим мостове, а не да ги разрушаваме.

Сътрудничество с Българската православна църква

Изхождайки от парадигмата, че българският език  е официализиран като държавен и църковен език и писменост на Българската държава по време на Преславския събор от 893 г., исторически сме свързани с делата на Светата православна църква. Вече за трети път СБП провежда съвместно с Видинската митрополия, списание „Читалище“ и Дружество „Будител“ – Монтана литературен конкурс, посветен на живота и делото на първия български екзарх – Антим Първи. Радостен факт е, че членове на нашия съюз активно участват в този конкурс и печелят призови места. Този конкурс се провежда под патронажа на Патриарх Даниил Български, който участва и в обществения редакционен съвет на списание „Читалище“.

Връзки с общините

Пропуск на ръководството е, че не бяха установени по-тесни отношения със Сдружението на българските общини, макар че сътрудничеството ни с кметове-членове на ръководството му е положително и ползотворно. Отбелязваме известен напредък със Столична община, особено когато зам. кмет, отговарящ за културата, беше Мирослав Боршош. Тогава издадохме Поетичната антология „София – златото на думите“ и с общинска подкрепа организирахме изложбата в градината пред Народния театър през есента на 2023 г. С финансовата помощ на Столичната община издадохме и специализирани броеве на в-к „Словото днес“.

Реални отношения с общинското ръководство на Пловдив през отчетния период не бяха установени, макар че ползването на Ламартиновата къща от СБП остава открит въпрос с надежда за положителен отговор. Воденото от поета Людмил Попов предаване за култура по Общинската телевизия на Пловдив представя пространно творчеството на българските писатели. Поддържаме тесни контакти и с редица читалища, сред които най-активни са „Алеко Константинов“ с председател Иван. Д. Христов и „Христо Ботев“ с председател Красимир Воскресенски. Народната библиотека „Иван Вазов“ в града регулярно купува книги от каталога на издателство „Български писател“, а в залите ѝ се провеждат премиери на книги от съюзни членове.  Членове на Писателския съюз участват и в организирания от Розалия Александрова Международен поетичен фестивал „Духовност без граници“.

Съществува забележително сътрудничество между СБП и учреденото  Сдружение „Литературно Общество“ – Варна (СЛОВ), обединяващо писатели, журналисти и интелектуалци от Североизточна България. Печатен орган на СЛОВ е в. „Литература и Общество“. По договор за съвместна дейност, този вестник е качен в официалния сайт на СБП. СЛОВ е сред организаторите на Международния фестивал „Благословение“  с издаване на двуезична антология „Брегове“ с творби на  български и чуждестранни писатели.

Бургаската писателска общност обединява писатели от различни сдружения. Немалък е броят на членовете на СБП в нея, а общинското ръководство би могло да бъде пример за многостранно партньорство в сферата на литературата. Подобно   е отношението към местните писатели и от страна на общинските ръководства на Смолян, Пазарджик, Панагюрище, Стара Загора, Разград, Сопот, Карлово, Монтана, Плевен, Първомай, Харманли, Свиленград, Свищов, Нови Пазар, Сандански, Петрич, Своге, Мездра, Стрелча, Генерал Тошево, Ямбол, Макреш, Пирдоп, Ивайловград, Троян, Белоградчик, Кърджали, Гоце Делчев, Ботевград, Ловеч, Севлиево, Ардино, Дряново, Девин, Казанлък (Шипка), Видин, Карлово, Бяла Слатина и др. Тясно сътрудничество между СБП и общинските ръководства съществува и при провеждането на конкурси и определяне носителите на литературни награди с национална значимост. В Първомай се връчват наградите „Георги Караславов“ и „Слав Хр. Караславов“, в Сопот – наградата „Иван Вазов“, в Смолян – наградата „Николай Хайтов“, в Харманли – наградата „Изворът на Белоногата“, в Разград – наградата за драматургия „Антон Страшимиров“, в Панагюрище – наградата „Нешо Бончев“, в Своге – наградата „Александър Вутимски“, в Стрелча – наградата „Богдан Овесянин“, в Карлово – наградата „Д-р Иван Богоров“, в Ивайловград – наградата „Ивайло Балабанов“, в Борован – наградата „Иван Нивянин… А съществуват и градове, в които се връчват по няколко престижни литературни отличия. В Пазарджик се връчват наградите: „Константин Величков“, „Никола Фурнаджиев“, „Райко Алексиев“, „Димитър Бояджиев“ (за млад автор), „Теодор Траянов“, „Иван Динков“ и „Стоян Бакърджиев“ (за превод). Само преди няколко месеца учредихме, съвместно с община Макреш национална награда за поезия „Андрей Андреев“. Вече съществува и национална награда за поезия „Ваня Петкова“, учредена от УС на СБП съвместно със семейството на поетесата и с финансовата подкрепа на поета Стефан Личев. Повече от десетилетие продължават конкурсите „Жената – любима и майка“ в Свиленград, „Дора Габе“ и „Йордан Йовков“ в Генерал Тошево. Почти пет десетилетия се провежда Националната поетична обсерватория в Белоградчик и неин организатор през последните тридесет години е поетът Ненчо Славчев. Ала на не малко места синхронът е нарушен, загубена е комуникацията между Писателския съюз и местните администрации. Макар да сме съоснователи на тези литературни награди, във времето сме изтласкани от участие при определяне на победителите в тях. Такива проблеми наблюдаваме при определяне на наградите: „Пеньо Пенев“ в Димитровград, „Елиас Канети“ в Русе, „Иван Пейчев“ в Шумен, „Милош Зяпков“ в Ракитово. „Дора Габе“ и „Йордан Йовков“ в Добрич, „Пейо Яворов“ в Чирпан… Трябва СБП отново да стане фактор в тези важни за българската литература процеси, чиято цел е съхраняването на  литературните традиции.

Особено продуктивно е сътрудничеството между Съюза и десетките, бих казал стотици читалища. Радостно е, че партньор в тази дейност е ръководеният от писателя Николай Дойнов Съюз на народните читалища. Вече е създаден и инициативен комитет за честване на 170 години читалищно дело в страната.

 Неправителствени организации

Десетки са и неправителствените организации и фондации, с които СБП е в близко сътрудничество, но се открояват онези, начело на които са наши членове. Например ръководената от Станка Шопова Фондация „Устойчиво развитие за България“ през отчетния период е партньор при издаването на две поетични антологии с важна историческа значимост: „Шрапнели и рози“ и „Победна рапсодия“. В организираните от фондацията средношколски литературни конкурси в журито участват авторитетни писатели, а идеята е най-добрите млади творци да бъдат поощрявани и подкрепяни от нас при тяхната по-нататъшна реализация. „Славянска литературна и артистична академия“, ръководена от Елка Няголова, продължава своята мисия да обединява творците от славянския свят, приобщавайки ги към българските традиции посредством литературни срещи у нас и в чужбина и с издаването на антологии. Повече от 20 години Фондация „МОСТ“ на Юлия Пискулийска е истински мост между писатели, журналисти, артисти, художници и музиканти. Другият мост отвежда към постиженията на най-изявени български медици. Всяка година през септември в курорта „Албена“ се провежда среща между писатели, журналисти, музиканти и учени, която по чудесен начин създава познанства и приятелства.

Сътрудничество с висши учебни заведения 

Най-непосредствено сътрудничество СБП през отчетния период  осъществява с УниБИТ в лицето на проф. Стоян Денчев, проф. Ирена Петева, проф. Ваня Добрева… Писатели, които са и хабилитирани преподаватели, водят лекторски часове по различни дисциплини, а студенти от университета провеждат изнесени часове в „Дом Дора Габе“. Студенти от факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“ проведоха кратки практически занятия, но само през 2023 г. За съжаление, други висши учебни заведения не проявиха желание за сътрудничество.

Трябва да отбележим и полезния опит с Националния студентски дом, който заедно със СБП е съорганизатор на ежегодните литературни конкурси за студентско творчество, организирани от Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“, ръководено от Анжела Димчева. Постоянни членове на журито са писателите Максим Максимов и Тодор Костадинов, които безвъзмездно оценяват написаното от десетки студенти, учещи в различни университети у нас и по света. Досега са връчени 76 награди на пишещи студенти, като СБП през тези години даряваше свои издания на отличените. Новото музейно пространство „Дом Дора Габе“ към СБП, за чието откриване и функциониране СБП отдели значителни средства, стана територия за срещи, лекции, открити уроци и премиери на млади хора. Няколко млади автори пред последните две години представиха там свои книги.

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От втората половина на 2021 до края 2025 г. СБП привлече общественото внимание с редица международни прояви.

Всяка година в края на януари посолството на Република Куба у нас организира тържество по повод рождението на Хосе Марти пред неговия паметник в София.  Членове на ръководството неизменно участват в събитието. През последните 4 години във възходяща посока се развиват отношенията между СБП и посолството на Кралство Мароко. Закия Ел Мидауи – извънреден и пълномощен посланик на Мароко в България, посети няколко пъти седалището на СБП. По повод различни културни инициативи тя отправяше покани към СБП. На 9 януари 2023 г. Н. Пр. Хюсейн Хюсейнов – посланик на Република Азербайджан в Република България – посети СБП и разговаря с част от ръководството. През декември 2023 г. в издателство „Български писател“ бе отпечатан луксозен том „100 години Гейдар Алиев“. На  премиерата на книгата в столичния хотел „Шератон“ присъстваха всички посланици, акредитирани у нас.

Дълготрайни и приятелски са отношенията между СБП и Дружеството на сръбските писатели, договорът за съвместна дейност с което беше актуализиран през 2022 г.

По инициатива на Мария Габриел през март 2023 г. и март 2024 г. в София се проведе инициативата „Ден на европейските автори“. Мотото на събитието беше „Обединени в многообразието“. Официални участници от България бяха Боян Ангелов, Неда Антонова и Анжела Димчева.

На 2 август 2023 г. посланикът на Ислямска република Пакистан Н. Пр. г-жа Мариам Мадиха Афтаб посети СБП и разговаря с председателя  на СБП. След разменени писма през последната година между нашето сдружение и Академията на буквите в Пакистан беше подписан Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на литературата.

През май 2023 г. в София се проведоха серия инициативи, организирани от Културно-информационния център на РС Македония в София, Дружеството на писателите в Скопие и ИК „Макавей“. В проявите се включиха членове на СБП.

Членове на СБП участваха в дипломатическо събитие по повод Националния празник на Словакия през юли 2024 г.

На 24 юни 2024 г. официално посещение в централата на Съюза на българските писатели направи проф. д-р Хървойка Миханович-Салопек, която е председател на Съюза на хърватските писатели. Беше сключен Меморандум за сътрудничество между двете организации. През септември 2024 г. между СБП и Асоциацията на виетнамските писатели беше подписан Меморандум за сътрудничество. Предвижда се издаване на билингва поетични антологии и размяна на делегации.

По повод 80 години от края на Втората световна война изд. „Български писател“ и Фондация „Устойчиво развитие за България“ съставиха и отпечатаха поетичната антология „Победна рапсодия”. В края на юни 2025 г. Нейно превъзходителство Елеонора Митрофанова присъства на премиерата на книгата в клуб „Парнас“ на СБП, като изрази уважението си към авторите в антологията и благодари на издателите.

Международни събития в България

С подкрепата на Столична община СБП издаде специален брой на в. „Словото днес“ по повод 130 години от рождението на Елисавета Багряна. Броят беше представен на 27 април 2023 г. в Американския център на Столична библиотека. Събитието беше обогатено с рецитал по стихове на Багряна на 9 езика.

Представители на СБП се включиха на 15 май 2023 г. в Международния фестивал „Славянска прегръдка“, който се състоя в Кюстендил и беше посветен на сръбския език.

Чрез посредничеството на поета и преводач Ахмет Емин Атасой в София беше сключен Меморандум за сътрудничество между Синдиката на турските писатели – град Бурса, и СБП.

В началото на юли 2023 г. трима албански писатели посетиха СБП – Сокол Демаку, Хамит Гургури, Бахтир Латифи, които живеят в Швеция и представляват асоциация „Миджени“, работеща по международни проекти в сътрудничество с Асоциацията на шведските писатели. На 6 юли в галерия-книжарница „София-прес“ беше представено тяхното творчество.

През август 2023 г. в София проведе срещи писателката Снежана Галчева – председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго и вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина. Тя гостува и в СБП и пое ангажимент да популяризира юбилея на СБП в чикагския вестник „България сега“, на който  е зам.-главен редактор.

В събитията, организирани по повод 110-годишния юбилей на СБП, присъстваха повече от 400 писатели от България, както и чуждестранни гости от Сърбия, Кипър, Турция, Чехия, Словакия, Украйна, Германия. Те участваха в откриването на изложбата пред Народния театър, посветена на историята на СБП и в авторския рецитал в музей-галерия „Анел“, а на другия ден присъстваха в Българския културен център на семинара на тема „Международни траектории на българската литература“. В последвалия дебат мнения за незадоволителното финансиране на българска литература в чужбина изказаха Димана Иванова (Словакия), Маргарита Щайн и Марина Бартоломеус (Германия) и Катя Кремзер (Австрия). За своята работа като преводачи говориха Румяна Захариева (Германия), Виктор Мелник (Украйна), Ахмет Емин Атасой (Турция). За нуждата от нови образователни проекти за българите в Кипър съобщиха Живка Милова и Мария Мавруди. Катя Кремзер разказа за дейността на БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена, където през последните 12 години под ръководството на проф. Румяна Конева са проведени стотици културни събития, много от които с български писатели, вкл. и премиери на антологии, издадени от СБП.

На 10 октомври 2024 г. в Българския културен център – София, се състоя премиерата на книгата „Българите в Аржентина“ от Аксиния Иванова и Иван Цанков. Изданието е двуезично (български и испански) и разкрива обширна панорама към дейността на Гражданската асоциация „Българи в Аржентина“ за популяризиране на родната култура и духовност на южноамериканския континент. В резултат на това споразумение в най-голямата библиотека на Буенос Айрес пристигат десетки български книги като дарение.

През май 2025 г. в Българския културен център в София беше представена Антология билингва: сръбски поети на български език и български поети на сръбски език. Книгата е резултат от подписан договор за сътрудничество между двата писателски съюза. В две последователни години – 2024 и 2025 в Българския културен център в София се проведе международният формат „Културен мост България – Израел”, организиран от Арт салон „Сели”, СБП и Държавната агенция за българите в чужбина.

На 4 и 5 декември 2025 г. СБП партнира на Славянска академия за провеждането на 19-ия Международен фестивал „Славянска прегръдка“. Акцент във фестивала беше представянето на поетичната антология „Балабановата лоза“ в Гранд хотел „София“ и в него се включиха повече от 15 наши членове. Две съпътстващи събития се проведоха в Дом музей „Никола Вапцаров“ и в Клуб „Журналист“. Специални гости бяха Наталия Воробьова-Хържич (от Русия/Хърватия) и Желка Аврич (от Сърбия). Елка Няголова представи тяхното творчество в неин превод.

Международни събития в чужбина

Като представител на СБП през есента на 2021 г. Анжела Димчева беше член на Международното жури за присъждане на Европейската награда за литература. Тя връчи наградата в Брюксел на българския писател Георги Бърдаров.

През октомври 2022 г. писателска делегация взе участие в двудневна Международна конференция в Прага, посветена на авторските права в библиотеките. Те споделиха своето разочарование, че Директивата PLR на ЕС за заплащане на авторските права при заемане на книги в публичните библиотеки все още не е въведена в България, въпреки многобройните усилия на СБП.

Съюзът на българските писатели проведе в Кипър от 23 до 28 септември 2023 г. изнесено честване на 110-годишнината от основаването на Съюза, отбелязвайки и 130 години от рождението на Елисавета Багряна. Делегация от четирима писатели гостува в Лимасол, Никозия и Паралимни. Посещението беше инициирано от Българския културен център „Финиотис“ – с директор Добрин Финиотис, по покана на Никос Николаидис – кмет на Лимасол, на Българската културна асоциация „Атанас Шабанов“ с председател Мария Мавруди и на Българското училище „Народни будители“. На 24 септември в залата на Община Паралимни се отбелязаха 110-годишнината на СБП и 15 години от основаването на българското училище „Народни будители“.

По инициатива и благодарение на посредничеството на писателя-дипломат Бойко Коцев делегация от трима наши членове посетиха Българското посолство в Будапеща. Те, както бе споменато и по-горе,  реализираха среща с председателката на Съюза на унгарските писатели и представиха издания на „Български писател“, както мисията на вестник „Словото днес“ в Българския културен институт в Унгария. Визитата се състоя в края на април 2025 г.

През месец юни 2025 г. група български писатели – Боян Ангелов, Анжела Димчева, Димитрина Кюркчиева, Мартин Ралчевски, Драгомир Мирчев и Екатерина Глухова – бяха поканени от продуцента и режисьора Весела Райчинова-Сели в гр. Бат Ям за участие в 10-ото издание на Международния фестивал „Българска душа на Святата земя“. Те представиха свои книги, а Боян Ангелов представи и подари за българската общност в Израел няколко нови издания на „Български писател“, между които бяха избрани творби от Дора Габе и Валери Паетров. Делегация от български поети участваха в Международен фестивал на поезията в Белград и Нови Сад през септември 2024 г., а през есента на 2025 г. друга група писатели гостуваха на Матица Сръбска в Нови Сад, където бяха чествани важни културни годишнини: 200 години от създаването на сп. „Матица Сръбска“ и 155 години от основаването на списание „Читалище“ – двете най-стари литературни периодични издания в Европа.

СБП В ПРЕСАТА, ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ,

ОНЛАЙН ПЛАТФОРМИ И СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

За отчетния период голяма част от публичните събития на СБП и издателство „Български писател“, както и творби на наши членове бяха популяризирани чрез следните медии: Хартиени издания – вестниците „Словото днес“, в. „Труд нюз“, в. „Дума“, в. „Литература и общество“ (Варна), алманах „Огоста“ (Монтана), алманах „Проглед“ (Смолян), в. „Метафора“ (Пазарджик), в. „Литературен глас“ (Стара Загора), сп. „Пламък“, сп. „Везни“, сп. „Читалище“, сп. „Знаци“, алманах „Мизия“ (Плевен); Електронни медии: БНР, БНТ, Нова ТВ, ТВ ПИК, ТВ „Евроком“, ТВ „Евронюз“, ТВ „България он Еър“, Радио „Брайл ФМ“, Радио България, ТВ България 24; Онлайн медии: БТА, сайта на СБП, на вестник „Труд нюз“, на в-к „Дума“, онлайн платформите „Епицентър“, „София прес“, „Блиц“, „Литературен свят“, сп. „Простори“; Социални мрежи: фейсбук страниците Съюз на българските писатели, SofiaPress, Sofia Ars Net; Медии в страната: местните телевизии и общински сайтове в редица градове отразяват нашите премиери, церемонии по връчване на награди и други публични събития на СБП.

Ръководството на СБП изказва благодарност на колегите-писатели, работещи в БНР –  Димитрина Кюркчиева, Станислава Пирчева и Светлана Дичева, за популяризацията на нашата творческа дейност. Изказваме благодарност за сътрудничеството на Екатерина Костова (ТВ „Евронюз“), Владислав Кацарски (Радио „Брайл ФМ“), Валерия Велева (сайта „Епицентър“), Георги Ангелов („Литературен свят“). Редица журналисти във водещи медии продължават да ни подкрепят, публикувайки или излъчвайки репортажи за наши събития – специални благодарности на гл. ред. на в. „Труд нюз“ Петьо Блъсков, на директора на онлайн изданието Ясен Люцканов и отг. редактор Владислав Апостолов. Сътрудничеството ни с БТА е повече от успешно, за което благодарим на директора Кирил Вълчев и на отг. редактор Даниел Димитров. Благодарност към гл. редактор на Радио „България“ Красимир Мартинов и към  журналистката от БНТ Мария Чернева за репортажите от връчване на награди по различни поводи в клуб „Парнас“. Благодарни сме на нашите партньори и колеги, чиито зали ползвахме безплатно в периода 2021 – 2025 г.: Български културен център – София с управител Христо Славов, Централен военен клуб, Столична библиотека с директор Юлия Цинзова, Национален студентски дом, Музей-галерия „Анел“ със собственик Ангел Симеонов, Българската академия на науките и др.

През отчетния период Съюзът спечели редица проекти по програми към Национален фонд „Култура“, Министерство на културата и Столична община, които не само реализираха финансови приходи, но повишиха и авторитета на Писателския съюз. Отправям своята благодарност към Анжела Димчева за нейните усилия при защита на тези проекти, на Надя Попова и Иван Есенски, които ги реализираха чрез публикации в съюзния вестник.

ВЪТРЕШНОСЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

През отчетния период видимо се задълбочиха професионалните  контакти с много региони от страната и се разшири кръгът от съидейници. За тези постижения голям дял имат някои от писателските дружества  по места, сред които със своята активност се отличават дружествата и групите в: Ямбол, Пловдив, Плевен, Карлово, Враца, Добрич, Смолян, Варна, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Димитровград, Видин, Сандански, Разград, Петрич, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, … Към техните ръководства изказваме нашата гореща признателност. Постигнатото не бива да се скрива от пелената на анонимността, затова ще споменем имената на най-активните: Тенко Тенев, Димитър Бечев, Петко Каневски, Станислав Пенев, Светозар Казанджиев, Мартен Калеев, Ненчо Славчев, Диана Сиракова, Роза Боянова, Динко Динков, Милка Иванова, Петър Хаджинаков, Тодор Каракашев,  Ахавни Кеворкян, Иван Д. Христов, Мария В. Николова, Красимир Власев, Катерина Кирянова, Катя Ерменкова, Лалка Павлова, Николай Дялков, Йордан Атанасов, Светла Дамяновска, Продрум Димов, Розалия Александрова, Юли Йорданов, Ели Видева, Иван Д. Христов, Валентина Атанасова, Илина Кирина, Демир Демирев, Желяз Кондев, Красимир Бачков, Хубен Стефанов, Росица Зиновиева…  Не можем да не отбележим и станалите традиционни литературни срещи в Галерия-книжарница „София-прес“, литературните вечери в пловдивските читалища, видинското читалище „Цвят“. Забележителни са водените от поета-бард Ивайло Диманов литературни срещи в клуба на СБЖ. Знаменателно е сътрудничеството ни с ръководените от Иван Гранитски издателство „Захарий Стоянов“ и сп. „Везни“.  Това взаимодействие показва нагледно възможните начини членовете на Писателския съюз да увеличават кръга от свои читатели и почитатели посредством капацитета на сродни издания. Естествено прибавяме и дейността на издателство „Българска книжница“ на Трендафил Василев, което публикува книги предимно от членове на СБП. С радост констатираме, че укрепва доброто ни сътрудничество с издателството за българска литература „Лексикон“. Категорично можем да обобщим, че нашите издания, заедно с изброените по-горе списания, алманаси, вестници и литературни сайтове са ресурс за активно участие в литературния живот.

Стана традиционна Годишната литературна дискусия, която е основа за определяне на Съюзните литературни награди. Те имат вече 103-годишна история и се излъчват в жанровете: роман на годината, сборник с разкази, поезия, литературна критика, публицистика и мемоаристика, драматургия, литература за деца, хумор и сатира. Тези жанрови награди за книга от предходната година спечелиха авторитет като едно от най-сериозните литературни събития у нас.

Управителният съвет на Писателския съюз възстанови действието на съюзно отличие: почетния плакет „Иван Вазов“ в две степени: златен и сребърен. Тези отличия вече са изработени с финансовата подкрепа на спонсори, има и приет статут, по който ще се награждават писатели, общественици и институции. Изработени са и почетните медали: „Пейо Яворов“ – за поезия и драматургия, и „Йордан Йовков“ – за белетристика и публицистика. Остава в сила връчването на почетните грамоти „За принос към българската литература“ и „За подкрепа на българската литература“, както и Почетния плакет „За заслуги към съвременната българска литература“.

По такъв начин се открива чудесна възможност да изразяваме нашето признание към личности със значим принос в подкрепата и развитието на съвременната българската словесност.

Вестник „СЛОВОТО ДНЕС“

Отдавна „минимализирал” своя екип, вестникът над 10 години се списва цифром и словом от трима души – редакторите Надя Попова и Иван Есенски, а Виолета Станиславова изготвя компютърния му дизайн. Това уточнение не е търсене на алиби за реалните му или хипотетични недостатъци, а за да си дадем сметка, че постиженията на  нашето съюзно издание и редовното му присъствие в битността ни на български писатели не са лесна работа, а всекидневен и всеотдаен труд без почивни дни. И всичко това се прави не за лична прослава, а в името на литературата, която сме избрали за свое поприще и възприели като висша ценност.

С увереност може да се каже, че и през втория мандат на настоящето ръководство (2021 – 2025 г.) съюзният вестник не остана встрани от значимите обществени и културни събития. На страниците му наред с новите творби на поети, белетристи, публицисти бяха отпечатани литературно-критически статии върху съвременния литературен процес от активните и силни пера в този жанр като проф. Чавдар Добрев, проф. Симеон Янев, Панко Анчев, Иван Гранитски, Благовеста Касабова и др., разгърнаха се дискусии и полемики.

През  2023 г. бяха отбелязани подобаващо годишнини на класици като Рачо Стоянов, Нешо Бончев, Сирак Скитник, акад. Михаил Арнаудов, Димитър Талев, Владимир Василев, Хр. Смирненски, беше подготвен специален двоен юбилеен брой за 135-ата годишнина на Дора Габе, подкрепен от Община Генерал Тошево, а впоследствие броят бе представен в градовете Добрич, Генерал Тошево и  родното място на поетесата – с. Дъбовик. Излязоха много силни публикации в памет на писателите, които мнозина от нас познаваха и помнят (Христо Радевски, Давид Овадия, Ал. Миланов, Панчо Панчев, Дим. Кралев, Надя Кехлибарева, Велин Георгиев, Драгомир Шопов, Евтим Евтимов, Минко Бенчев, Неделчо Ганев), почетохме юбилеите на Борислав Бойчев, Матей Шопкин, Благовеста Касабова, Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Георги Константинов, Продрум Димов, Трендафил Василев  и други колеги.

Особено следва да се открои двойният брой ( № 34 – 35) на вестника, подготвен и издаден по случай 110-ата годишнина на Съюза на българските писатели. Той получи финансова подкрепа от Министерството на културата и се надяваме да е попаднал в полезрението на повече читатели не само от писателските среди.

През м. януари 2024 г. „Словото днес“ отбеляза 20-годишнината от създаването си, което стана повод за равносметка на изминатия път. А тя е, че той се наложи като уважаван седмичник за литература, изкуство и общество. Вестникът ни не се конкурира с други подобни издания (доколкото изобщо ги има), а следва своята неизменна линия за представяне на най-доброто от българската и чуждоезичната литература – класическа и съвременна, съхраняване на паметта за големи личности от националната ни история и култура, анализ на  текущите социални и духовни процеси, важни за българското общество – такива като изключително важния въпрос за опазването на българския език и идентичност, за историческата памет и вярност към род и отечество във времето на безогледен национален нихилизъм.

Много добри думи могат да се кажат и за броeвете от последните две години. Ще акцентираме върху един значим, реализиран през първото тримесечие на 2024 година проект – „КРИТИЧЕСКИ КОДОВЕ“, получил подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика“.  От началото на януари до края на март в 12 броя бяха отпечатани нови литературно-критически изследвания с приносен характер от видни наши автори, сред които са имената на Ваня Добрева, Дора Колева, Димитър Кенанов, Ивайло Христов, Симеон Янев, Иван Гранитски,  Панко Анчев, Боян Ангелов, Анжела Димчева, Лалка Павлова, Иван Есенски.

Още една дискусионна поредица, този път не подкрепена финансово от държавна институция, а от родолюбивата ни писателска съвест, осъществи вестникът от м. април до края на юни 2024 г. и я продължи през септември след лятното двумесечно прекъсване – става дума за статиите, посветени на националната историческа памет – съвместна публикация със сп. „Везни“.

Впечатляващ беше и специалният брой, финансиран от община Севлиево, с тематичен център – 135-годишнината от рождението на видния им съгражданин проф. Чавдар Мутафов, но с много по-широк обхват на забележителни личности, свързани със Севлиево, както и с прояви, увековечаващи паметта им в по-късни времена: поетесата Мара Белчева и конкурсът за поезия на нейно име, легендарният Пеньо Пенев, също дал името си на Национална литературна награда, както и на литературен кабинет в града с изградени традиции, ръководен от Димитър Васин, белетристката Фани Попова-Мутафова…

Много силен беше  брой 37, един от последните за 2024 година, посветен почти изцяло  на 115-годишнината от рождението на Никола Вапцаров и излязъл в навечерието на голямото му честване под патронажа на Президента на РБългария Румен Радев в зала 7 на НДК.

Макар че вестникът на СБП е избрал позицията да стои далеч от политиканстването и директните внушения, свързани с противопоставянията на различни политически сили, той винаги, от основаването си, е отстоявал изконните национални и нравствени ценности чрез гласа на достойните български творци, които признават над всяка друга власт властта на родолюбието и почтеността. И тук му е мястото да отбележим, че през последните две изтекли години – 2024 и 2025-а, бяхме въвлечени или по-точно ще е да се каже –  влязохме в открита конфронтация с отдавнашните си опоненти. Поводите – два скандала, разтърсили не само културните среди, но и доста по-широк кръг от сънародниците ни: отпечатването на „адаптирания“ Вазов роман „Под игото“ (за българчетата в чужбина) и постановката в Народния театър „Иван Вазов“ на пиесата „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, при това – с премиера на една знаменателна за България и нейната бойна слава дата. На 24.10. УС на СБП излезе със свое Изявление по повод постановката на гост-режисьора Джон Малкович на стр. 1 в съюзното издание и в 6 последователни броя – от 31 до 36-и, на страниците му бяха публикувани остри публицистични материали – като пряк отзвук на този твърде съмнителен „художествен“ акт. Авторите им – Стоян Георгиев, Милена Върбанова, Катя Зографова, Елка Няголова, Минчо Минчев, Ивайло Христов, Иван Есенски, Мария Бегова, свещ. Лъчезар Лазаров, Иван Николов – журналист и публицист, издател на сп. „България-Македония“…

Това – що се отнася до конкретното писателско слово като реакция на вездесъщата подмяна, налагана на обществото и перфидно, и доста грубо от „хранените хора“ на чужди фондации. Но не по-маловажно е че в. „Словото днес“ наред с тази остра публицистика  продължаваше да поднася на читателите си спасителния „антидот“ срещу отровата, предлагайки им великолепни текстове от и за писатели и просветители като Кузман Шапкарев, Ал. Теодоров-Балан, Трифон Кунев, Йордан Йовков, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Гео Милев, Александър Геров, Богомил Райнов, Атанас Далчев, Йордан Вълчев, Вера Мутафчиева, Петър Увалиев, Георги Джагаров, Иван Динков, Павел Матев, Дамян Дамянов, Владимир Башев, Любомир Левчев, Марко Семов, Иван Сарандев, Цветан Стоянов, Драгомир Шопов, Минко Бенчев и още, и още… –  по повод техни годишнини, а и без календарни поводи. Като отразяваше премиери на нови талантливи книги във всички жанрове, издадени от членове на СБП и отпечатваше творбите им от бъдещи. Като публикуваше всяка година докладите от дискусията, предшестваща връчването на съюзните награди през м. май и онагледяваше ежегодните международни поетически фестивали „Славянска прегръдка“, организирани от Елка Няголова, а със съдействието на Георги Н. Николов представяше  автори от българската диаспора в Европа, САЩ, Латинска Америка, Австралия.

Показателен факт е, че през посочените две години Национален фонд „Култура“ на Културното министерство одобрява постъпилите от СБП проекти по програма „Критика“ (които да бъдат реализирани чрез публикации във вестника в продължение на  3 или 4 месеца) и ги подкрепя финансово. Така през 2025 г. „Словото днес“ осъществи проекта „ВАРИАЦИИ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ“ с над 30 статии за писатели, сред които са имената на Тодор Влайков, Боян Пенев, Цветан Стоянов, Генчо Стоев, Николай Хайтов, и др., а сред авторите на текстовете за тях са: Валентина Фиданова-Коларова, Лалка Павлова, Катя Зографова…

Щафетата продължава и през новата 2026 г. – от януари стартира проектът „РОЛИ НА КРИТИЧЕСКИЯ СУБЕКТ“, отново финансиран по програма „Критика“ на НФК, който ще продължи до края на м. април, в 16 броя на вестника.

Не е затворена страница и полемичният дух. От есента на 2025 в творчески синхрон със съмишленика ни акад. Иван Гранитски и паралелна публикация отново в двете издания – сп. „Везни“ и в. „Словото днес“, се поде нова дискусия, начало на която сложи статията на проф. Стоян Райчевски  „За отговорността на интелигенцията“, последва я втора на проф. Васил Проданов с изразителното заглавие „От „великото време“ до мизерията на интелектуалците“, а заключителен акорд сложи обобщаващият и безпощаден памфлет на самия Иван Гранитски, заклеймяващ „новата смердяковщина“ на провъзгласилите се за неолиберали.

Вестник „Словото днес“ влиза в своята 22-ра годишнина с почит към славните периоди на нашето вчера и с надежда за по-светлия ни утрешен ден.

Издателство „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ“

Нека припомним за по-старите колеги, а да уведомим и приетите наскоро членове, че издателство „Български писател“ е регистрирано по Търговския закон като ЕООД и едноличен собственик е Съюзът на българските писатели, който е сдружение с нестопанска цел. То е издателство на съюзените български писатели и статутът му автоматично поставя преграда пред многобройните разновидности на псевдолитературата, а фокусът му е насочен към майсторите на родната словесност, каквито сте вие. Участваме в различни конкурси за подпомагане на български писатели и когато някой автор се довери на нас, предлагаме неговата книга в тези конкурсни сесии. Спечелили сме  не малко такива проекти, което ни дава увереност да разширяваме обсега си за участие. Популярността на издателство „Български писател“ се съдържа и в неговата марка. Стана модерно в съвременния маркетинг да се говори за стойност и сила на дадена търговска марка. Нашето лого е Пегасът – символ на поетическото изкуство, а името „Български писател“ ни задължава изключително много да поддържаме високо равнище на издаваните книги. В случая са важни няколко неща. Първото от тях е, че „Български писател“ успява да реализира и приходи, макар все още да са незадоволителни. Второ –  на пазара има книги на издателството, значими за съвременния културен процес. През периода бяха публикувани книги на: Лалка Павлова, Пламен Панчев, Димитър Копривленски, Петя Вангелова, Александър Крумов, Светозар Казанджиев, Пенка Чернева, Стоянка Митева-Балева, Петър Доневски, Джина Дундова, Петранка Божкова, Матей Шопкин,  Тенко Тенев, Боян Ангелов, Борислав Бойчев, Диана Павлова, Лина Борджиева, Иван Странджев, Ахмет Атасой, Красимир Бачков, Петранка Божкова, Виктор Хинов, Пею Богданов, Елка Няголова, Тодор Згуров, Славка Мариновска, Петко Каневски, Ивайло Балабанов, Петър Доневски, Страхил Ерменков, Станислава Пирчева, Ивайло Диманов, Ясен Устренски, Венцеслав Пейков, Матей Шопкин, Владко Панайотов, Илко Капелев, Генчо Витанов, Радка Топалова, Иван Д. Христов, Ирина Велева, Ненчо Славчев, Илко Иларионов  и много други. Средно по 45 – 50 книги годишно е произвело това издателство за отчетния период, а значителна част от книжовната продукция са антологии, мемоаристика и художествена публицистика. Ала поезията и белетристиката заемат първенствуващо място. Редовно издателството участва в Софийския панаир на книгата, представяйки там новоизлезли творби на български писатели. Заглавия на издателството  редовно участват в авторитетните книжовни изложения в Лондон, Франкфурт, Лайпциг, Барселона, Москва, Белград, Нови Сад, Болоня и др.

Реализацията на книгите ни в наличност, чиято стойност надхвърля 75 000 евро, би допринесла за стабилизацията на съюзното издателство и за осъществяването на една от целите му: да укрепва финансово СБП. Изказваме благодарност към всички колеги, потърсили издателството за отпечатване на техни книги, защото този техен жест е и осезателна подкрепа на нашето сдружение.

Списание „ПЛАМЪК“

Въпреки трудностите от различен характер, списание „Пламък”, създадено от Гео Милев, продължава да излиза редовно с четири броя годишно и близо 200 страници всеки брой. Писателският съюз, със средства от НФ „Култура“ и чрез самоучастие, извърши ремонт на апартамента, дарен на СБП от Дора Габе. В създаденото и одобрено от Министерството на културата музейно пространство „Дом Дора Габе“ с главен уредник Добрин Финиотис се съхранява и архивът на „Пламък“, а редакционната му колегия има възможността да провежда периодично там своите сбирки. По-миналата години СБП отбеляза стогодишния юбилей на това свое забележително издание. По този повод редакционният екип на списание „Пламък” подготви и издаде няколко юбилейни броя, в които бяха представени поредица от документални и художествени материали – разказващи, както за неговите създатели  начело с големия поет Гео Милев, така и за пътя на „Пламък” през десетилетията до днес.  Още веднъж се потвърди истината, че „Пламък” е водещо литературно списание, в което постоянно и убедително се осветяват ценностите на нашата литературна класика – наред с представянето на много автори от днешния ден на нашата литература. От началото на 2025 година екипът на списанието, подкрепен от Националната фондация „Глобални библиотеки” създаде отделно изработено приложение към всеки брой, представящо дейността на литературните групи и кръжоци  в българските читалища и библиотеки. Беше осигурено и изпращането на всеки брой на „Пламък”, заедно с поредното му приложение, под формата на безплатен абонамент, до повече от сто и двадесет читалища и библиотеки в страната. По този начин широко се популяризират и творбите на българските автори, публикували в „Пламък”. Сега предстои продължаването и утвърждаването на тази инициатива. Нека отбележим също, че по-широкото влияние на списание „Пламък” е постигнато и чрез цялостното публикуване на всеки брой в Официалния сайт на СБП. Списание „Пламък”, издание на Съюза на българските писатели, продължава да бъде водещ фактор в българската литературна периодика. Изказваме благодарност на главния редактор Георги Константинов и на Боян Бойчев, Ирина Велева и Георги Н. Николов – членове на редакционната колегия на ГеоМилевото списание.

Сайт и Фейсбук страница на СБП

Официалният сайт на СБП набира популярност и нашата цел е да се превърне в наистина официално електронно издание на Съюза, където в PDF формат се публикуват и изданията ни: в-к „Словото днес“ и списание „Пламък“, както и в-к „Литература и Общество“ и списание „Читалище 1870“. Фактът, че все повече писатели изпращат свои материали за публикация в Сайта и фейсбук страницата на Съюза ни окуражава, че избраният път е правилен. Започнал своята дейност от началото на 2015 г., Сайтът на СБП представлява и сериозен архив, който може да се използва от нашите членове за набавяне на нужната им информация за  отделен автор или събитие. Вече се качват масиви от информация относно азбучния показалец с имената на писателите, членували в различни периоди в Писателския съюз. За тази цел се преработва електронния профил на „Азбучник на СБП“, който излезе от печат през 2015 г. и вече  се нуждае от актуализация.

Списание „ЧИТАЛИЩЕ 1870“

Списанието излиза като съвместно издание на Фондация „Читалище-1870“ и СБП. То се помещава в сградата на Писателския съюз –  на ул. „6-и септември“ №35 и във всеки брой има публикации от и за български писатели. Списанието е жива връзка между хилядите читалища в страната с техните библиотеки и Съюза на българските писатели. Въпреки непреодолими финансови трудности, списанието продължава своята дейност. Нека си зададем въпроса: не е ли изпълнен с родолюбие фактът, че под покрива на СБП пулсира сърцето на най-стародавното българско списание за култура и литература – знаменитото Славейково списание „Читалище – 1870“. Редакционният съвет и редколегията работят напълно безвъзмездно, на възрожденски начала. Ще отбележим, че с екзистенцията на това издание са свързали имената си редица наши колеги: Боян Ангелов, Димитър Милов, Бойко Коцев, Благовеста Касабова, Димо Троянов, Величко Хинов, Георги Драмбозов, Пенка Чернева, Ирина Велева, Асен Асенов, Иван Есенски, Иван Гранитски, Цветана Костова…

СТОПАНСКА И СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ

Съюзът на българските писатели е  собственик и стопанисва 12 недвижими имота. Четири студия и два апартамента в гр. Созопол, както  и  пет стаи от Почивен дом „Писател“ в гр. Варна – „Златни пясъци“ са ползвани за почивка от членове на СБП и техните семейства, а другите са предоставени за ползване от наематели. Материалната база е единственият сравнително устойчив източник на приходи. Сградата на ул. „6 септември“ №35 в столицата се нуждае от основен ремонт или от някакво по-кардинално решение, но трябва да изкажем благодарност към наемателя Николай Илиев, който плаща месечен наем на ресторанта, а от няколко години поема и разходите за ел. енергия за цялата сграда. През 2023 г. бе извършен ремонт на вътрешната сграда и на входа към централата на СБП със средства на наемателя. От есента на миналата година започна саниране на фасадата и на вътрешните стени. Предстои обновяване на ресторанта, стълбищата към писателските офиси и фоайетата. Градината също ще бъде обновена чрез изграждане на подвижен стъклен покрив. В подписания и действащ вече договор е предвидено за членове на СБП и до един техен придружител да се формира специална клубна цена за храна и напитки.

Почивната база в курорта „Златни пясъци“ беше спасена на Общото събрание през 2015 г. и СБП възвърна неотменимото си право върху станцията и прилежащите ѝ 15 дка парково пространство. След сключения нов договор в началото на 2022 година, наемателят изплати старите си задължения и пое ангажимент за реновация на сградата и принадлежащото ѝ пространство. От 1 март 2022 г. в станцията ни бяха настанени украински бежанци и в момента част от стаите са ангажирани с тях. Петте стаи, които могат да се ползват от писатели и техните семейства, вече са ремонтирани, обзаведени са с климатици, с нови хладилници и телевизори. Поетапно се извършва ремонт и осъвременяване на основната и прилежащите сгради, поддържат се парковото пространство, външният басейн, паркингът,  баскетболното игрище и тенис кортовете.

Станцията в Созопол също донесе през отчетния период приходи. Продължава договорът ни със счетоводна фирма, ползваща офисното ни помещение срещу годишен наем. Закупихме нови телевизори, климатици и хладилници; подменихме амортизирани мебели дотолкова, доколкото позволяват възможностите ни, защото решението на УС е да не вдигаме драстично цените за почивка и да провеждаме щадяща социална политика спрямо съюзните членове, въпреки скъпия ток и вихрещата се инфлация. Целогодишно отдадохме под наем за 2026 г. апартамент №3, който почти не се ползва от почиващите и ще носи значителни приходи за СБП.

Договорите за наем са сключвани след разглеждане и одобряване от Управителния съвет. През 2022 г. всички наеми бяха повишени, а от началото на всяка  следваща година върху тях се начислява надценка, отговаряща на инфлацията през  предходната година.

Както вече отбелязахме, със средства от Национален фонд „Култура“ се осъществи сериозен ремонт на апартамента, завещан ни от Дора Габе и намиращ се на столичния булевард „Васил Левски“ №60.

Новият договор, подписан с наемателите на Почивния дом в гр. Хисаря, предвижда извършване на постъпателен ремонт на ресторанта и първия етаж от сградата при фиксиран постоянен месечен наем, ползване на една от стаите за нуждите на СБП, 20% намаление на стаите и на апартамента за членове на СБП, както и 20% намаление на храната в заведенията на територията на Почивния дом. В момента се извършва ремонт и обзавеждане на етажа над ресторанта. Тази част от сградата бе дълго време необитаема и след реновирането на стаите ще има възможност повече колеги да ползват станцията за почивка или за уединено творчество.

За съжаление, все още не сме намерили подходящи наематели за имотите ни в Асеновград и Сандански. Чрез колегите от Дружеството на писателите в Асеновград търсим кандидати да наемат имота ни в този град, но не се намират желаещи и в момента бившата дърводелска работилница се обитава от неин бивш работник, който  я охранява, без да плаща наем. Имаме уверение, че в началото на годината ще се намери добро решение  и за приходи от апартамента ни в Сандански.

Двустайният апартамент в София  на ул. „цар Асен“ 59 от няколко месеца е празен, тъй като предишният наемател го напусна с едномесечно предизвестие. Усилено търсим наемател за него.

Участието ни в ръководството на Агенция „София прес“ носи удовлетворителни финансови постъпления и за нашия Съюз. За 2023, 2024 и 2025 г. обаче СБП получи много по-ниски суми от предходните години. През 2024 г. част от наемателите напуснаха и освободиха голяма част от помещенията в сградата на ул. Славянска 29 и все още не са намерени на тяхно място други. Това ще доведе до по-голямо намаление на приходите за Съюза, които през 2020 – 2021 г. са били по 80 000 лв. годишно, а за 2025 г. получихме само 40 000 лв.

* * *

Въпреки високите данъци и режийни, които Съюзът плаща на държавни и общински органи, въпреки неглижирането от държавни институции, през отчетния период сме удовлетворили десетки молби на писатели в тежко здравословно състояние. Те получиха, макар и символични, финансови помощи за лечение и медикаменти. Още в 2019 г. бяхме принудени да отменим приетото решение за спирането на тези помощи и целта ни е да подкрепяме боледуващи колеги.

Признателни сме на нашите колеги Илко Минев, Станка Вангелова, Владко Панайотов, Стефан Личев, Албена Фурнаджиева, Катя Кремзер, подкрепили финансово нашето сдружение. Благодарни сме на писателите Ангел Симеонов и Христо Славов, нееднократно предоставяли безвъзмездно за събития на Съюза техните чудесни зали: Музей-галерия „Анел“ и Български културен център в столицата. Благодарим на г-н Атанас Фурнаджиев за възможността  Писателският съюз да разполага с модерен лек автомобил, който се ползва за пътувания и за разнасяне на книги, списания и вестници. Признателни сме на г-н Димитър Желев, оказал щедра подкрепа при изработване на наградните отличия. Специално искам да благодаря и на колегата Петър Андасаров, който способства за осигуряването на дарителски жестове към СБП.

Упрекват ни, че сме приемали много нови членове. За отчетния период те не са толкова многобройни и бих искал да напомня на отправящите подобни критически забележки, че СБП е жив организъм и обновяването е естествен процес, затова излишната ревност и необмислените обвинения в случая са неуместни.

Към всички колеги – членове на Съюза на българските писатели – отправяме сърдечни пожелания за неспирно вдъхновение, здраве, спокойствие, житейска и  творческа реализация. Всеки от нас изпитва необходимост от приятелско доверие, ала е нужно то да бъде взаимно. Обвиненията, недоверието и егоцентризма трябва да оставим назад, и да пожелаем на новоизбраното ръководство несломимата вяра, че трудностите са преодолими когато усилията се обединят и когато погледнем в една посока – към добротворството и любочестието!