
Currently Browsing: Рецензии
апр. 7, 2021
ДА СЪБЕРЕШ ПРОСТРАНСТВОТО В ДЛАНИ
Снежана ГАЛЧЕВА ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ – „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН СПРАВОЧНИК на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19-21 век“ В момента, в който разтворих страниците на новия „Енциклопедичен справочник на българската литература…“, си помислих точно това – че неговият съставител Георги Николов е успял да събере пространството в шепи. Когато... read more
апр. 7, 2021
ИМЕНА ОТ ДУХОВНИЯ ПИЕДЕСТАЛ
Юлий ЙОРДАНОВ „Загрижен сатирик се смее до последен миг над властелини и бездария и плаче – за България. 1968” Прочетох тази епиграма и се затюхках, че съм пропуснал да прочета поредния опус на Радой Ралин. -Не-е! Не си пропуснал… – с дяволит поглед ме апострофира поетесата Павлина Петкова. – Не си пропуснал, защото не е на Радой Ралин, а е написана от неговия приятел и събрат – сатирика Иван... read more
апр. 3, 2021
ЗА ПРАВОТО ДА СЪЩЕСТВУВАШ ДОСТОЙНО…
Георги Н. НИКОЛОВ Отзиви, рецензии и получени отличия са представени в литературно-критическия сборник „Попътни съпричастия“ – т. 2, дело на изд. „Захарий Стоянов“ 2020 г. и посветен на лириката на Трендафил Василев. В уводните си думи сам той отбелязва: „В настоящия сборник предлагам преценки за поетичното ми творчество. Те са публикувани в различни издания и съпътстват литературното ми дело. Може да... read more
апр. 3, 2021
ДУНАВСКИ РАЗКАЗИ… ИЛИ НЕСПИРНОТО ИЗТИЧАНЕ НА ДУНАВА
Владимир ЗАРЕВ Със своите творчески усилия писателят променя действителността, нещо отнема от нея и нещо прибавя, допълва я със собствените си представи, размисли и преживявания, разширява съществуващото, като го натоварва със смисли и значимост, като определя за съдбовни не самите факти и събития, а техните значения. Ние не си даваме сметка например, че това, което не е назовано, не е облечено в Слово,... read more
мар. 26, 2021
ПОЗНАТАТА И НЕПОЗНАТАТА НЕДА АНТОНОВА
Лалка ПАВЛОВА (фрагмент от монографията „Епическият монумент на свободата в романа „Войната свърши в четвъртък“ от Неда Антонова) Казват, че човекът е умален модел на универсума, синтез на света, микрокосмос. Може би защото, изправен на повърхността на нашата планета, той се докосва едновременно до три равнища: с краката си – до земното, с гърдите си – до атмосферата, а с главата си – до небесното.... read more