search
top
Currently Browsing: Рецензии

ДА СЪБЕРЕШ ПРОСТРАНСТВОТО В ДЛАНИ

Снежана ГАЛЧЕВА   ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН СПРАВОЧНИК на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19-21 век“   В момента, в който разтворих страниците на новия „Енциклопедичен справочник на българската литература…“, си помислих точно това – че неговият съставител Георги Николов е успял да събере пространството в шепи. Когато... read more

ИМЕНА ОТ ДУХОВНИЯ ПИЕДЕСТАЛ

Юлий ЙОРДАНОВ        „Загрижен сатирик се смее до последен миг над властелини и бездария и плаче – за България. 1968” Прочетох тази епиграма и се затюхках, че съм пропуснал да прочета поредния опус на Радой Ралин. -Не-е! Не си пропуснал… – с дяволит поглед ме апострофира поетесата Павлина Петкова. – Не си пропуснал, защото не е на Радой Ралин, а е написана от неговия приятел и събрат – сатирика Иван... read more

ЗА ПРАВОТО ДА СЪЩЕСТВУВАШ ДОСТОЙНО…

Георги Н. НИКОЛОВ     Отзиви, рецензии и получени отличия са представени в литературно-критическия сборник „Попътни съпричастия“ – т. 2, дело на изд. „Захарий Стоянов“ 2020 г. и посветен на лириката на Трендафил Василев. В уводните си думи сам той отбелязва: „В настоящия сборник предлагам преценки за поетичното ми творчество. Те са публикувани в различни издания и съпътстват литературното ми дело. Може да... read more

ДУНАВСКИ РАЗКАЗИ… ИЛИ НЕСПИРНОТО ИЗТИЧАНЕ НА ДУНАВА

Владимир ЗАРЕВ   Със своите творчески усилия писателят променя действителността, нещо отнема от нея и нещо прибавя, допълва я със собствените си представи, размисли и преживявания, разширява съществуващото, като го натоварва със смисли и значимост, като определя за съдбовни не самите факти и събития, а техните значения. Ние не си даваме сметка например, че това, което не е назовано, не е облечено в Слово,... read more

ПОЗНАТАТА И НЕПОЗНАТАТА НЕДА АНТОНОВА

 Лалка ПАВЛОВА     (фрагмент от монографията „Епическият монумент на свободата в романа „Войната свърши в четвъртък“ от Неда Антонова)   Казват, че човекът е умален модел на универсума, синтез на света, микрокосмос. Може би защото, изправен на повърхността на нашата планета, той се докосва едновременно до три равнища: с краката си – до земното, с гърдите си – до атмосферата, а с главата си – до небесното.... read more

« Previous Entries

top