Currently Browsing: Рецензии
мар. 18, 2020
Георги Н. НИКОЛОВ Всъщност, време ли е за песни сега, в българския ХХI век? Има ли място и духовността сред безоките тълпи, протягащи сгърчени пръсти към хляба и удобната апатия? Къде е живителната сила на словото, или и тя изчезна в блатото на смешни европейски „ценности“, символистична амнезия и платено бягство от гнойните проблеми на обществото? Не, стойностната художествена литература, в частност...
read more
„АЗ ПЕЯ, А ДУШАТА МИ Е СВИТА…“
мар. 15, 2020
Георги Н. НИКОЛОВ Една латинска мъдрост гласи: „Думите отлитат, написаното остава.“ Няма съмнение, че тя с пълна сила олицетворява и поетичното творчество, когато то е цветно, въздействащо, стойностно, запомнящо се. Когато в неговия епицентър е човекът – уж несъвършено подобие на Създателя. Привидно залутан, хаотичен, впримчен в сивотата на отредените му години, а всъщност – скрит от погледа на околните...
read more
„НА ИЗГРЕВИТЕ ПУРПУРА ВИДЯХ…“
мар. 13, 2020
Чавдар ДОБРЕВ ЗА ТРАДИЦИИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ФОРМИРА ТВОРЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА СБП След 10 ноември 1989 т. се внушава една невярна теза. Според нея Съюзът на българските писатели и Сдружението на българските писатели (заедно с нечленуващи в СБП автори) са представители на два типа художествено мислене, на два модела, на две културни пространства. Съюзът отстоява националната литературна традиция, завещана...
read more
ЗА ТРАДИЦИИТЕ…
мар. 9, 2020
Георги Н. НИКОЛОВ След 1878 г. духовният живот у нас получава мащабни измерения, които се чувстват и в литературата. Обогатява се тематичната палитра. Авторите могат да сверяват естетическите си търсения с европейски и световни образци. Трайно се настаняват редица течения с различна идейна платформа и нови теми привличат вниманието на творците. Сред всички, със свое скромно място, е и темата за морето. Тя...
read more
ТЪЖНА МАДОНА В ЧЕРНО ПРОСТИРА ДЛАН НАД ВЪЛНИТЕ
мар. 1, 2020
Георги Н. НИКОЛОВ Човешкият мравуняк, откак свят светува, гради лик върху измамните пясъци на времето. Те са привидно застинали, но летят с безумния бяг на вечността. А върху им, сякаш равнодушно, сменят местата си поколение след поколение. И стеснително отнасят блед спомен за неизброимото си „аз”, на което е отредена забрава. Защото светът се променя възходящо нагоре. Модернизира се. Обгръща се в...
read more
„ПРИБЕРИ СЕ ПОД СВОЙТА ПРОКАПАЛА СТРЯХА…”
