Днес е Денят на победата над хитлерофашизма. Днес е и Денят на Европа – онази, която нямаше да бъде това, което е сега, ако не съществуваше съкрушителната мощ на съветската армия. С цената на милиони жертви и с подкрепата на прогресивните сили от целия свят на 9 май е подписана капитулацията на хитлеристка Германия и човеконенавистният нацизъм остана в историята завинаги.

Днес е Ден на Победата и в негова чест предлагаме на вниманието ви стихове от подготвената за печат в издателство „Български писател“ поетична антология „Шрапнели и рози“.

ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ

СПОМЕН

Аз помня онзи град опустошен

и онзи парк, разровен от снаряди.

Край черна яма, върху бор свален

прегърнати седяха двама млади.

Той гледаше я. Гледаше го тя.

Щастливо се усмихваше. Без думи.

И нямаше наоколо цветя,

и вместо птици пееха куршуми.

И вместо птици тътнеха ята,

пръстта димеше покрай тях зловеща,

но те стояха, чужди на смъртта,

щастливи, че отново са на среща.

За вярност ли говоря, спомням тях

и мисля си за двама ни, любима.

Дали онази вярност, що видях,

в минути трудни и у нас ще има?

Дали и ние ще седим така,

срещу смъртта, в дима, в пръстта гореща,

с усмихнати очи, ръка в ръка,

като в часа на първата ни среща?

РАДОЙ РАЛИН

ПЛЕННИЦИ

Шосето едва е понесло
вашата сивозелена пихтия.
Усойните потни лица не се различават.
Единствен признак на живот е страхът.

Труповете неприбрани имат по-човешки израз.

Какво ви накара да вдигнете ръце?
На разум ли ви научи грехът?
Нали бяхте готови да умрете за водача,
който бдеше
от всяка стена и книга
върху вашите люлки с пречупен кръст,
върху всички игри и науки,
върху вашата първа любов
и добродетелните ви семейства?

Колко речи и фанфари,
колко клетви, маршировки,
походи и фойерверки,
ордени, илюминации!

Де е техниката мощна
и духът дисциплиниран,
Де е геният ви философски,
съюзил се с униформата?

Страхът или грехът ви сепна?
Хей, пленници, вий никога не сте били войници,
бий бяхте само пленници! С години,
от люлката с пречупения кръст,
от книгите и от екрана,
от спортния рекорд и първата целувка,
от микроскопа ви расистки
до кошмара на тоталната война.

Не са жестокост само лагерите на смъртта!
Нелепи са мотивите
за зверските инстинкти у човека!
Вий лесно вдигахте ръка за всичко,
вий се обричахте на поголовен, ежедневен плен.

Не е ужасна бойната ви сила,
човечеството вече я надмогва.
Ала какво ще стане
със собственото ваше пленничество?
Свалете си ръцете!
Страшна ми е вашата покорност,
по-прилепчива от проказа.

АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ

БАБИЙ ЯР

На това място през войната

са разстреляни 100 000 души

Денят разкъсва бялата си риза,

за да попие пак невинна кръв.

Сто хиляди! „Обикновен“ фашизъм!

Клюн на орел с необикновена стръв.

Светът такава стълба не познава.

Не се изгражда тя, не се руши.

Издигната между позор и слава,

със стъпала от руските души.

Макар над пропаст вдигната, от горест,

макар и изкована от куршум,

тя ще изкачва и ще пази горе

човешкото сърце, талант и ум.

И времето тече назад, когато

гневът е за безсилието цяр.

И за единство вик, не за разплата

издигат мъртвите от Бабий яр.

Киев

АХМЕТ ЕМИН АТАСОЙ

РАЗКАЗ ЗА БЕЛИЯ КОН

Тази вечер, рожбо, приказка не искай,

нека царят седи на златния си трон,

юнакът да ходи в подземния рай,

а аз ще ти разкажа за белия кон.

Роди се в обора на беден наш съсед,

бе рожба на майка – едра като дракон,

още като малък прескачаше плет,

още като жребче бе по-висок от кон.

Със походка стройна, осанка величава

хвърляше във възторг цялото ни село.

Стопанинът беден го отглеждаше за слава,

на всички кушии бе винаги начело.

Дойде свободата. За война с фашисти

събираха средства, дарени от всеки дом.

Бедният ни съсед, най-щастлив от всички,

даде като скъп дар едничкия си кон.

Отвори се бавно вехта селска порта,

излезе кон чуден и закрачи смело.

Като на кушия тръгна той за фронта,

отиде на гибел за велико дело.

Минаха месеци тежки и сурови

с битки легендарни на Драва, Балатон…

Слушахме с радост за победи нови,

ала нищо ново за нашия кон.

…И един ден, кой знае от къде и как,

се завърна в село нашият любимец

(с осемнайсет рани и счупен преден крак)

завърна се като прославен стар боец.

„Колко е отслабнал!“ – ахна махалата –

„Може би го мъчи болката гореща.“

А той едвам стигнал до старата порта,

грохна и издъхна пред своята къща.

Туй не е приказка, а разказ за съдбата

на чудния бял кон, мое дете мило,

конят, който мина през ада на войната

и се върна да мре в родното си село.

БОЯН АНГЕЛОВ

РАЗСТОЯНИЕ

Във Ваймар всичко е великолепно!

Единственият паметник на Шекспир.

Музеите на Кранах, Гьоте, Хердер…

Тук Елефант е име на хотел,

а всяка дума свързана е с Лоте.

Пих бира в кръчмата,

където Шилер е писал и мечтал…

Сънувах

катедралата на Ваймар,

издигната подобно дим ефирен

от звуците на Бах.

Прозрачен беше този дим,

различен

от всеки

крематориен пушек…

Великолепно всичко е във Ваймар –

от Бухенвалд

на осем километра.