2 ЮНИ – ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!

[button link=“https://www.youtube.com/watch?v=X_Bn5s2GUA8″ type=“big“ newwindow=“yes“] ТИХ БЯЛ ДУНАВ[/button]

 

 

„Тих бял Дунав“ е  българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното й преминаване през р. Дунав с парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов и музика на Иван Караджов. Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 година „…при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй…“, както самият той си спомня. Музиката е композирана през 1909 г. от революционера, общественик и учител Иван Караджов.

 

 

ТИХ БЯЛ ДУНАВ

 

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и „Радецки“ гордо плува

над златни вълни.

 

Но кога се там съзирва

Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байряк.

 

Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им левски знаци,

в очите им плам.

 

Горд отпреде им застана

младият им вожд-

па каза на капитана

с гол в ръката нож:

 

– Аз съм български войвода,

момци ми са тез,

ний летиме за свобода

кръв да лейме днес.

 

Ний летим на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.

 

Парахода остави ни

и по начин благ,

та дружината да мине

на родния бряг.

 

Капитана – немец същи –

отказва – тогаз

Ботев люто се намръщи,

вика с бурен глас:

 

– Туй го искам, не се моля:

всички сте във плян.

Тук се гледа мойта воля,

аз съм капитан!

 

Чуй, там днеска мре народа

в бой с ужасен враг!

Карай бързо парахода

на българский бряг!

 

И гласа му става страшен

при тия слова,

немец бледен и уплашен

преклони глава.

 

Бърже парахода плува

към желаний край,

Дунавът се по вълнува,

весело играй.

 

Много време се измина

как не бе носил

храбра българска дружина-

твар за него мил.

 

А дружината запява

песен зарад бой

и байряка се развява

гордо с лева свой.

 

Парахода веч наваля

на милия бряг,

Ботев шапката си сваля,

че говори пак:

 

– Хайде, братя, излезнете,

тука ще се спрем

и земята цалунете,

дето ще да мрем!

 

И от радост упоени

пред левския стяг

всички падат на колени

на светия бряг.

 

– Братя! – вика им войвода

със гърмовен глас.-

Скоро радостно народа

ще посрещне нас!

 

Скоро с гръм ще поздравиме

Стара планина,

кървав бой ще заловиме

с турски племена!

 

Ний във битки не сме вещи,

малко сме на брой,

но сърца ни са горещи-

гладни сме за бой!

 

Скоро турчин ще изпита

грозната ни мощ:

правдата е нам защита,

левът ни е вожд!

 

И по цяла околия

глас екна съгрян:

„Да живее България,

смърт на зли тиран!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ НАВРЪХ БОТЕВИТЕ ПРАЗНИЦИ
Next post НАЦИОНАЛЕН КОКУРС ЗА НЕПУБЛИКУВАНА ДЕТСКА ПОЕЗИЯ „СТОЯН ДРИНОВ“ – 2016 г.