ПРЕДСЕДАТЕЛ
БОЯН АНГЕЛОВ
Председател от 2014 г.
БОЯН АНГЕЛОВ (Боян Ангелов Иванов) е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е гимназия в родния си град през 1973 г. През 1980 г. завършва специалностите философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио, в Българската академия на науките. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат на тема „Влияние на античната философия върху Българското възраждане”. От. 1990 г. е главен редактор на списание „Читалище”, а от 1994 г. до 2002 г. е заместник председател на Съюза на народните читалища. Председател е на фондация „Читалище-1870”, която от 1999 г. е издател на сп. „Читалище”. През 1994 г. създава издателство „Богианна”, което от 2002 г. е част от Българо-швейцарската академия за художествени науки. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария (Базел и Лозана), където завършва Академията за педагогически науки с признат докторат, специализира и преподава в областите на валдорфската педагогика, гьотеанистическата естетика, социалната педагогика и историята на философските системи. От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 21 поетични книги: „А върху ножа – детелина”(1985, изд. „Народна младеж”), „Животът остава”(1989, изд. „Народна младеж”), „Разрушение на естетиката”(1990, изд. „Сателит-55”), „Тиара”(1991, изд. „Читалище”), „А момичета светят от смях”(1994, изд. „Рал колобър”), „Делтата на другия живот”(1995, изд. „Богианна”), „Скали от вятър”(1996, изд. „Богианна”), “Еос”, (1998, изд. „Български писател”), „Помилване”(2002, изд. „Богианна”) „Цветовете на тъгата”, (2004, изд. „Богианна”), „Поетеон”(2005, изд. „Богианна”), „Пристанище в средата на душата”(2005, изд. „Читалище-1870”), „Протагонистика” (2005, изд. „Богианна”), „Съзерцание”, 2005, изд. „Богианна”), „Византийска мозайка”(2007, изд. „Български писател”), „Отрицание на отрицанието” (2009, изд. „Богианна”), „Разговор с мълчанието” (2012, изд. „Богианна”), „Ъндърграунд” (2012, изд. „Богианна”), „Хълмовете нямат полумрак” (2013, изд. „Български писател”), „59 отстояния” (2014, изд. „Български писател”), „Далнина” (2015, изд. „Захарий Стоянов”). Автор е на книги с историко философска и литературно – критическа насоченост: „Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия“- монография(1986, Изд. на ОФ), „Античната философия и Българското възраждане“ – монография (1996, изд. „Богианна”), „Справедливо е българинът да е българин“ – монография (1998, Академично издателство „Марин Дринов), „Очи в очи“ – сборник с кратки очерци /в съавторство/(1998, изд. „Мултипринт”), „Виделина“ – монография (2005, изд. „Богианна”), „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ – монография (2009, изд. „Богианна”), „Светлописите на Черновежд“ – монография (2010, изд. „Богианна”). Съставител е на поетични антологии: „Свещникът да свети”, „Озарение”, „Избавление”, „Завинаги с нас”, „България вовек” и др. Съставител е на „Панагюрска енциклопедия”(2007, изд. „Богианна”) и „Енциклопедия Възрожденски читалища”(2011, изд. „Богианна”). Автор е на сценарии за филми, на критически студии, статии, рецензии, разкази и есета. Негови литературни творби са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки езици. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на престижни литературни награди и на наградата „Златно перо” на Съюза на българските журналисти. От 2014 г. е Председател на Съюза на българските писатели.
ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ:
АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ
Атанас Звездинов е роден на 05.08.1943 г. в София. Завършил е славянска филология ( чешки и български език и литература ) в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е в Националното радио, като редактор и главен редактор в няколко издателства. Като директор на Дома на детската книга към Министерство на образованието и главен редактор на списание „Родна реч”.
Издал е тридесет и шест собствени книги за възрастни и за деца – поезия и проза. Сред тях са: „Шепа жива вода”, „Между зъбите на дните”, „Гласът на огъня”, „Осанка”, „Нетленното”, „Мъдрецът”, „Хоро венеца му вие”, „Ангелът пазител”, „Будилник за будни”, „Душа и Дух”, „Духовна кръв” /спомени до поискване/”„Божиите очи на пещерата”, „Баснослов”, „Баснописецът”, „Басномонолози”, „Басни неподвластни“, „Звездност“ / избрани стихотворения/,„Знайност“, и за деца: „Къщичка без покрив”, „Снимка с шапка невидимка”, „Сандалите на Слънцето”, „Най-хубавото”, „Чувани нечувани приказки римувани”, „Брани-недобрани“.
Единадесет от книгите му са наградени.
Издал е още шест книги с преразказани от него български и чуждестранни народни приказки и шест преведени книги от чешки, словашки и руски.
Съставил е и е издал 12 антологии, сред които: „Знам ги наизуст” (любимите български стихотворения за деца), „Весела коледа”, „Българийо, родино моя” и „Родино мила” (стихотворения за родината), двете антологии с любовни стихотворения „Любовни тайни” и „Любовни знаци”, двата тома „Фолклорен калейдоскоп”, „Чешка чест”, „Безсмъртни след смъртните /безсмъртните стихотворения в българската литература/”.
И в съсъставителство с Боян Ангелов на антологията „България-любов“ – 2016 г Издателство „Български писател“ и в съсъставителство с Никола Инджов и Петър Анастасов на Българска христоматия „Отечество и свобода“ – 2016 – Издателство „Български писател“.
Носител е на български и чешки награди, сред които: Националната литературна награда „Христо Смирненски“ и Националната литературна награда „Георги Джагаров“, на Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостна дейност в областта на превода от чешки, словашки и руски и други.
През 2003 г. е награден с паметния медал на Министерство на външните работи на Чешката Република за развитие на българо-чешките отношения в областта на културата. През 2011 г. получава Паметен плакет „Карел Хинек Маха“ на Чешката Република за майсторски превод на поемата „Май“. През 2013 г. получава Медала „Ян Масарик“ на Чешката Република за развитие на българо-чешките отношения в областта на литературата.
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България. Два пъти е бил председател на Контролната комисия на Съюза на българските писатели.
През 2018 година му е присъдено извънредно членство от Съюза на словашките писатели за заслугите му като поет, преводач и поддръжник на чешката и словашката литератури.
БОЯН ИВАНОВ БОЙЧЕВ
БОЙЧЕВ, Боян Иванов
(22.VII.1971)
Роден в гр. София. Завършва средното си образование в 133 ЕСПУ „Ал. С. Пушкин“ в столицата, като преди това учи в руското училище към посолството на СССР в Северна Корея. Дипломира се в СУ „Св. Климент Охридски“ с първа специалност „Руска филология“ и втора специалност — „Български език и литература“. Учител по български език и литература до настоящия момент. Член на редколегията на сп. „Атлетика“ от основаването му през 1999 г. Бел е помощник—директор в Частен професионален колеж по спорт и здраве и директор на сп. „Олимпийски хоризонти“. Дългогодишен състезател по дълги бягания и маратон. Редактор на литературното приложение „Пегас“ на в. „Дума“.
Издадени книги: „Остров Баунти“ (1999), „Привикване към делника“ (2000), „Райските градини на пустинята“ (2002), „Тридесет и петият километър“ (2008), „Морски скитник“ (2016).
ГЕОРГИ БОРИСОВ АНГЕЛОВ
АНГЕЛОВ, Георги Борисов
(1.VII.1968)
Роден в гр. Първомай. Завършва история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Книгите му „Друга свобода“, „Забравената книга“, „Премълчаното“, „Епицентър“, „Пепелище“, са публикувани в електронен вариант. Негови стихове са публикувани в националния печат, в антологии и сборници, превеждани са на руски, английски, турски и сръбски. Превежда от руски език. Главен редактор на електронно списание „Литературен свят“ от 2008 г.
Издадени книги: „Езикът на здрача“ (1997), „Монолог на Кортес“ (1998), „Ненамерени хроники“ (2000, 2010, 3. доп. и разш. изд. 2013), „Зимна трева“ (2002), „Ариергард“ (2003), „Жерав над снега“ (2007), „Опорна точка“ (2007), „Друга свобода“ (2014), „Епицентър“ (2014), „Премълчаното“ (2014), „Тристишия“ (2014).
ДИМИТЪР МИЛОВ
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ МИЛОВ
Димитър Милов е роден на 18 февруари 1953 г. в с. Тополница, община Дупница. Завършил е бизнес администрация в Нов български университет и международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. Магистър по икономика. Автор е на поетичните книги: “Мъжка постеля”, „Тризъбец“, „Поетично букварче“ (учебно помагало), „Шепот на тополи“, „Кални бани“ (сатира), „Чудото, наречено живот“, „Избрани илюзии“, „Небесна трапеза“, „Сълза за ангела“, „Благовещение“, “Четирилистни иронии“ (рубаи), „Нежна съпротива“ и „Преди петлите“
Съставител и преводач на антологията „От мълчанието да любовта“ – млади грузински поети. Направил е поетичен превод на „Избрани стихове“ на петима персийски поети: Бахар, Нима Юшидж, Саади, Парвин Етесами и Сухраб Саперхи (в съавторство с Иван Есенски). Превеждал е и руски и унгарски поети, включени в няколко антологии. Негови стихове са превеждани на руски, грузински, словашки, английски, немски, румънски, турски, арабски и други езици. Съставител и редактор е на редица поетични антологии.
Носител е на „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, на „Златен век“ на Министерство на културата и на националните литературни награди „Димчо Дебелянов“, „Георги Братанов“, „Божидар Божилов“, „Слав Хр. Караславов“ и др.
Работил е като редактор, отговорен секретар, старши специалист Култура в Столична община – район „Средец“, а в момента е и зам.-гл. редактор на списание „Читалище“ и изпълнителен директор на фондация „Читалище-1870, която издава списанието.
Член е и на Съюза на българските журналисти.
От 20 години е ръководител на Литературен клуб при Културен център „Люлин“.
ИВАН ЕСЕНСКИ
ИВАН СТОЯНОВ ЕСЕНСКИ
Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949 г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ „Климент Охридски”. Работил е като строител на обекти в България и четири години в гр.Железногорск – Русия. Бил е редактор в РТЦ – Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър – Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на издателство „Народна култура” и др. В момента е изпълнителен секретар на Академията за европейска култура „Орфеева лира”. Автор е на 13 книги с поезия и есеистика, четири негови книги (две поезия и две есеистика) са преведени на английски, арабски, руски и испански език. Носител е на наши и чуждестранни награди за литература. Автор е на 18 документални филма и две пиеси.
ПРОФ. ИВАЙЛО ХРИСТОВ ХРИСТОВ
Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е „доктор по филология“ и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. старши научен сътрудник II степен. През 2011 г. е избран от ВАК за доцент по „История на журналистиката“ и „Народопсихология“ в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен „доктор на науките“. От 2018 г. е професор в УНСС. Член на „Съюза на българските писатели“, „Съюза на българските журналисти“ и на „Съюза на учените в България.“
Основни научни трудове: „Йордан Стубел. Монографичен очерк“ (2001); „Леда Милева. Литературна анкета“ (2001, 2007); „Николай Хайтов. Духовна биография“ (2009); „Гласове за Николай Хайтов“ (2008, 2009); „Марко Семов в паметта на съвременниците“ (2009); „Тревожната съвест на Марко Семов“; (2010); „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски“ (2010, 2012); „Българинът в глобалния свят“ (2011); „Душевност и национална съдба“ (2014); „Българският национален характер (19-20 век). Еволюция и трансформации“ (2014); „Божана Димитрова. Кауза радиожурналист“ (2015), „Основи на българската народопсихология“(2016). “Публичният образ на Васил Левски.“ (2017), „Неоосманизмът и междуетническите отношения в България“ (В колектив с проф. Георги Найденов, доц. Пламен Ралчев и доц. Константин Пудин) – 2020.
ИВАН ГРАНИТСКИ
ИВАН ДИМИТРОВ ГРАНИТСКИ
(Иван Йорданов Димитров)
(24.ХII.1953)
Роден в гр. София,където завършва средното си образование и журналистика — в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по философия. Работил е като редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“, заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“, главен редактор на сп. „Черно и бяло“. Директор на ИК „Христо Ботев“, генерален директор на БНТ. Създател и управител на издателство „Захарий Стоянов“, главен редактор на списание „Везни“, директор на издателство „Гео Милев“.
Издадени книги: „Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982), „Марксовата полемика: От „Скорпион и Феликс“ до „Немска идеология“ (1984), „Време и художествени идеи“ (1987), „Отвъден щурец“ (1997), „Подземията на съня“ (1998), „Кораб от светлина“ (1999), „Атлантида“ (2000), „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000), „Храм“ (2000, 2001), „Горящият храст“ (2001), „Отломъци“ (2001), „Архипелагът на думите“ (2002, 2009), „Лятото на чакалите“ (2002), „Преди да дойде Здрача“ (2002, двуез.), „Литература и национална съдба“ (2004), „Луди водят слепи“ (2004), „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004), „Партийните Тартюфи“ (2004), „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008), „Критически етюди“ (2008), „Ловци на метафори“ (2008), „Бездна“ (2009), „Великата национална душа“ (2009), „Противоречивият човек“ (2009), „Съчинения“ в 7 тома (2009—2010), „Щерна“ (2011), „Иван Димов“ (2012, съавт.), „Капка от дъгата“ (2012), „Начала” (2012), „Внимателно бързайте! Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“ (2013), „Тринакия. Стихове 3 х 33“ (2013), „Пристан“ (2014), „Устие“ (2015), „Образ и метафора“ (2016).
КИРИЛ СТЕФАНОВ НАЗЪРОВ
НАЗЪРОВ, Кирил Стефанов
(2.ХI.1941)
Кирил Стефанов Назъров е роден на 2 ноември 1941 г. в с. Драгуш, Петричка община. Гимназия завършва в гр. Петрич и българска филология – във Великотърновския университет. Работил е като учител, драматург на Държавен куклен театър в Благоевград; редактор в сп. Картинна галерия”, зам.-главен и главен редактор на най-популярното в миналото българско детско сп. „Славейче”. От 1991 до 2001 г. е председател на читалище „Светлина” – Гара Елин Пелин, където живее от 1986 г. От 1992 г. е избран и до днес е председател на литературния клуб „Д. Дебелянов”, който обединява литературните творци от Елинпелинска община и района. През 2009 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на гр. Елин Пелин. Пише за деца – стихове, приказки и гатанки; за възрастни – поезия, хумор и сатира, проза и публицистика. През 1970 г. издава първата си книга с епиграми и афоризми „Малокалибрени усмивки”, а през 1975 г. – първата си стихосбирка за деца „Ловец на дъжд”.
През 1980 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. Бил е дългогодишен секретар, а по-късно председател на Секция Детско-юношеска литература към СБП, член на Управителния съвет на СБП – 2003-2007 г., а през 2021г. е избран отново.
Негови стихотворения, гатанки и приказки са включени в учебници и учебни помагала за началните и прогимназиалните класове.
Самостоятелни книги и отделни творби от К. Назъров са преведени на руски, полски, естонски, сръбски, румънски, английски, испански, персийски езици.
Измежду книгите му за деца висока оценка и популярност получават: Стихосбирки: „Ловец на дъжд”/1975/, „Ало, Слънчице”/1978/, „Хоровод”/1980/, „Петльов часовник”/1981/, „Къщурка за Щурец и Щурка”/1985/, „Буквички скокливи”/1985/, „Барабанче бъбриво”/1985/, „Незабравки”/1986/, „Слънчова шега”/1989/, „Весело букварче”/1994/, „Цветница”/2004/, „Чудесата на децата”/2011/ „Девет приказни поеми“/2020/.
Приказки: „Приказки от една нощ”/1982/, „Пчелария”/1983/, „ Приказките на Заспивко“1986//, „Вълшебствата на детската градина”/1990/
Гатанки: „Сети се ти”/1986/, „Сто чуденки за чудене”/1993/, „Кратки загадки“/2017, 2019 – второ издание/.
Пиеса: „Звездните мечки” през 1983 г..
За възрастни е издал книгите: „Малокалибрени усмивки” – епиграми и афоризми/1970/, „Под вол теле”- кратки басни/1989/, „Сентенции без претенции” – афоризми/1991/, „Огражден” – художествено-документална повест/1997/, „Писатели в епигРАМКИ” – шаржове за съвременни български писатели/2001/, „Рай за дяволи”/2007/ – сатирични стихотворения и епиграми , “Мигове невъзвратими”/2017/- публицистика, „Искри в тъмата“/2021/- сатирична поезия.
Национални и международни награди: Стихосбирката „Ловец на дъжд” печели наградата за най-добра първа книга за деца от млад автор през 1976 година. Стихосбирката „Хоровод”, приказната повест „Приказките на Заспивко” и книгата с гатанки „Сто чуденки за чудене” са отличени с награди по случай Седмицата на детската книга през 1981, 1987 и 1994 години.
Пиесата му „Звездните мечки” печели националната награда за драматургия за деца през 1983 г..
За стихосбирката „Цветница” става първият носител на новоучредената национална награда за детска литература „Петя Караколева” в гр. Кърджали през 2004 г..
С наградата на Съюза на българските писатели са отличени: за литература за деца -„Чудесата на децата“ /2011г./ и „Девет приказни поеми“ /2021г./, а за хумор и сатира – „Искри в тъмата“ /2022г/.
Международни награди Кирил Назъров е получил в гр. Москва – за преведената на руски език книга „Пчелария”, 1985 г.; в град Талин, Естония – за преведената на естонски език приказна повест „Приказки от една нощ”, 1990 г.; гр. Новисад, Сърбия – за съставителство на издадената на сръбски език антология на българската поезия за деца „Цвете мило”, 1996 г.
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ АНДАСАРОВ
АНДАСАРОВ, Петър Георгиев
(16.VII.1937)
Роден в с. Елешница, Разложко. Завършва гимназия в Разлог, полувисше образование — специалност „Български език и литература“, в Станке Димитров (дн. Дупница), а висше — специалност „Българска филология“, в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като журналист във в. „Кооперативно село“ и „Земя“. Редактор в „Партиздат“ и завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“. Сега е директор на в. „Застраховател прес“. Произведения зад граница: „И няма връщане“ — сборник стихотворения — Дамаск, Сирия; „Отворен круг“ — Скопие, Р Македония; „Стихотворения“ — Москва, Русия, „Прозрачното небе на спомените“ — Р Сърбия. Негови стихове са превеждани на различни чужди езици.
Издадени книги: „В строя. Стихове“ (1969, съавт.), „Нося те в очите си“ (1969), „А е толкова рано за сбогом“ (1973), „Преди да ви повикам“ (1977), „Безсмъртничета“ (1980, 1989), „Зайко Клепоушко. Приказка в стихове“ (1980), „Слънце между нас“ (1980), „И няма връщане“ (1982), „Иде хубавото време. Кабулски бележник“ (1983), „Да си влюбен“ (1984, 2004), „До поискване“ (1984), „А ме боли от нежност“ (1985), „Хорце под небето“ (1985), „Тази кръв ще бъде спомен. Кабулски записки“ (1986), „Така да ви обичам“ (1987), „Ти освети небето на душата ми“ (1989), „С очи те търся“ (1997), „Строители на съвременното българско застраховане“ (2007), „Като дългото ехо на песен“ (2009), „Кратка застрахователна енциклопедия“ (2009, съавт.), „Когато сенките се удължават“ (2012).
ТЕО БУКОВСКИ (Анастас Цв. Иванов)
БУКОВСКИ, Тео
(Анастас Цветанов Иванов)
(03.VIII.1973)
Тео Буковски е роден през в гр. Шумен. През 1991 г. завършва природоматематическа гимназия (профил биология), а през 1997 г. Медицинския университет в София. През следващата година започва работа като лекар във Вътрешно отделение на Общинска болница гр. Костенец. През 1999 г. е началото на специализацията му по вътрешни болести в Александровска болница. От 2000 г. след стартиране на реформата в извънболничната помощ започва работа като общопрактикуващ лекар. През 2010 г. придобива специалност по обща медицина. С писане на художествени текстове се занимава от десетгодишен, като студент е участвал с разкази в конкурсите на името на Павел Вежинов, Атанас Мандаджиев и „Златен Кан”. Първата му публикувана самостоятелна книга е романът „Убийства 4D” (2014). Следват книгите му „4.50 Часът на кошмара” (2014), „… А те изпълзяват нощем” (2016), „9.8 по скалата на болката” (в съавторство с Десислава Шейтанова, 2017). Публикации в съвместни издания: „Разказвачи 2014″- антология на СБП „451 по Бредбъри” – 2015, „Ако бях шеф” – 2015, „Разказвачи 2015″, „Детство” – 2016, „По крилете на гарвана” – 2016. От 2019 г. води ежеседмична рубрика във в. „България днес”, в която се представят български автори, творящи в жанровата литература. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на писателите-лекари „Димитър Димов”, Клуба на писателите-криминалисти „Саламандър” и Асоциация на младите писатели.
ТЕНКО КЪНЧЕВ ТЕНЕВ
Тенко Кънчев Тенев е роден на 10 май 1951 г. в гр. Ямбол. Завършва специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1976 г. и висше политическо образование през 1984 г. в гр. София. Членувал е в Кабинета на младия писател – София. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и на литературното обединение „Васил Карагьозов“. Два пъти е бил директор на Младежки дом – Ямбол 1978-1979 и 2005-2008 г.
Член е на Съюза на българските писатели – София, десет години е бил творчески секретар на Дружеството на писателите в Ямбол, а от 2002 г. е председател на Дружеството на ямболските писатели. Участва активно в обществено-политическия и културен живот на града. От 1991 г. в продължение на три последователни мандата е избиран за общински съветник.
В периода 1991 – 1995 г. е председател на Постоянната комисия по култура към Общински съвет – Ямбол.
От 1996 г до 1999 г. е началник-отдел „Култура и вероизповедания“, a от 2000 г. до 2004 г. е директор на дирекция “Социално развитие” в община Ямбол.
Близо две десетилетия е член на Управителния съвет на Клуба на дейците на културата. Два мандата е бил председател на училищното настоятелство в Професионална техническа гимназия „Иван Райнов”, гр. Ямбол.
Хоби – лов и риболов. Членувал е в настоятелството на Ловно-рибарския съюз в Ямбол, дългогодишен председател на ловно-рибарска дружинка.
Трети мандат е заместник председател на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, председател на дружеството на запасното войнство към община Ямбол.
Член е на редакционните колегии на вестниците „Жарава“, „Моята вяра“ и на библиотека „Простреляният Пегас“ – София.
Носител е на награди от национални литературни конкурси. Удостоен е с наградите „Златен герб“, златен медал „Ради Иванов Колесов“ „2001“, «Васил Карагьозов» (1993 и 2011) на община Ямбол. Носител е на националните литературни награди за поезия на името на Дамян Дамянов и Георги Братанов за 2008 г. Носител е на специалната награда на община «Тунджа» (2007 г.) за цялостно литературно творчество и на голямата награда за наука, образование и култура „Джон Атанасов” (2011) на община „Тунджа“.
Удостоен е със наградата „Златен Пегас“ на СБП през 2004 г. През месец ноември 2014 г. Тенко Тенев бе удостоен с Почетна грамота на Съюза на българските писатели за принос към българската литература и по повод 100 годишнината от създаването на СБП. През 2015 г. получи годишната награда на Ротари клуб – Ямбол, а през м. май 2016 г. стана лауреат на Националната поетична награда „Иван Нивянин“. През 2017 г. Тенко Тенев бе удостоен с Почетен знак „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики от Министерството на културата за принос в развитието на културата и по повод 24 май.
През 2018 г. получава наградата „Жорж Папазов“ на община Ямбол за цялостен принос в областта на културата, а през 2020 г. е награден със специален плакет от Съюза на българските писатели за принос в българската литература. С решение на Общинския съвет – Ямбол от 31.05.2021 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Ямбол“.
През годините негови творби са излъчвани по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Стиховете му са превеждани на руски, украински, узбекски, турски, испански, арабски, сръбски и английски езици.
Негови стихосбирки са притежание на Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, София, Конгресна библиотека – Вашингтон, Нюйоркска публична библиотека – Ню Йорк, Британска библиотека – Лондон, Руска държавна библиотека – Москва, Библиотека за чуждестранна литература – Москва, Държавна научна библиотека – Киев, Национална библиотека – Париж, Национална библиотека – Страсбург, Народна библиотека – Варшава, Национална библиотека – Кишинев, Национална библиотека – Букурещ, Народна библиотека – Нови Сад, Национална библиотека – Минск и др.
Повече от четири десетилетия работи последователно и всеотдайно за просперитета на културата в Ямболския край.
Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели от 4 юли 2021 г. .
Автор е на двадесет и четири поетични книги.
ТРЕНДАФИЛ ВАСИЛЕВ
ВАСИЛЕВ, Трендафил Георгиев
(1.III.1940)
Роден в с. Момино, Хасковско. Завършва гимназия в Димитровград, Военно артилерийско училище и Военна академия. Редактор в сп. „Армейска младеж“. Бил е главен редактор на Военно издателство, управител на издателска къща „Иван Вазов“, директор на издателство „Български писател“. Създател и управител на издателство „Българска книжница“.
Издадени книги: „В строя“ (1970, съавт.), „Кръговрат“ (1979), „Нощен календар“ (1986), „Момино“ (1991, 1997), „Кръстопътен град“ (2003), „Искри невидими“ (2007), „Случило се, разчуло се“ (2010), „Стрък от живота. Избрани стихотворения“ (2010), „Не се измили, патили“ (2015), „Песенен сплит“ (2015).
ЧЛЕНОВЕ НА КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ:
ПЕНКА ИВ. ЧЕРНЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ asparouh_chernev@yahoo.com
ЧЕРНЕВА, Пенка Иванова
(5.IX.1943)
Родена в с. Бъркачево, Врачанско. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във в. „Белослатински глас“, радио Бяла Слатина, в. „Народна младеж“. Уволнена е от поста и.д. главен редактор на в. „Народна младеж“ заради публикувано интервю с Радой Ралин и Борис Димовски. След това работи 20 години във в. „Поглед“ до закриването на вестника. Автор на публицистични книги и сборници с разкази. Многобройните й публикации в периодичния и литературния печат са на социални, нравствени, чисто човешки теми. Нейните герои са от обикновени хора до родни и световни авторитети. Член е на СБЖ, била е в негов Управителен съвет.
Издадени книги: „Тук има силна вода“ (1982), „Обичате ли Бах. Моите 24 безсъници“ (2004), „Невъзможна самота“ (2010), „Няма рецепта за живот. Хора, съдби, събития“ (2011), „Въпреки всичко“(2013), „Почти любовен роман“ (2018), „Черна котка бял гълъб. Писма до мъртвия дядо“ (2023).
НАДЯ ХРИСТОВА ПОПОВА – nadyapopova@abv.bg
НАДЯ ПОПОВА
ПОПОВА, Надя Христова
(1.VІ.1952)
Родена в гр. София. Завършила московския Литературен институт “Максим Горки”(1974). Работи дълги години в редакция „Култура“ на програма “Христо Ботев” на Българското национално радио. Била е редактор в отдел “Поезия и драматургия” на издателство “Народна култура” и в сп. “Панорама”. От 2004 до края на 2008 г. и от началото на 2013-та е главен редактор на в.”Словото днес”, издание на Съюза на българските писатели. Превежда активно руска класическа и съвременна поезия, проза, драматургия, философия (М. Цветаева, Вл. Ходасевич, Н. Бердяев, А. Межиров, Й.Бродски, Л. Лосев, Е. Рейн, А. Вознесенски, О. Шестински, руския постмодернизъм, А.Крим, Ал. Мардан, Ю. Поляков, С. Устинов и др.). Автор на редица статии, рецензии, предговори, запознаващи българския читател с руската словесност. Издания в чужбина: „Ступени“ (млади български поети), Москва, изд. „Молодая гвардия“, 1983 г., „Ладонь“ (избрани стихове), Москва, изд. „Сов. писатель“, 2004, превод Олег Шестински. Нейни стихове са включвани в редица антологии на българската поезия, излизали на английски, немски, френски, полски, чешки, сръбски, турски и др. езици.
Издадени книги: “Линия на живота” (1981), “Новолуние” (1987), “Къщи за събаряне” (1993), “Безславни празници” (1996), “Рисунки по памет” (2003), „Мними притежания” (2011)
ЮЛИЙ ЙОРДАНОВ
Юлий Йорданов е роден на 29 юли 1953 г. в град Лом. Завършва средното си образование в политехническата гимназия “Найден Геров” в Лом. Дипломира се във философския факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”, а след това и във факултета по журналистика. Творческата му дейност започва в ломския вестник “Народна трибуна”, на чиито страници печата първите си литературно-критически статии и краеведски изследвания, за да премине по-късно в областните вестници: „Септемврийско дело“, „Дело“, „Вселена“ и „Монт-прес“. В последния е отговорен редактор и отговорен секретар. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика. Автор е на 19 книги с литературна критика и литературна история. Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет “Васил Левски”, на званието “Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет “Ангел Кънчев”, на наградата “Журналист на годината” на Синдиката на българските учители, на почетния знак “Кръстьо Пишурка” на Община Лом, както и на други отличия. Член е на Съюза на българските писатели и е кореспондент на съюзния вестник “Словото днес”. Награден е с приза „Златен век“ на Министерството на културата, със „Златното перо“ на Съюза на българските журналисти и на други отличия.