ДЕН НА ПОЕЗИЯТА В МУЗЕЯ „НИКОЛА ВАПЦАРОВ“ В СОФИЯ
На 21 март 2022 г., в Деня на пролетното равноденствие и Световен ден на поезията, Националният литературен музей проведе литературно-музикална вечер в къща музей „Никола Вапцаров“ – София. Събитието беше съвместно организирано с Българския ПЕН-център и Съюза на българските писатели. Вечерта беше открито от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов, а оригиналния сценарий и воденето на вечерта беше дело на Елена Алекова, която беше проникнала дълбоко в потайностите на Древността, откъдето тръгва най-древното изкуство – поезията. Атанас Капралов приветства присъстващите с оптимистични думи: „От днес ще чакаме светлината да победи тъмнината и дано тя стане много повече от тъмните мигове, които преживяхме през последните две години – с пандемията и ограниченията. През 1999 г. ЮНЕСКО определя 21 март за Световен ден на поезията. Неслучайно сме тук: поезията на Вапцаров в днешно време е изключително популярна и актуална. Никола Вапцаров е единственият български поет, който получава Световната награда за мир. Точно днес към мира гледа цялото човечество… Тук са дошли поети от различни поколения, с различни естетически виждания и стил на писане“. Атанас Капралов откри рецитала със своето стихотворение „Космичен блус“ и със стихотворение на Александър Блок. Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов приветства събралите се творци с думите: „Уважаеми г-н Капралов, уважаема г-жо Зографова, бих искал да ви поздравя със Световния ден на поезията! Българската поезия е част от световната поезия“. Боян Ангелов припомни, че цар Борис І пристига в Охрид при Климент Охридски, създател на неговата школа с 3500 ученика, които да разпространяват българската кирилица. В своето „Похвално слово за Константин-Кирил философ“ именно Климент Охридски казва: „Твоят образ и твоите думи са по-светли от светлината“. Когато Цар Борис І влиза в църквата в Охрид, архиепископ Климент става и го кани да седне на неговото място. Но царят казва: „Остани там, Клименте, ние, царете, не сме достойни да седим на този стол. На този стол могат да седят само хора, които създават Божието слово“… Боян Ангелов припомни как българските войници по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война са се насърчавали и тръгвали в атака със стиховете на Ботев и Вазов. И така опиянени от думите на великите ни поети, те са превземали окопите, крепостите и са отбранявали своята родина. Боян Ангелов прочете стихотворението си „Мечтите“ и един сонет в негов превод на поета от XVII век Андрас Грифиус – един от основоположниците на новата немска литература. Вечерта продължи с музикални изпълнения на поетите Иван Христов и Петър Чухов. Свои стихове и творби на любими световни автори прочетоха: Недялко Йорданов, Надежда Захариева, Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Аксиния Михайлова, Иван Есенски, Димитър Милов, Амелия Личева, Илко Славчев, Румен Спасов, Анжела Димчева, Калоян Христов. Сред гостите беше проф. Огнян Герджиков – експредседател на Народното събрание.
