БОЯН АНГЕЛОВ
Този ден идва от далечното Средновековие, за да се впише във възрожденския „Месяцослов или календар вечний“ на панагюрския войнуган Велко Королеев. Годината е 1852, а от следващата вече се чества като общоучилищен празник в редица селища от Отечеството. Велко Королеев разбрал за този ден, докато бил на служба при княз Стефан Богориди и Гаврил Кръстевич. От двамата велики българи и от стари книги ръкописни научил Королеев, че Методий и Константин-Кирил Философ са братя едноутробни и родом българи от град Солун. Делото на тези братя, признати за светци от православната и католическата църкви, въздигнати и като покровители на Европа, е наша нетленна национална гордост. Създадената от тях глаголица и сътворената от учениците им българска кирилица са най-ценното ни достояние. Не е случайност, че българската кирилица беше призната за една от трите азбуки на обединена Европа, наред с гръцката и латиницата. Нима не трябва да сме горди, че създадената в България от Светите седмочисленици богоносна кирилска писменост и книжовност става основа на литературните славянски езици, че днес на нея пишат и четат близо 300 милиона човешки същества – в България и Русия, в Сърбия и Беларус, в Украйна и Казахстан, в Узбекистан и Монголия…
Българският език притежава неопровержима семантична философия, пресътворена в родната ни писменост и книжовност. Те светят върху хоругвите на честта и разнасят славото, което не е загубило и искрица от своето любомъдрие. Нима не изпитваме гордост, че Константин Философ е дал първото в славянския свят определение за философията, че методиевият ученик Константин Преславски защитава непогрешимостта на православието чрез своите слова против арианската ерес, че Йоан Екзарх в своя „Шестоднев“ опровергава тезата на Аристотел за ограничеността на вселената… Когато ни е трудно, мълчешком повтаряме „Азбучна молитва“, молейки се да бъдем избавени от „фараонска злоба“ и да получим „херувимска сила“ от словото българско, което е Слово Божествено.
В деня на кирилските букви извити изпитваме духовната им сила. С тях рисуваме надежди и чертаем бъдещето на децата ни! Този ден е най-съкровен и най-тържествен, защото словото представлява нетленната божествена искра, чиито благодатен огън ни обединява в нация с непреходна слава. Да пребъде този ден!
Кирилската азбука е най—близка и най—добре отразява звуковите характеристики на славянските езици,а също и на българския—даже има буква за звука “ъ”,липсваща в славянските езици.Да ,буквите са важни,но като че ли по—важни са думите,словата с техния смисъл и от тук неправилното възприемане на обозначението литература от западното,което означава буква.По—добре е да се нарича писания,или словесност,като съществено значение има и кое слово—трябва да е Слово,както е и в евангелията,защото Словото с главно С ,е Божието слово,което е истинното.