Къдринка КЪДРИНОВА

 

80 ГОДИНИ ОТ РАЗСТРЕЛА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ДРУГАРИТЕ МУ АНТИФАШИСТИ

 

Паметта на големия поет и на убитите заедно с него Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов бе почетена с възпоменание на мемориала „Гарнизонно стрелбище” и с поетичен рецитал край скулптурата „Работникът поет”. „Днес, когато демократичните ценности са обект на всекидневни посегателства, когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата срещу фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост,” заяви президентът Румен Радев.

„Сънно тракат / релсите във мрака. / От умора / ставите болят. / Някой би въздъхнал: / „Не очаквам…“ / Не! Очаквам! / Чака ме светът. / Зная свойто място / във живота / и напразно / няма да се дам. / Честно ще умра като / работник / в боя ни / за хляб и свобода.”

Днес се навършват 80 години от разстрела на поета антифашист Никола Вапцаров, автора на тази „Огняроинтелигентска” траектория, която го отведе в безсмъртието. Там, където вече го чакаха други покосени заради смелостта на идеите и словото си негови предтечи – Йосиф Хербст, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев…

На 23 юли 1942 г. в Гарнизонното стрелбище в София Вапцаров бе разстрелян заедно с другарите си антифашисти Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Осъдени на смърт, защото в онзи жесток сблъсък на Втората световна война бяха избрали страната на доброто.

80-годишнината от проливането на кръвта им, напоила тази трагична страница на българската и световната история, беше отбелязана в София с поредица от възпоменателни прояви. Основната от тях се състоя в мемориала „Гарнизонно стрелбище”, където слово за саможертвата и моралния завет на героите произнесе президентът Румен Радев. Той подчерта: „Днес, когато демократичните ценности са обект на всекидневни посегателства, когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата срещу фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост.”

Държавният глава посочи още: „В битката на терора срещу идеала, на посредствеността срещу таланта неизменно побеждава духът, който надживява насилието и мракобесието“. Румен Радев изтъкна, че Никола Вапцаров е „най-яркият символ на българската трагедия талантът да бъде убиван и да се преследва дори и паметта за него”. Президентът допълни, че поетът е надживял всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия талант. „Затова и стиховете му не остаряват, а думите му се гравират в паметта,  докато тези на неговите хулители обременяват само собствената им съвест“, подчерта той.

Румен Радев нарече Вапцаров „мъченик на праведна кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история“. И наблегна: „Затова са и вандалските посегателства върху антифашистките паметници, и насаждането на историческо невежество в обществото.“

Държавният глава открои антифашизма като „важна част от миналото на България” и посочи, че всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Президентът заяви и че е въпрос на граждански и човешки дълг да пазим паметта за саможертвата на хилядите хора с достойнство и идеали, паднали жертва в името на свята кауза.

Изказвания направиха също Евгений Белий, председател на Българския антифашистки съюз, Иван Таков, ръководител на Софийската градска организация на БСП, и Мая Вапцарова, родственица на големия поет. Сред присъстващите бяха зам.-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин, оглавяващият парламентарната група „БСП за Бългрия” Георги Свиленски, председателите на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти Боян Ангелов и Снежана Тодорова, лидерката на гражданската платформа „Изправи се БГ” Мая Манолова и др. Бяха дошли и стотици граждани.

Всички почетоха с минута мълчание паметта на Вапцаров и другарите му.

Силно емоционално и остро критично към днешната действителност в България и към съвременните политици бе словото на Евгений Белий, построено като обръщение към загиналите герои. Иван Таков, който бе дошъл с малкия си син, наблегна в изказването си върху това, колко обичана от младите е поезията на Вапцаров. Мая Вапцарова апелира да се възстанови учредената още навремето от Световния съвет на мира международна награда за мир на името на Никола Вапцаров.

Прозвучаха и безсмъртните стихове на големия поет, вдъхновено изрецитирани от актрисата Джуни Александрова.

След това множеството се отправи към вътрешността на музейния комплекс, за да бъдат поднесени цветя и венци в самия тунел на някогашното Гарнизонно стрелбище, на лобното място на антифашистите. Там гвардейци отдадоха чест на паметта на героите.

Пръв президентът Румен Радев поднесе венец и склони глава на мястото на разстрела на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. След това своята почит изразиха и всички от събралото се човешко множество.

Мнозина по-късно се включиха и във възпоменанието, организирано от уредничката на къщата-музей „Никола Вапцаров”, писателката и литературна историчка Катя Зографова. В музея имаше целодневно четене на творби на Вапцаров, включително преведени и на чужди езици, сред тях и от новото издание на негови стихове на гръцки.

 

Поетично възпоменание за Вапцаров имаше и предишния ден, на 22 юли. То бе организирано от Съюза на българските писатели и се състоя край скулптурата „Работникът поет” на Николай Владов-Шмиргела, която се намира в градинката зад Националната художествена галерия и изобразява тъкмо Вапцаров – с лопатата му на огняр и с тефтерчето му на поет.

Своята почит към таланта и към подвига на Вапцаров изразиха в словата си председателите на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова. Мая Вапцарова прочете своето стихотворение „Оправдание”, посветено на баща ѝ, от нейната книга „Арена”. Съвременни български поети изрецитираха свои стихове в памет на Вапцаров. Със свои творби се включиха: Стоянка Боянова, Ива Спиридонова, Ивайло Диманов, Нико Стоянов, Петър Андасаров, Трендафил Василев, Минко Танев, Генадий Велчев. Синът на Слав Хр. Караславов – Христо Караславов, прочете стихотворението „България” от последната книга на покойния си баща, излязла преди 20 години. Председателят на СБП Боян Ангелов също прочете своя поетична творба в памет на Никола Вапцаров.