Тенко ТЕНЕВ
С НАДЕЖДА ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН
Тези мисли ме спохождаха, когато маркирах моите бегли записки за изминалия 45-годишен период от дейността на нашето писателско дружество. Логично е да споделим с признателност стореното от писателите Недялко Месечков, Димитър Яръмов и Стефан Чирпанлиев. Те прокараха пъртината през далечната есен на 1979 година заедно с професорите Чавдар Добрев, Иван Сарандев, Дочо Леков, Георги Марков, Иван Славов, Стоян Илиев, Иван Попиванов, Любен Бумбалов, с писателите Кирил Кръстев, Александър Миланов, Марко Недялков, Димитър Кралев, Росен Босев, Любомир Дойчев, Димитър Арабаджиев, Георги Братанов, Трифон Йосифов, докторите Андрей Карадимов, Антон Шиков, Илия Бахаров, писателите Милан Бонев, Димитър Бозаков, Станко Гугуланов, Петър Гинчев, Недялко Динев, Божана Драгнева, Стоян Стоянов, до живите и днес основатели на Дружеството в лицето на Иван Джурелов, Иванка Тонева, Атанас Теодоров и академик Иван Гранитски. Дълбок поклон за стореното от тях, за да го има на националния литературен небосклон писателското ни дружество.
Разлиствайки хрониката на времето ще се убедим колко карнавално пъстра е литературната панорама на ямболския край. Тя винаги е откроявала неспокойния дух на мислещия интелигент от поречието на Тунджалъка. Ще припомня, че Ямбол е дал на света забележителни личности енциклопедисти по широта на своята дейност и научни интереси – от световноизвестния художник Жорж Папазов до бащата на компютъра Джон Атанасов.
Преди години литературното присъствие на нашия град не блестеше с кой знае какви забележителни изяви. Творяха дузина автори, с диаметрално различни творчески възможности и художествени предпочитания. Сред тях имаше и „ветерани“ на перото като изкуствоведа и непримиримия естет Кирил Кръстев, а редом с него творяха Петър Горянски, Любомир Дойчев, Георги Бъчваров, Александър Карпаров, поетите Михаил Лъкатник, Марко Недялков, Петър Лозанов, белетриста Андрей Карадимов и др. Над човешкото нравствено и социално несъвършенство сипеха своята „анатема“ сатиричните пера на Александър Миланов, Димитър Арабаджиев, Димитър Дублев, стиховете им трескаво търсеха брод към човешката душа.
В средата на 60-те години на литературната карта на България се появи и темата за регионалното разнообразие на Тунджанския край, въплътена в прозаичните сборници, повести и романи на Димитър Вълев, Димитър Яръмов, Димитър Кралев и Атанас Теодоров. Те населиха този шарен микрокосмос с колоритни герои и персонажи, изследваха народното битие в неговия трагикомичен сблъсък със социалните метаморфози на действителността.
Изключително плодотворни са и усилията на творци като Стефан Чирпанлиев, Божана Драгнева, Христо Карастоянов, Любомир Котев, Тенко Тенев, Катя Маринова. Началото на 90-те години бе звезден миг за многобройните ямболски поети, някои от които успяха да издадат само за няколко години по пет – шест стихосбирки – Петър Гинчев, Иван Барев, Антон Шиков, Дичо Ковачев, Недялко Динев, Генка Богданова, Екатерина Мошелова, Росица Тодорова.
Тази литературна панорама би била печално едноцветна ако не споменем ядрото от литературни теоретици, историци и критици, които от много десетилетия насам бяха в талвега на националния литературен процес. Самото творческо дело на изследователи като Чавдар Добрев, Иван Сарандев, Иван Попиванов, Иван Славов, Стоян Илиев, Дочо Леков, Георги Марков, Любен Бумбалов, Румяна Узунова, Иван Гранитски, Димитър Бечев, Румяна Карапеева и др. буди и днес уважение и респект.
Сложното време на прехода утвърди мощна поетична фаланга от десетки творци. Уви, някои много талантливи поети като Добромир Тонев, Георги Братанов, Димитър Арабаджиев, Александър Миланов, Петър Лозанов вече пишат звездните си стихове в космическия необят, а техните стихосбирки продължават да ни внушават, че поетичното слово има странната съдба да не старее, че неговите искрящи образи и звънки метафори извисяват човешкия дух над безкрайно сивия и монотонен низ от делници.
Поезията на Янко Стефов, Балчо Балчев, Иван Барев, Радко Стоянов, Сотир Сотиров, Иван Желев, Пейо Карапеев, Елена Дойчева, Кирилка Христова, Людмила Коджабашева, Донка Бабачева, Пенка Папазова, д-р Красимир Пенчев, Павлина Димитрова, Станка Парушева, Елена Тотева, Данка Кинова, Милена Йорданова, Маргарита Бъчварова, Румяна Иванова, Юлиана Донева, Ненчо Добрев, Минчо Илчев, Ани Русева, Димитър Митев, Георги Бирников, Стефан Качаков, Стойчо Станев, Величка Русева, Георги Гърдев, Величка Драганова, Щилиана Вълчева и много други имена, на утвърдени и утвърждаващи се поети води мълчалив, но откровен спор с обезличаващите сили на битието.
Радват ни и творческите изяви на новоприетите в дружеството ни Детелина Стефанова, Али Ахмед, Димитър Драганов, Полина Михайлова, Наталия Николова, Тоня Трайкова, д-р Ясен Калайджиев и на достолепния доайен, стогодишния писател Кръстю Рибаров. Колорит на нашето дружество придава и членството на автори като Исак Гозес, Пламен Панчев, д-р Тотко Найденов, Стоян и Ангел Чобанови, Стефан Личев, Борис Янев, Красимира Трифонова, Иван Кукучев, Николай Дялков, Геновева Диманова, Стефан Койчев, Димитрина и Магдалена Бояджиеви, които живеят в други страни, градове и села на страната, но носят Ямбол в сърцето си.
Ямболската белетристична традиция има силни и витални корени. Тръгвайки от книгите на Страшимир Кринчев, Матвей Вълев, Недялко Месечков, преминавайки през колоритните белетристични изяви на Д. Яръмов, Д. Вълев, Д. Кралев, Ат. Теодоров, Ст. Чирпанлиев, Хр. Карастоянов, Л. Котев, Г. Братанов, Тр. Йосифов, Ст. Дженков, Т. Найденов, И. Гозес, Г. Йорданов до прозаичните превъплъщения на Д. Бояджиева, Д. Илиева, Ст. Чобанов, В. Митев, К. Пехливанов, Н. Петров, Сл. Славов – Стринавски, Ал. Александров, Д. Михов, Вълчо Кръстев, Л. Мошелов, Диана Тодорова. Отраден факт е, че в рамките на последните години Хр. Карастоянов, Л. Котев и Т. Тенев бяха удостоени със званието „Почетен гражданин на Ямбол“.
Признание за работата на писателското ни дружество е изборът на поета Т. Тенев за член на УС на СБП.
Колоритен щрих в ямболската литературна панорама са творбите на Ваня Газдова, Ат. Игнев, д-р Илия Бахаров, Николай Ников, Хараламби Баев, Ат. Миндов, Д. Христов, Д. Въртигоров, Михо Михов, Никола Чимширов и други, които написаха интересни публицистични книги със спомени, биографични данни, краеведски проучвания, етнографски ескизи, в които народопсихологичните търсения са подкрепени с богат фактологичен материал, често и с екзотични тунджански масали.
Красив е напоследък творческия полет с най-новите изяви на Илко Капелев, Катя Маринова, Ваня Велева, Таня Хаджидимитрова, Величка Николова, Добрил Бойлов. От София и Лондон извисяват артистични акорди Стоян и Ангел Чобанови. От слънчева Испания долитат до нас гласовете на Димитрина и Магдалена Бояджиеви, Ст. Койчев. Изящно се вписват в духовния пейзаж изявите на Хр. Карастоянов, Л. Котев, Исак Гозес, Ст. Личев, Пл. Панчев, Георги Дичев, на тополовградската кохорта Николай Дялков, Иван Кукучев, Геновева Диманова, елховския трубадур Борис Янев. Трогателно е присъствието на доайените на нашето дружество Иван Джурелов и Радко Стоянов. А нейде в простора звучи гласа на Тоня Борисова, която изнася поредния си спектакъл. Отраден факт е, че до стогодишния Кр. Рибаров се извисява талантливата Полина Михайлова, която е само на 17 години.
Искам да споделя, че през отчетния период традиционно добри контакти имаме с КИЦ Безистен, ХГ „Жорж Папазов“, Арт галерия „К. Кръстев“, Арт галерия „Кр. Стойчев“, ТО на НТС, БЧК, СОСЗР, Държавен архив, с читалищата „Съгласие“, „Зора“, „Пробуда“, „Диана“ и разбира се с нашия естествен дом на книгата, какъвто е Регионална библиотека „Г. С. Раковски“. Стотици са срещите с читатели, обсъждания, премиери, творчески дискусии, в които гости и участници са над 450 известни български писатели, издадени са над 2500 книги на ямболски автори.
Тук искам специално да благодаря на кметовете на общините Ямбол, Тунджа, Елхово, Стралджа и Болярово за цялостната подкрепа, която ни оказват при реализацията на нашите творчески планове с редица съвместни проекти и инициативи. Незабравим спомен сред ямболската културна общественост оставят творческите срещи с председателите на СБП – Г. Джагаров, Л. Левчев, Павел Матев, К. Георгиев, Н. Хайтов, Никола Радев, Николай Петев, Боян Ангелов.
Уважаеми колеги, съвсем съзнателно съм пропуснал въпросите, свързани с наградите и многобройните отличия, защото изброявайки едни, пропускаме други, не по-малко значими, а това би огорчило незаслужено някои от нас, защото всеки носи в себе си“ маршалския жезъл“ и благородната илюзия, че е създал най-доброто.
От този скромен и бегъл поглед, фрагментарен по принуда, умният ще разбере, че не всичко написано от ямболските творци е равностойно по силата на своите естетически внушения, но и претенциите за обратното биха били жалки и смешни. Нашите книги не са просто вик в глухотата и безразличието на общественото време, а зов за взаимно разбирателство и завръщане в позабравеното лоно на традиционните български добродетели.
През тези 45 години Ямболското писателско дружество е неделима част от националния литературен живот и участва активно във всички значими изяви на СБП.
Към настоящия момент в дружеството ни членуват 71 творци, от които 19 са членове на СБП – София. Заслужено признание за нашето дружество са отличията: „Златен пегас“ на СБП (2004 г.), „Джон Атанасов“ (2009 г.), награда на общ. Тунджа и Герб на община Ямбол (2009, 2019, 2024 г.).
Тези успехи и постижения ни дават необходимото самочувствие и вяра, че сме близо до пулса на живота, че сме част от болката и надеждата на обикновените хора, че и през идните десетилетия нашата творческа общност ще се вписва ярко и талантливо в българската духовност…
Ще отразява пъстротата на живота, ще бъде онази глътка жива вода, до която потомците ще се докосват с наслада, а раждането на голямата литература ще бъде част от окрилената надежда на хората за повече красота и доверие в непреходните ценности на миналото, настоящето и бъдещето на България!
