85 г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕВТИМ ЕМТИМОВ

СВЕТУЛКА

Далечен път през равнина поела,
напразно мислеше, че аз съм лош.
Светулка залепих на твойто чело,
да осветиш съня на тая нощ.

А ти пошепна, сякаш каза клетва :
– Засвети ли светулка през нощта,
настава време за голяма жетва
и трябва да се жъне радостта.

Вървеше тихо ти до мен – узряла,
все още недокоснат житен клас.
Сама светулка над света изгряла,
за жътва ме зовеше в тоя час.

Житата се покланяха пред тебе,
заслушани в далечен земен звън.
Сънувах клас, внезапно станал хлебен,
и исках да не свършва тоя сън.

Пред мене птица да люлее люлка,
пътека под дървета да трепти
и тази първа истинска светулка
от твойто чело да не отлети.

 

85 години от рождението на Евтим Евтимов, български поет и журналист /1933-2016/. Завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (1966-1984). Заместник главен редактор на списание „Пламък“ (1966-1975). Главен редактор на в.“Литературен фронт“ (1984-април 1988). Главен редактор на сп. „Родолюбие“ (1989-1991). Автор е над 30 книги с поезия и проза, сред които: „Обич за обич“ (1966) , „Книга за една обич“ (1967), „Горчиво вино“ (1981), „Планина“ (1984), „Душата на виното“ (1999), „Причастие за влюбени“ (2002), „Жени целунати от Бога“ (2006), „Ти си любовта“ (книга и компактдиск с песни, 2007) и др. Автор е на романа „За това ли беше всичко“ (2008) и на мемоарната книга „Разрушаване на паметника“ ( 2013). Заедно с композитора Тончо Русев написва над 100 песни. Лауреат на „Димитровска награда“ (1984). Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (октомври 1971), на орден „Стара планина“ първа степен (18 май 2006). Носител на националната литературна награда „Лалю Маринов – Ламар“, учредена от община Троян и Съюза на българските писатели (14 октомври 2015).

Биография

Роден е на 30 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.

Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.

Творчество

Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.

Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).

Умира на 8 юни 2016 година в София, след тежко боледуване.

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Вестник „Словото днес“, бр. 32, 2018
Next post МАЛКИТЕ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ – СТРАТЕГИЯ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ