90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ ГРИГОР ЧЕРНЕВ
Григор Чернев
(4.09.1934 – 4.04.2015)
АВТОБИОГРАФИЗМИ
Роден съм през 1934 г. в Омуртаг – малък град със славна история, с будни хора и подчертан интерес към просвещението. По традиция като първороден син в семейството съм кръстен на дядо си Григор, а баща ми – също първороден син – е взел името на своя дядо Черньо. И ето ме като Григор Чернев!
Средата, в която раснах, бе семейство на образовани и интелигентни хора – майка ми учителка, а баща ми юрист-адвокат, но също и художник, председател на градското читалище и на Околийския читалищен съюз. И аз от малък съм там – сред книгите у нас и в читалището. И в театралния салон, където свирех на цигулка в юношеския оркестър. По ноти, разбира се…
Началното училище бе на разкрач от къщата ни. Прогимназията бе по-далеч и по-високо. А гимназията, ах, гимназията – тя се издигаше на хълма като бял кораб. Завърших я с пълно отличие и златен медал.
Удивена от тази атестация, Алма Матер отвори вратите си и за мен. Но трябваше все пак сам да изкача стъпалата. Поех си дъх и започнах…
Редакции, публикации, три творчески съюза, 15 книги, две деца и внук, награди…
Така неусетно навърших 80 години. И продължавам да изкачвам стъпала…
ЛИТЕРАТУРНИ ШАМАНДУРИ
Лято е. Настроени сме на морска вълна. Макар да сме далеч от морето и по понятни причини все повече се отдалечаваме. Ала нищо не ни пречи да го извикаме във въображението си. И какво има там? Сладка нега под плажен чадър. Пясък. Вода. Солени пръски. И още – ах да, шамандури, шамандури…
Някому те сигурно ще изглеждат незначителна подробност в пейзажа, а и самият аз се чудех дали да не ги махна. Обаче като поразмислих, реших, че не са толкова маловажни. Даже напротив.
Защото какво е шамандурата? Знак за внимание, пределът на разрешеното. Дотук можеш да плуваш и някой ще те държи под око, ще те спасява, ако се наложи. Оттук нататък продължаваш на собствена отговорност. Затова по-добре се връщай! А за онези, които все пак ще преминат в неразрешената зона, шамандурата е ориентир и сигурност. Могат да се хванат за нея, да си починат, да съберат сили за обратния път.
О, я стига – толкова вълнения за някаква метална кратуна, която се люлее при най-слабия дъх на морето! При това то е далечно и въображаемо. Така че, хайде да успокоим топката, пардон шамандурата!
Добре, и къде да отидем тогава? Ами например на площад “Славейков” – изричам по навик. Там нали е Книжното море. Като сме далеч от истинското, това може да го замести. Чадъри има. Вместо пясъчни дюни – хартиени. Капитани, пирати и прочие морски вълци – в изобилие, стига да попаднеш на съответните книги. Срещат се също шампиони по далечно плуване. И главно – шамандури, шамандури… И тук.
Има ги всякакви – големи, малки, шарени, едноцветни, made in Bulgaria, както и чужбински. Някои се откриват отдалеч, други след вглеждане. Или по-добре, след почукване – както се избира диня. Ако кънти на кухо, няма съмнение – шамандура е.
За разлика от реалното море обаче, където шамандурите се появяват само през лятото, в книжното те се люлеят през всички сезони. Има и още една разлика: докато на металните кратуни при опасност можеш все пак да разчиташ – да се хванеш за тях, да си поемеш дъх, с хартиените този спасителен ефект не се получава – при докосване те винаги потъват и ако не ги пуснеш навреме, и теб ще завлекат на дъното. Общото е, че и на двете места има вода, много вода, като в книжното море тя дори е повече.
Ако не знаете, шамандурата е дошла в нашия език от турския, но ние не я броим за чуждица. Така ни е паснала, че не искаме да се разделяме с нея. Вече навлиза в научната словесност, както и в изящната, където е предпочитана като звучна рима. Чуйте само: шамандура – литература – халтура… Най-сетне си дойдохме на думата!
2002
