Иван Д.ХРИСТОВ
ОТВЪД СИНИТЕ ПЛАНИНИ НА ПОЕТА
Самобитният поет Александър Бандеров е автор на повече от десет стихосбирки, сред които се открояват: „Денят е с две лица“, „Пътуване към планината“, „Когато си далеч“, „Ако останат спомени“, “
„Отвъд сините планини“, „Глуха тетрадка“ до последната с мрачното и предчувствено заглавие „Отвъд“ (2007).
Сега, когато Бандеров не е между нас и неспокойният му творчески дух все още се лута между България и далечна Канада, където прекара последните 13 години от живота си, имаме чувството, че той е съумял да каже в творчеството си всичко за душевното неспокойствие и лутане, за любовта и раздялата, за тъгата и носталгията по родината, за мрачните бягства и завръщания.
Поетът ни завеща пророческите си думи:
Животът е храбър,
смъртта ни убива.
И въпреки всичко, макар и обречен,
аз вярвам в света, че е жив,
че е вечен…
В поезията на Бандеров думите са пестеливо подбрани, така както в живота говореше малко, но запомнящото се , вглъбен някъде „отвъд сините планини“ на своите духовни терзания. Въпреки това той не беше самотник и имаше своите верни приятели, с които споделяше оскъдни радости и тревоги.
Поетичното творчество на Александър Бандеров, наситено с оригинална образност, силна емоционалност и гражданска съвест, е едно лирико-философско преосмисляне на същността и смисъла на живота.
В него се срещаме с размисли за цената на човешкото съществуване, на неспокойния творчески дух и неудовлетвореност на човека, за духовния му свят, където емоционалният изблик е извор на изстрадан оптимизъм.
Лирическият герой носи в себе си неудовлетвореност, но не като сянката на песимизъм, а като непрестанна и вечна жажда към неоткрити светове, там, където все още духът на Магелан „неизяснен, неповторим, към бъдещето плува“. Поетичното му слово е омъдрено, а възприятието на света – твърде драматично, породено от несъвършенството му, от човешки слабости и грешки.
Поетът стоически носи своя житейски жребий, без да се примирява с него. Възприемането на света в неговите противоречия и драматични преживявания е омъдрено, а философските проблеми намират конкретен сетивен израз.
В много от стиховете авторът се връща в родния край, в „люляковото Лясково“, пътува по древните и неизбродни пътеки на Родопите, пълни с незабравими спомени, легенди и предания, за да черпи вдъхновение и сила.
Сред родната планина, „богата на вдовици и легенди“, той търси душата на своята родна къща, отдавна забравените си спомени. Това са образи, картини и настроения, трогателно чисти, скъпи и близки, от които ни завладява тъга по изоставените родопски къщи, бранили векове правото си на живот:
Без хора рухват старите ни къщи.
Горите се оттеглят без дървета.
В усоите планинската река
се блъска, сякаш иска да се върне.
Наред с обезлюдяването на планинските ни села, мотивът за вината на мигриралите в града синове е характерен за поезията на Александър Бандеров. Авторът разкрива тъжното завръщане на „блудните синове“, защото те не носят нови надежди на бащите си.
С присъщата образна специфика у Бандеров запустялото село е обхванато от абсурдния апокалипсис на настъпващата тишина там, където „осем старци до печките спят, а комин не дими“.
Друг характерен момент в творчеството на поета е интересът към историческото минало на народа ни. С него се срещаме не само в поемите му „България лето 893-то“ и „Пътуване към планината“, но и в редица още негови стихотворения.
В тях той разкрива трагичните и величави страници от нашата история без декларации и изкуствен патос, а с оригинална образност, която е в унисон с изповедния тон и завладяващото настроение на стиховете.
В едно от най-хубавите стихотворения „Слънчева земя“ за любовта към родината Бандеров е намерил най-топли и вълнуващи думи:
Изпитвам непозната, мъдра радост,
че тая слънчева земя е моя,
че в нея като полъх ще остана
дори когато няма да ме има…
Александър Бандеров е поет с ярко изразена индивидуалност, поради това някои го наричат „най-пловдивския поет“. Бих добавил още, че с неоспоримите си художествени качества, идейно богатство, философска проблематика и актуалност неговите стихове се нареждат сред най-доброто в съвременната ни поезия.