Първан Стефанов /СТИХОВЕ

Аз влязох в тоя свят като Исус…

МОМЧЕ

Когато тръгвах за града, край село
на хълма някакво момче остана –
каскета си пред равнината снело,
с коса – от лятната дъга огряна.

И то така си и остана горе.
Не ме сподири. Притесни се нещо,
че панталонките му много скоро
ще окъсеят и ще стане смешно.

А мен ме грабна веселият шемет
на нови пътища, на нови стрехи…
И все вървях. И винаги навреме
си сменях омаляващите дрехи.

А горе –
уловено за дъгата,
момчето се люлее върху хълма.
И се боя от оня миг, когато
тя ще се скъса и ще стане тъмно.

ОТЧУЖДАВАНЕ

Студени улици. Студени здания.
Студено ми е като никой път.
Превърнали сме дните в разстояния,
които вече страшно ни делят.

Гнезда си свиваме под свои стрехи.
От болката на друг не ни боли.
И става тъй, че в новите си дрехи
не сме това, което сме били.

И често пъти като зимен вятър
един въпрос плющи над съвестта:
защо и добрината на сърцата
ще трябва да изхвърлим с бедността?

Нима законите ни, тъй човечни,
обсебиха от нас човечността,
освобождавайки ни от сърдечност,
от простодушие и топлота?

Въжето на войнишката ни дружба
полека се разнищва на влакна.
Ценим се повече по ранг и служба,
сдружаваме се по величина.

О, колко ме измъчва туй изкуство!
И се боя, че в тоя свят голям
на митинги и колективно чувство
бих могъл да остана страшно сам.

.

***
Пак светъл сняг е навалял на двора,
че ти се иска длани да заровиш.
Представяш си, че ангелите горе
си сменят старите криле със нови.

Или това е само светла пепел
от хладните съзвездия? Кой знае…
Но твоето сърце с внезапен трепет
се готви пред снега да се покае.

СУТРЕШНА ПРОГНОЗА

Дреб от облаци.
И киша.
И нечисто…
Вятърът ще вее тънко, топло, обло…
Атмосферното налягане остава низко…
Времето и днес ще бъде подло.

ПАСТОРАЛНО

Аз влязох в тоя свят като Исус,
повел дванадесет овце на паша.
Тревата имаше на утро вкус.
И цялата природа беше
наша.

Денят светлееше от
кукуряк.
Денят преливаше от
оптимизъм.
И ние с гугли, бели като сняг,
за проповед с апостолите влизахме.

Но лятото ни би със прах и дъжд.
През зимата зад хълма
виха вълци.
И забелязах изумен
веднъж,
че сменяха овцете ми
цвета си.

Едната посивя като вълче.
(Ах, страшно ми прилича да съм в сиво!)
И тъй поред… което ще рече,
че всичко към защитен цвят отива.

…Сега край асфалтирания път
и край масивите от тежко жито
дванадесет вълчета ме пасат.
И ми е сигурно, и ми е сито.

* * *

Скрипне някъде главина, някой
кара от гората топлина.
Вол ще промучи като проплакал.
И отново дива тишина.
Диви шипки са превзели къра –
капки кръв от вчерашен живот.
Тъмна врана ситни по бакъра
на октомври…
Самота без брод.
И коларят по какви ли дири
е поел? Кого ще срещне там?
Сигурно е Авел, който дири
брат си Каин – да не бъде сам.

ГРАНИЦИ

Да не простиш, когато те боли,
е много по-човешко и по-просто.
Човек е длъжен да определи
държавата на своето достойнство.

И трябва по граничната бразда
Борисовски колони да възправи,
за да опази жива личността –
нападнат ли я византийски нрави.

ВНЕЗАПНО

Отдръпва се като видение
животът ми неизживян.
Отлагах срещи,
стълкновения,
от нерешителност, от свян –

додето
изумен и сребърен,
открих с връхлитаща тъга,
че съм отложил просто себе си.
Но за кога? Но за кога?